Решение № 16011 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7238/2010 г.

Решение № 16011 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7238/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Бейнур Юлми Ахмед в качеството му на ЕТ "Боби-Ай-Бейнур Ахмед" със седалище с. Коларово, област Силистра, срещу решение № 812 от 19.04.2010 г., постановено по адм. дело № 525 от 2010 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 190900430 от 04.12.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Силистра, потвърден с решение № 852 от 29.01.2010 г. на заместник-директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, с който в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Рис-2005" ЕООД, на едноличния търговец са определени задължения по ЗДДС в размер на 2704,00 лв. и лихви за забава в размер на 507,93 лв. за данъчния период м. 05.2008 г. В касационната жалба по същество са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на ЗДДС, както и не е обсъдил правилно представените по делото доказателства относно наличието на реално извършена доставка. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е бил ревизионен акт № 190900430 от 04.12.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Силистра, потвърден с решение № 852 от 29.01.2010 г. на заместник-директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "Боби-Ай-Бейнур Ахмед" са определени задължения за ДДС за данъчния период м. 05.2008 г. в размер на 2704,00 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 507,93 лв. в резултат на непризнат данъчен кредит. За да постанови този акт, съдът е приел, че с ревизионния акт законосъобразно е отказано право на данъчен кредит за процесния данъчен период по четири броя фактури, издадени от "Рис-2005" ЕООД, тъй като не е установено наличието на кумулативните условия за признаване на правото на данъчен кредит по тези фактури. Съдът е изложил съображения, според които процесните фактури не обективират реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и в този смисъл възникнали данъчни събития, които да формират правото на данъчен кредит за получателя по тях. Жалбоподателят като страна в процеса не е доказал фактите, на които основава своите искания и възражения и от осъществяването на които черпи изгодни за себе си правни последици, тъй като не е ангажирал доказателства, установяващи реалното предаване на стоките на получателя. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. От съдържанието на ревизионния акт се установява, че правото на данъчен кредит по процесните четири броя фактури, издадени през м. май 2008 г. от доставчика "Рис-2005" ЕООД, с предмет зърно, царевица и люцерна е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС поради това, че не е налице доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Именно това е бил и спорът по делото - за наличието или не на реална доставка по тези фактури. Съдът е обсъдил доводите и възраженията на страните във връзка с този спор и правилно след преценка на събраните по делото доказателства е направил обоснования извод, че жалбоподателят, у когото е доказателствената тежест за доказване на това обстоятелство, не е представил доказателства, за да се направи обратен извод на този, следващ от фактите по делото, че липсват доказателства за реалност на сделките, обективирани в процесните фактури. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд относно допуснато нарушение на процедурата по чл. 32 от ДОПК при извършване на насрещната проверка на доставчика "Рис 2005" ЕООД, която няма за пряка последица незаконосъобразност на ревизионния акт. В тежест на жалбоподателя е било представянето на доказателства за реалността на доставките като предпоставка за упражняване на правото на данъчен кредит. По делото са представени единствено фактури и касови бележки, но липсват доказателства за транспорта, съхраняването и предаването на стоката. Неоснователен е доводът на касатора, че развиваната от него дейност по животновъдство и фактът, че голяма част от фуража са били налични, са достатъчно основание да се приеме, че процесните доставки действително са осъществени. В случая спорът се състои в това дали тези количества фураж са придобити именно от доставчика "Рис 2005" ЕООД, като по делото липсват доказателства, които да обосноват този извод, като от страна на жалбоподателя не е поискано и назначаването на експертиза или събирането на други доказателства за установяване на твърдените от него факти. Допълнителен аргумент в тази посока е констатацията за подадените от дружеството доставчик нулеви справки-декларации по ЗДДС за процесния период, поради което е обоснован изводът, че данъкът по процесните фактури не е бил начисляван. От изложеното дотук е видно, че в случая няма доказателства за настъпило данъчно събитие, и след като това е така, не е възникнало и правото на данъчен кредит. Като е достигнал до същия извод, решаващият състав на Административния съд - гр. Варна, е постановил правилно и обосновано решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски на страните по делото не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,