Решение № 241 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1252/2015 г.

Решение № 241 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1252/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 229 и сл. от АПК. Производството е образувано по две касационни жалби подадени от Милен Йорданов Костадинов и от Галина Вескова Николова, чрез процесуалните си представители срещу решение № 62/10.10.2014 г., постановено по адм. дело № 85/2014 г. по описа на Административен съд - Силистра (АСС) и по две частни жалби на Галина Вескова Николова срещу определение № 638/10.12.2014 г. и определение № 46/19.01.2015 г., постановени по същото дело. Касаторът Милен Йорданов Костадинов обжалва съдебното решение като намира същото за недопустимо - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. Излага доводи в тази насока, че с оспорваното решение, съдът е отменил разпореждане на полицейски орган от 26.04.2014 г., издадено от младши полицейски инспектор при Районно полицейско управление (РУП) - гр. Тутракан, което няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не подлежи на оспорване по реда на чл. 145 от АПК. Иска решението да бъде обезсилено и да бъде прекратено производството по делото. Ответникът по тази касационна жалба - Галина Вескова Николова, чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна като излага доводи в тази насока с писмен отговор по касационната жалба и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски. С втората касационна жалба Галина Вескова Николова оспорва същото съдебно решение, но в частта му, с която й е отказано присъждане на разноски и иска да бъде отменено в тази му част като й се присъдят разноските, направени в първоинстанционното производство. Ответникът по тази касационна жалба - Милен Йорданов Костадинов, в постъпил писмен отговор намира жалбата за недопустима като предварително предявена, с оглед подаденото от Николова заявление за допълване на решение № 62/10.10.2014 г. постановено по адм. дело № 85/2014 г. по описа на АСС в частта му за разноските. Алтернативно счита касационната жалба за неоснователна като излага и доводи за недоказаност на претендираните разноски. Първата частна жалба на Николова е срещу определение № 638/10.12.2014 г., с което е оставено без разглеждане искането й за изменение на постановеното решение по адм. дело № 85/2014 г. по описа на АСС, в частта за разноските. Излагат се доводи за неправилност като се иска отмяна на обжалваното определение и присъждане на направените в първоинстанционното и в настоящето касационно производство разноски. Втората частна жалба на Николова е срещу определение № 46 от 19.01.2015 г. постановено по същото дело. В нея се излагат доводи за неправилност на определението поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново, с което на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът да възстанови пропуснатия поради "особени непредвидени обстоятелства" срок за подаване на списък на разноските. И в двете частни жалби се прави особено искане, производството по делото да бъде спряно като бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) за тълкуването на чл. 47 от Хартата на основните права в Европейския съюз и приложението й към настоящия казус. Ответникът по двете частни жалби - Милен Костадинов, не взема становище по тях. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано становище за неоснователност на двете касационни и първата частна жалба, а по отношение на втората частна жалба я счита за недопустима. Изрично подчертава, че цялото решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че двете касационни и двете частни жалби са подадени от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение № 62/10.10.2014 г., постановено по адм. дело № 85/2014 г. по описа на АСС е отменено разпореждане на полицейски орган от 26.06.2014 г., издадено от Милен Йорданов Костадинов - младши полицейски инспектор при РУП - гр. Тутракан, с което на Галина Вескова Николова, на основание чл. 55 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗВМ) е разпоредено да не предприема агротехнически мероприятия в имот № 003003, находящ се в землището на с. Черногор, област Силистра с площ от 272,30 дка до разрешаване на спора по законоустановения ред. С решението АСС е осъдил РУП - гр. Тутракан да заплати на Галина Николова сума в размер на 10 лв., представляващи направени от нея разноски в хода на производството - държавна такса. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че разпореждането е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалния закон и с целта на закона. Съдът се е обосновал с липсата на посочени мотиви и фактически основания в разпореждането, които да налагат издаването му. По дело № 85/2014 г. по описа на Административен съд - Силистра са постановени и две определения № 638/10.12.2014 г. и определение № 46/19.01.2015 г. С първото САС е оставил без разглеждане като недопустимо искането на Галина Вескова Николова за изменение на решение № 62/10.10.2014 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските и е прекратил производството по делото като се е обосновал с липсата на своевременно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК от Галина Николова. С второто определение - № 46/19.01.2015 г. съдът е оставил отново без разглеждане искането на същата за възстановяване на срока за подаване на списък на разноските, поради постановения с определението от 10.12.2014 г. отказ да бъде разгледано искането за изменение на решението в частта за разноските. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По касационната жалба на Милен Йорданов Костадинов: Неоснователен се явява основният довод в касационната жалба на Костадинов, а именно, за недопустимост на съдебното решение. Видно от приложеното по делото разпореждане, същото е издадено от младши полицейски инспектор на основание чл. 55 от ЗМВР. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. По своя правен характер разпорежданията са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което по отношение на тях важат изискванията, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание на административния акт. В тази връзка направените от касатора - Костадинов оплаквания в противна насока, определящи обжалваното разпореждане като предупреждение, което по своя характер не носи белези на административен акт и съответно не подлежи на съдебно оспорване по реда на чл. 145 от АПК не кореспондират със закона. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, излагането на фактически и правни основания в административния акт е от съществено значение, тъй като само по този начин, както лицето, спрямо което е насочено разпореждането, така и съдът, при осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност, могат да установят кои са конкретните факти, въз основа на които полицейският орган е счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия. В настоящия случай в разпореждането липсват тези основни задължителни реквизити на акта. Ето защо като се е произнесъл по жалбата на Галина Вескова Николова срещу подлежащ на оспорване по реда на чл. 145 от АПК административен акт и е отменил същия като незаконосъобразен поради, противоречието му с материалния закон, съдът е постановил допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По касационната жалба на Галина Вескова Николова: Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд за размера на присъдените на жалбоподателката разноски в производството. Налице е надлежно и своевременно направено искане за присъждане на разноски, но както правилно е приел АСС, доказателства за реално извършен разход от страна на Николова липсват. Представеното по делото в последствие копие от договор за правна защита и съдействие не може да обуслови друг извод, поради липсата на оригинал на този договор, както в административната преписка така и в цялото съдебно производство. Такъв оригинал не е представен и пред касационната инстанция. Ето защо и поради липсата на доказателства за реално извършен разход от страна на Николова, съдът правилно е присъдил размер на разноските, само относно доказано направени такива, а именно заплатената държавна такса за образуване на съдебното производство. В тази част решението на АСС също е правилно и следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на Галина Вескова Николова срещу определение № 638/10.12.2014 г., постановено по адм. дело № 85 по описа на САС: Според т. 9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на Върховния касационен съд молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК, е недопустима. В съдебното производство пред първата инстанция, до приключване на съдебните прения Галина Николова не е представила списък за направените и претендирани от нея разноски, които са изчислени служебно в съдебното решение, съобразно представените по делото документи, за реално извършени разходи в производството. Видно от протокола за проведеното на 18.09.2014 г. съдебно заседание, процесуален представител на жалбоподателката е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, но страната не е представила списък за направените такива. В случая искането е направено своевременно, но по делото не е представен списък по чл. 80 ГПК. Правната последица от неизпълнението на това процесуално задължение е въведено в самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. С посоченото по-горе ТР се приема, че разпоредбата чл. 80, изр. 2 от ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно своевременно представяне на списък за разноските, като липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта му относно разноските. В този смисъл като е оставил без разглеждане искането на Галина Вескова Николова за изменение на решението в частта за разноските като процесуално недопустимо, Административен съд - Силистра е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Административният съд се е съобразил със задължително за него тълкувателно решение и не е имал друга правна възможност за произнасяне освен с определение за оставяне на без разглеждане на искането. По втората частна жалба на Галина Вескова Николова срещу определение № 46/19.01.2015 г., постановено по адм. дело № 85/2014 г. по описа на САС: Обжалваното определение, с което е оставено без разглеждане "заявлението", на жалбоподателката да бъде възстановен срока за подаване на списък на разноските на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, е правилно. Възраженията, съдържащи се в настоящата частна жалба са идентични с тези повдигнати и разгледани от административния съд, като настоящата инстанция споделя изложените от съда в тази връзка мотиви. Следва да се отбележи, че особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, са само обстоятелства, които имат изключителен и изненадващ характер, които са настъпили в течение на срока за обжалване, вследствие на което обективно са попречили на страната да предприеме дължимото процесуално действие. Става въпрос за обстоятелства, които стоят извън волята на страната, не са преодолими по причини извън нейната воля и ако същите не биха настъпили, страната по делото като добросъвестен участник в процеса, не би допуснала пропускането на установените от закона или определени от съда процесуални срокове. В настоящия случай такива непреодолими за страната обстоятелства не са налице, тъй като процесуален представител на Николова е присъствал в последното по делото съдебно заседание, с което е даден ход на делото по същество и същият е могъл да реагира своевременно и да представи такъв списък или най-малкото да направи възражение в съдебно заседание в тази насока. Отделно от изложеното, както се спомена и по-горе списък на разноските по чл. 80 от ГПК е представен в последствие, но липсват каквито и да е доказателства за реално направени разходи от страната, които да са индиция за уважаване на тази претенция. С оглед изложеното и тази частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение правилно и законосъобразно. Обжалваните решение и двете определения са валидни, допустими и правилни, постановени при липсата на касационни основания за отмяна и ще следва да бъдат оставени в сила. По отношение на исканията за отправяне на преюдициални въпроси до СЕС, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания да бъдат уважение. Въпросите, които са формулирани от Галина Николова не са от компетентността на СЕС, който не е инстанция по същество на спора, за да извършва преценка относно законосъобразността на актовете на националния съдия. И при служебната проверка относно необходимостта от поставяне на преюдициални въпроси до СЕС настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо с оглед естеството на спора, при който не са приложими общностни норми. Следва изрично да бъде посочено, че разпоредбите на Хартата за основаните права на Европейския съюз, чийто чл. 47 е цитиран от Галина Николова, се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза. По изложените съображения Върховният административен съд, независимо, че действа като инстанция, чийто актове не подлежат на обжалване, намира, че не е следва да бъдат отправяни преюдициални въпроси до СЕС и искането на Галина Николова в този смисъл е неоснователно. По отношение разноските в касационната инстанция и като се вземе предвид окончателния изход от спора по същество, настоящият съдебен състав намира, че Галина Николова има право на разноски за пред касационната инстанция за осъществената защита против касационната жалба на Милен Костадинов. Останалите жалби, които са разгледани в настоящото производство не са по отношение съществото на спора и в този смисъл неоснователността им не се отразява върху преценката по чл. 143 от АПК за правото на разноски. За изготвяне на отговор по касационната жалба на Милен Костадинов ответницата по нея е заплатила възнаграждение в размер на 1850 лв. на адв. Недялка Миланова, поради което с оглед изхода на спора по тази касационна жалба, направеното искане и липсата на възражение за прекомерност те са й дължими от бюджета на РУП - Тутракан. От значение за дължимостта на адвокатското възнаграждение е обстоятелството, че то е заплатено в брой само за един адвокат, независимо, че той е преупълномощил и други защитници с предоставените му права, но без да бъде заплащано от Галина Николова допълнително възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение