Решение № 5681 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11084/2013 г.
ВАСI отделение25.04.2014 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1590/17.06.2013 г. по адм. д. № 3671/2012 г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 251201437/28.05.2012 г. на Мима Вутова - главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "А. Колев" ЕООД против РА № 251201437/28.05.2012 г. на Мима Вутова - главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА "А. Колев" ЕООД да заплати на НАП-ЦУ-ДОУИ-Варна 12 574,52 лв юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5681 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11084/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна моли да бъде отменено решение № 1590/17.06.2012 г. по адм. д. № 3671/2012 г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 251201437/28.05.2012 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "А. Колев" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. Не е подал възражение в дадения от съда срок. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 251201437/28.05.2012 г. на ТД на НАП-Варна, с който за м. 12.2010 г. е определен допълнително данък върху добавената стойност за внасяне 124 839,05 лв с лихви на основание чл. 86, ал. 1 и 2 ЗДДС за неосъществени вътреобщностни доставки на стоки в Румъния на "Мег и Килит импекс" ООД и "Курбан стар прод" ООД - румънски фирми. За да уважи жалбата административният съд е приел, че са представени изискуемите по чл. 45, т. 1 и 2, б. "а" ППЗДДС - фактури, международни товарителници, подписани от изпращач, превозвач и получател, установяващи, че стоката е доставена на територията на Румъния и получена от посочения в нея получател. Представени са и писмени потвърждения от румънските фирми получатели на превозеното замразено месо - пилешки бутчета, говеждо и телешко шкембе и други. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и част от доводите на страните. Правилен е изводът на съда, че в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (ЧМР) няма изискване да е попълнена датата на предаване на стоките на получателя, нито да е посочено името и длъжността на лицето, подписало за получател товарителницата. Но при липса на дата на предаване на стоките в клетка 24 от товарителницата е неясна датата на данъчното събитие. Представените товарителници имат подпис и печат на получателя, с изключение на ЧМР-товарителницата от 4.12.2010 г. за транспорт на 21т замразени пилешки бутчета по международна фактура № 56/4.12.2010 г. При липса на подпис на получателя или печат на получателя в кл. 24 от товарителницата предаването на стоката на регистрирано в друга държава членка дружество не е доказано и в РА по тази фактура законосъобразно е прието, че не е извършена вътреобщностна доставка и правилно е начислен ДДС за внасяне 7315 лв на основание чл. 82, ал. 1, чл. 86 и чл. 67, ал. 2 ЗДДС. В SCAC отговорите на румънските данъчни органи за получателите на доставките е отговорено, че са липсващи търговци, като единият от тях не е декларирал вътреобщностно придобиване на стоките по фактурите. В отделен SCAC отговор на румънските данъчни органи е посочено, че румънската транспортна фирма е извършила 78 бр. превоза от Република България до Румъния и 45 транспорта от Румъния до Република България. като на автомобилите с посочени регистрационни номера са били прикачени хладилни ремаркета, без да са посочени номера на ремаркета, собствени или наети от превозвача. Представени са и касови бележки за платен паркинг на "Сомат". Ревизираното лице е поддържало, че получената стока по вътреобщностни придобивания от Холандия е претоварвана на транспортните средства на румънския превозвач като е представен договор за наем с "Месокомбинат Русе" АД, който е прекратен на 19.11.2010 г., а спорните вътреобщностни доставки са от м. 12.2010 г. Не са представени доказателства за наети лица, които да извършат претоварване на стоките на паркинга "Сомат" в Русе. Представеният договор за международен превоз е сключен между румънския превозвач и "Колев" ООД с адрес, идентичен с адреса на ревизираното лице и № 200789447 като в регистъра Булстат няма тава фирма. Описаните доказателства не подкрепят представените ЧМР-товарителници, подписани за получател и необосновано само въз основа на товарителниците съдът е приел, че вътреобщностни доставки по спорните фактури са осъществени. В РД е констатирано, че по справка от Митница Русе за преминалите транспортни средства на румънския превозвач са заплатени изходни такси "мост" като за товарителниците към фактури № 53/1.12.2010 г. с ДДС 12 183,33 лв и № 54/1.12.2010 г. с ДДС 5464,80 лв, с дати на издаване, съвпадащи с датите на фактурите в справката няма отбелязани излизащи транспортни средства на румънския превозвач. По останалите товарителници има платени такси за превозни средства на румънския превозвач, за същите или близки дати, които не могат да установят категорично извършен транспорт на стоките по фактурите и товарителниците, тъй като в ЧМР-товарителниците не са посочени номерата на превозните средства, с които е извършен транспорта. Изводът на съда, че с товарителниците е доказано осъществяване на транспорт на фактурираните стоки от страната в друга държава-членка е необоснован. Представените подписани за получател товарителници са частни документи, отразените в тях факти не се подкрепят от останалите доказателства по делото и неправилно съдът е отменил РА в частта за начислен ДДС и лихви по издадените фактури на основание чл. 82, ал. 1, чл. 86 и чл. 67, ал. 2 ЗДДС. В съответствие с чл. 67, ал. 2 ЗДДС в РА законосъобразно данъкът е изчислен по формулата в чл. 53, ал. 2 ППЗДДС като включен в цената на извършената на територията на страната облагаема доставка с фактурираната стока, в която данъкът не е посочен на отделен ред. Представените в съдебната фаза на спора потвърждения от получателите - румънски фирми не отговарят на изискванията на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС в приложимата редакция от ДВ, бр. 6/2010 г., в сила от 1.01.2010 г., според които в писменото потвърждение следва да е посочена датата и мястото на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 12 574,52 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 7 ЗДДС
- чл. 45, т. 2 ППЗДДС