Решение № 2445 от 2.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1248/2015 г.

Решение № 2445 от 2.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1248/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по касационна жалба на Борис Атанасов Костов против решение № 6358/27.10.2014 г., постановено по адм. дело № 8078/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Развити са доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отмени административния акт. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Асоциация за европейска интеграция и права на човека, не ангажира становище по спора. Ответникът - Ивайло Николаев Зъмтиков, не ангажира становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Борис Атанасов Костов срещу Решение № 168/8.07.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която е установено извършването от него нарушение по чл. 5 от ЗЗДискр. и му е наложена глоба в размер на 700 лв. на основание чл. 65, т. 3 от ЗЗДискр. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд приема, че установителният диспозитив на решението по същество съдържа и фактите, относими към преценката за осъществена дискриминация. Между страните не съществува спор относно авторството на действията по наименоване на електронния вариант на стратегията, нито във връзка с обстоятелството, че файла е качен на интернет страницата от касатора. Независимо от липсата на намерение за причиняване на обида, достатъчен за приложимостта на разпоредбата е резултатът от използването на въпросната думата и възможността тя да бъде асоциирана със стратегията, независимо дали същата може да бъде възприета чрез заглавието на файла или по друго техническо наименование в процеса на достъпа до него. Без правно значение е и служебното естество на информацията, след като тя е намерила външен, публичен израз и е станала достояние на заинтересованите страни. Обжалваното решение е правилно и обосновано. Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на коректно изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил решението си изцяло в съответствие с приложимия материален закон. Неоснователни са релевираните с жалбата доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност на съдебния акт. Съответни на доказателствата по делото са заключенията на първата инстанция, че с действията си касаторът осъществява тормоз по етнически признак по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., като наименова файл, използвайки термина "мангали" и го качва на официалната интернет страница на държавна институция. В разговорната реч думата "мангали" е жаргонно обозначение на ромския етнос и това е негативен епитет, който води до накърняване на достойнството на субектите на тази етническа група. Правилно, както е отбелязано в първоинстанционното решение, достатъчно е да има резултат от даденото поведение, за да е осъществен дискриминационен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Неоснователно е възражението на касатора, че думата не е съществена информация в публикуваното, нито е наименование, под което се вижда файла, а служебна информация (за данните - Унифициран локатор на ресурси). Отсъствието на технически прецизно разграничение между наименованието на файла и на служебната информация не се отразява на правилността на крайния правен извод на решаващия съд. Изложените в касационната жалба доводи, преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Същите са анализирани в мотивите на оспореното решение и в този аспект преценката на решаващия съд за неоснователността им, изцяло се споделя от настоящия състав. С оглед на горното, Върховният административен съд, Пето отделение намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд следва да се осъди Борис Атанасов Костов да заплати на Комисия за защита от дискриминация, сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,