Решение № 6140 от 8.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Бранков от Монтана против решение 33/26.01.2023г. постановено по адм. д. 445/2022г. по описа на Административен съд Монтана. С решението е отхвърлена жалбата на Бранков против Заповед ЧР-05-158 от 25.08.2022г,. издадена от Министъра на правосъдието, с която за нарушение на разпоредбата на чл.26 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и ГДО към министъра на правосъдието, на основание чл.194, ал.2, т.4 и чл.197, ал.1, т.6 във вр. чл.203, ал.1, т.13 деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата , чл.204, т.1 и чл.226, ал.1,т.8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение като инспектор IV-та степен счетоводител в Затвора [населено място]. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението, отмяна на посочената по-горе заповед и присъждане на разноски. В условията на алтернативност иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В допълнително представени писмено становище и писмена защита, поддържа касационната жалба и развива съображения, идентични с тези в жалбата. Ответникът Министър на правосъдието, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения за липса на основания за отмяна на оспореното решение. Държавния служител правилно бил наказан. Решението следвало да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. Заповедта е издадена от компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя - министъра на правосъдието, разполагащ с прерогативите да налага дисциплинарни наказания от вида на наложеното. В тази връзка са неоснователни доводите на касатора изложени в касационната жалба, че по отношение на наказания служител следва да намерят приложение нормите на ЗДСл,, а не тези на ЗМВР. Служебното правоотношение на Бранков е възникнало по слата на заповед ЧР-05-270 от 3.11.2011г. на министъра на вътрешните работи. Бранков е преназначен от една длъжност на друга, със заповед от 30.12.2016г., но това не означава че служебното му правоотношение е възникнало след изменението на ЗИНЗС в сила от 26.04.2016г. Съществуващото служебно правоотношение е изменено с преназначението, но не е нововъзникнало. Следователно съгласно § 79 от ПЗР на ЗИНЗС и чл. 19, ал.2 от същия закон, по отношение на жалбоподателя се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР в това число и относно дисциплинарните нарушения и наказания. Неоснователен е доводът на касатора, че липсват мотиви в обжалваната заповед. Правилен е изводът на съда, че са спазени изискванията към съдържанието на акта, съгласно чл. 210 ЗМВР, като в същият се съдържат фактическите и правни основания, послужили за издаването му. От една страна според установената съдебна практика обаче, мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното производство и е приложен към преписката, като съвсем не е необходимо този друг документ да е съставен от органа издател на акта. В конкретния случай в становището на дисциплинарната комисия и в обобщената справка се съдържащ достатъчно ясни фактически основания които обосновават издаването на процесната заповед, а от друга страна и то е същественото в случая - в самата заповед се съдържат достатъчно мотиви обосноваващи налагането на точно това дисциплинарно наказание, което е наложено. Правилно съдът е преценил, че заповедта е издадена при съблюдаване на административно-производствени правила. В решението подробно са описани предприетите стъпки в изпълнение на предвидената процедура. Правилна е преценката на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите разпоредби на ЗМВР и на Етичния кодекс. В оспорената заповед дисциплинарното нарушение, заради което е наказан касаторът, е индивидуализирано в необходимата степен, както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, обосноваващо ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. От изложеното в мотивите на оспорваната заповед и в обобщената справка безпротиворечиво се извежда изводът, че Бранков е имал поведение, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в ГДИН. В случая, както правилно е приел дисциплинарно-наказващият орган, а в последствие и съдът, нарушаването на закона от лице от състава на ГДИН, несъмнено води до уронване престижа на службата. В случая е налице нарушение на нормативно установените правила, имащо за резултат неопазване доброто име на институцията, даване на лош пример на останалите служители, тъй като поведението на Бранков е станало достояние на дежурните служители от съответното РУП, а също и на служителите от ГДИН. Тези деяния са несъвместими и с наложените в обществото морални норми и принципи, насочени към спазване на установения в страната обществен и правов ред, поради което се определят в практиката като деяния, водещи до намаляване или загуба на доверие в институцията, която служителят представлява, което може да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната дейност на ГДИН. Правилен е изводът на съда, че заповедта съответства на целта на закона. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушаване презумпцията за невиновност. Липсата на приключило наказателно производство към момента на издаване на заповедта не обуславя извод за липсата на извършено деяние, с което са нарушение правилата на етичния кодекс. В случая безспорно е установено извършено нарушение на служебната дисциплина. Като е отхвърлил жалбата срещу Заповед ЧР-05-158 от 25.08.2022 г, издадена от министъра на правосъдието, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, Административен съд - Монтана е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано. При този изход на делото основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на разходи под формата на юрисконсултско възнаграждение, която следва да бъде уважена в размер 120,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,