Решение № 104 от 9.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 73/2009 г.

Решение № 104 от 9.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 73/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Г. А. А. срещу въззивна присъда № 342/17.10.2008 г., по в.н.о.х.д. № 333/2008 г. на Благоевградския окръжен съд. В жалбата, са касирани всички основания по смисъла на чл. 348 НПК. Отправени са алтернативни искания за отмяна на въззивната присъда и упражняване правомощието по чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. последно НПК, респ. - връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият, редовно уведомен не се явява в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията по чл. 347 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивния съдебен акт е отменена присъда № 710/17.06.08 г. по н.о.х.д. № 1751/06 г.на Районен съд-Петрич и вместо нея постановена нова, с която е ангажирана наказателната отговорност на А. за извършено престъпление по чл. 280, ал. 1 НК, във вр. с чл. 18, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 58, б "а" НК-осъден на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 НК, е активизирано наказание лишаване от свобода за срок от една година, наложено с присъда № 62/10.04.1997 г., по н.о.х.д. № 39/96 г. С първоинстанционната присъда на Районен съд-Петрич е признат за невинен подсъдимия Г. А. А. и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 280, ал. 1 НК. Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Всички възражения, изтъкнати от защитата на подсъдимия пред Окръжния съд, са получили аргументиран отговор от въззивната инстанция. Събраният, по предвидения процесуален ред доказателствен материал, е подложен на съвкупен и задълбочен анализ. Вън от всякакво съмнение, в каквато посока са наведени доводи и пред касационната инстанция, е установен авторът на инкриминираното деяние и вината на дееца. Липсва заявеното в жалбата превратно и еднопосочно тълкуване на на свидетелските показания. Не може да бъде споделено виждането на защитата за порок в доказателствената дейност на въззивния съд. Тази инстанция е последна по установяване на фактите и касационната е лишена от възможността да приема нови фактически положения, като следи само за правилното приложение на закона. Не се установяват процесуални нарушения, свързани с реда по събиране, проверка и оценка на доказателствения материал. Окръжният съд е отхвърлил аргументирано доводите, относно извеждане на фактическите изводи само и единствено върху "тенденциозните" показания на свид. Б. Посоченият източник на информация, относно правнорелевантни обстоятелства, е разгледан през призмата на останалите-показанията на свид. Д., Б., Т., Т., Ж., като са изложени в достатъчен обем съображения, за липсата на противоречивост по между им. Свид. Д. не е имал физическа възможност да възприеме подсъдимия от близко разстояние, в каквато насока неговият колега е бил облагодетелстван. Групата от свидетели, която е превеждана през държавната граница, както правилно е отбелязала въззивната инстанция, се е състояла от лица, които не са се познавали, събрани са от различни краища на България, притеснени и уплашени от действията си, с тях е контактувал предимно другия водач (младо момче, според техните възприятия), осъществените срещи в по-спокойна обстановка са с различни хора, които са ги придвижили до границата и на които те са предали исканите суми за оказаната им "услуга", все обстоятелства, допринесли свидетелите да не могат да разпознаят подсъдимия, като втория им водач, с уговорката, чене са го огледали внимателно. За това, е неоснователен доводът на защитата по оспореното авторство, изграден на базата на тези доказателства, защото непосочването на А., като лицето, което се е намирало на държавната граница в този момент, се дължи не на факта, че той е бил на друго място, а на обстоятелства, обсъдени подробно от Окръжния съд. На базата на приетата фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. На инкриминираната дата и място, подсъдимият е направил опит да преведе през границата на страната с Г. група от осем български граждани, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини-престъпление по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 НК. Определеното на подсъдимия наказание по вид и размер - лишаване от свобода - в законовия минимум за този вид наказание, е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите отговорността обстоятелства, с акцент върху продължителността на наказателното производство, надхвърлящо рамките на "разумния срок" по смисъла на чл. 22 НПК и чл. 6 от ЕКПЧ, като целите на специалната и генерална превенция се постигат по този начин. Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК, защото инкриминираното деяние е извършено в изпитателния срок по предходно осъждане. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на подсъдимия като неоснователна следва да се остави без уважение, а атакуваният съдебен акт-в сила, като правилен и законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение