Решение № 16273 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11907/2019 г.

Решение № 16273 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11907/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 237 – чл. 244. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от Д. Ташкова, от [населено място], чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 3680/4.06.2018 г. по адм. д. № 12623/2017 г. по описа на Административен съд София-град, потвърдено с решение № 7379/17.05.2019 г. по адм. д. № 9852/2018 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение. Искането за отмяна е подадено на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК и е мотивирано с обстоятелството, че с решение № 15652/14.12.2018 г., по адм. д. № 11440/2017 г. на тричленен състав на ВАС, потвърдено с решение № 8020/29.05.2019 г. по адм д. № 1757/2019 г. по описа на същия съд, е обявена за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (Методиката). Изтъква наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК тъй като санкцията по ЗУСЕСИФ е наложена на молителката след изчисления по формули, заложени с обявената за нищожна Методика, и това обстоятелство е нямало как да бъде известно на страните, но е относимо към спора. Твърди се, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК, съгласно която влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Иска се отмяна на съдебния акт на първоинстанционния съд и на административния акт. Претендират се разноски. Ответникът – Директор на ОДДФЗ – София, в писмен отговор чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на искането, тъй като обявената за нищожна Методика не е била приложима и не е прилагана в производството пред административния орган. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в сроковете по чл. 240 от АПК, поради което е допустимо за разглеждане по същество. Разгледано по същество същото е неоснователно по следните съображения: С решение 3680/4.06.2018 г. по адм. д. № 12623/2017 г. Административен съд София-град е отхвърлил оспорването по жалба на Ташкова срещу решение № 22/112/07946/3/01/04/01 от 13.10.2017 г. изд. от Директора на Областна Дирекция на Държавен Фонд "Земеделие" – София. Предмет на съдебния спор е била законосъобразността на цитирания административен акт с който на основание чл. 20a, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, и чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 9 от 3.04.2008 г.) и чл. 70, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1, във връзка с § 4 от ДР на ЗУСЕСИФ, на Ташкова е определена финансова корекция в размер 48 892. 00 лева. Договорът за финансово подпомагане е сключен на основание подадено Заявление за подпомагане по мярка 112 Създаване на стопанства на млади фермери с ИН № 22/112/07946 от 31.08.2012 г. В раздел VIII Декларации Ташкова е декларирала, че е запозната с правилата за предоставяне на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери". Правилата са въведени с подзаконов нормативен акт, а именно Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., обн., ДВ, бр. 42 от 25.04.2008 г., издадена от министъра на земеделието и продоволствието, а към момента министъра на земеделието, храните и горите (Наредба № 9). Изрично в преамбюла на договора е декларирано, че същият се сключва на основание чл. 21, ал. 2 от Наредба № 9/3.04.2008 г. В раздел I от договора, е определен предмета на договора, съгласно, който ДФЗ предоставя на Ползвателя безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес план по проект № 22/112/07946 и включени в Приложение 1 и 2. Съгласно бизнес план, представляващ неразделна част от договора бенефициерът следва да отглежда 860 кв. м. калифорнийски червеи и угари (други) – 1, 736 дка. Съгласно представените Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин и Анкетен формуляр към нея за 2016/2017 стопанска година, към момента отглежда единствено 860 кв. м. калифорнийски червеи в животновъден обект № 2236-0021. В първоинстанционния съдебен акт и в касационното съдебно решение, са изложени доводи, че разглеждането на спора не е било по реда на ЗУСЕСИФ, защото приложението на този закон се изключва от § 4, ал. 3 от допълнителните му разпоредби, когато се касае за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ЗПЗП или в акт по неговото прилагане, в редакцията на разпоредбата, действала към момента на издаването на обжалваното решение. Наредба № 9 е издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗПЗП, според § 4 от нейните ПЗР. Следователно приложими са били разпоредбите на Наредба № 9, а не тези на ЗУСЕСИФ. Въпреки това в развилото се първоинстанционно производство не е било спорно, че Д. Ташкова е получила и второто плащане по Наредба № 9, въз основа на сключения договор, правно релевантен факт, който също е бил безспорен което е наложило извършването на проверката на място на основание чл. 31а от Наредба № 9. След извършената проверка на място е било установено, че Д. Ташкова не е поддържала икономическия размер на стопанството, за което е получено плащането по чл. 6, т. 2 от Наредба № 9 и т. 2. 4 от сключения договор – 13, 60 икономически единици. Въз основа на това и т. 4. 8, б. "е" от сключения договор, респективно чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 й е определен размер на финансова корекция от 48 892 лв., колкото е сборът от двете плащания. Това решение на административния съд в последствие е било потвърдено от Върховния административен съд. Отмяната на влезлите в сила съдебни актове е извънреден способ за защита и е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 – т. 6 АПК. В хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. За подлежи на отмяна влязъл в сила съдебен акт на сочените основания следва всяко едно от сочените основания да има пряка връзка с конкретния съдебен спор. От гореизложеното може да се заключи, че не е налице основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение във вр. с чл. 239, т. 3 от АПК, тъй като наложената финансова корекция не се основава на изчисления на обявената за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", както твърди молителката, а на осн. чл. 8а, ал. 1, т. 2 Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Размерът на дължимото възстановяване плащане е 100 % от полученото. Със същите доводи следва да се остави без уважение и искането с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като позоваването на Методиката е неотносимо към спора, тъй като обявяването й за нищожна по никакъв начин не рефлектира върху материално-правните аспекти на издадения административен акт, поради което обявяването ? да нищожна на по-късен етап не следва да се преценява за ново обстоятелство по делото. В производството пред административния орган е била приложима единствено Наредба № 9, която не е предмет на настоящото искане. Искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт на осн. чл. 239, т. 1 и т. 3 следва да се остави без уважение. Предвид изложеното искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено в представения по делото писмен отговор на процесуалния представител на ответника – директор на ОДДФЗ - София се явява основателно и молителят следва да бъде осъден, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, да заплати на ОДДФЗ – София сума в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед на горното и на основание чл. 244, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия