Решение № 2364 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10958/2016 г.

Решение № 2364 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10958/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. С. Г. от гр. С. чрез процесуалния му представител адв. К. Гергинова срещу решение № 5445 от 28.07.2016 г., постановено по адм. д. № 12257/2015 г. по описа на Административен съд - С. град. К. твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение на бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени Заповед № РД-09-276 от 26.11.2015 г. на кмета на район "Витоша" като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът по касационната жалба, кметът на Столична община - район" Витоша", редовно призован, се представлява от юриск. Стоянова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в депозиран по делото писмен отговор на жалбата, както и устно - в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № РД-09-276 от 26.11.2015 г. на кмета на СО, район "Витоша", с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 3 от Закона за общинската собственост и чл. 33, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /за краткост "Наредбата"/ са отменени заповеди за настаняване № № 5/16.09.1985 г., 23/26.09.2003 г. на кмета на район "Витоша" при СО и е прекратено възникналото на база тези заповеди наемно правоотношение на Х. С. Г. и семейството му за общинско жилище, находящо се в гр. С., кв. "Драгалевци", ул. "К." №... с полезна площ от 59.64 кв. м. /АДС № 4060/30.03.1956 г./. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. По делото е безспорно, че имотът, предмет на заповедта, попада в терен, отреден за детска градина. От представените по делото доказателства - одобрени инвестиционни проекти, осигурено от общинския съвет финансиране за текущата година, разрешение за строеж, е видно, че са налице и визираните в заповедта фактически и правни основания за издаването й - предстоящо ново строителство на детска градина. Извършването на ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция, когато се засягат обитавани помещения по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗОС безспорно съставлява основание за прекратяване наемните отношения на Гиздов и семейството му по отношение процесния имот. Касационната жалба е основателна, а съдебното решение е неправилно в тази негова част, в която е отхвърлена жалбата на Х. Г. срещу Заповед № РД-09-276/26.11.2015 в частта, с която се отменят две настанителни заповеди, съответно: № № 5/16.09.1985 г. и 23/26.09.2003 г. Настоящият касационен състав приема, че обжалваната заповед в тази част е частично нищожна. Кметът на район "Витоша" не е имал материалната компетентност да отмени горецитираните заповеди за настаняване под наем, тъй като същите са влезли в законна сила и по отношение на постановилия ги административен орган отдавна са изтекли сроковете за възобновяване на административното производство по чл. 102 във вр. с чл. 99, т. 1 от АПК. Като е отхвърлил жалбата срещу заповедта в нищожната й част, АССГ е постановил неправилно в тази част съдебно решение, което следва да бъде отменено и, вместо него, следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде прогласена нищожността на заповед № РД-09-276 от 26.11.2015 г. на кмета на СО, район "Витоша", в частта й, в която са отменени заповеди за настаняване № № 5/16.09.1985 г. и 23/26.09.2003 г. на същия административен орган. Съдебното решение в останалата му част е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите в съдебното решение от съда фактически и правни изводи относно наличието на основания за прекратяване наемните правоотношения на Х. Г. и членовете на семейството му относно общинското жилище. Решението в тази част е постановено съобразно правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59 от АПК. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Представените по делото Решение № 296/28.05.2015 г. на СОС, с което общинския съвет одобрява финансиране със средства от общинския бюджет за 2015 г. за строителството на нова сграда за 4 групи към ОДЗ № 160, кв. Драгалевци, одобрено техническо задание за изготвяне на инвестиционен проект, издадена виза за проектиране, извършена обществена поръчка за избор на изпълнител, както и разрешение за строеж, доказват по безспорен начин наличието на фактическото и правно основание, посочено в заповедта - извършване на ново строителство, което засяга отдаденото под наем жилище по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗОС. П. само на това основание е достатъчно, за да е налице законосъобразно прекратяване на наемните правоотношения с Гиздов относно общинското жилище. Д. Г. и семейството му не са загубили качеството си на нуждаещи се, следва да бъде отбелязано, че към датата на постановяване на настоящия съдебен акт същите вече са пренастанени в друго общинско жилище, видно от представените за първи път в касационното производство Заповед № РВТ17-РД09-168/4.08.2017 г. на кмета на район "Витоша" и Договор за наем № РВТ17-ДГ66-76/8.08.2017 г. С оглед гореизложеното съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на Х. Г. срещу обжалваната заповед в частта й, в която е прекратено наемното му правоотношение с общината - район "Витоша" за общинско жилище, находящо се в гр. С., кв. "Драгалевци", ул. "К." №... като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо и второ от АПК Върховният административен съд - трето отделение,