Решение № 5337 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14675/2009 г.

Решение № 5337 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14675/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Неджин" ООД, гр. София, чрез адв. Тодорова, срещу решението от 09.06.2009 г. по адм. дело № 1289/2006 г. на Софийския градски съд, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 345/18.10.2005 г. на ТДД - гр. София, частично потвърден с решение № 3440/27.12.2005 г. на директора на РДД - гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" към ЦУ на НАП - гр. София, чрез юрк. Калистратов, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна: За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че с ДРА, в обжалваната част, на "Неджин" ООД законосъобразно е отказан данъчен кредит по процесните фактури, издадени от преките доставчици "Форум импекс 21" ЕООД, "Артинженеринг 21" ЕООД, ЕТ "Никол - Валентин Димитров", "Победа С" АД и "ПСВ Трейдинг" ЕООД. Прието е още, че ненамирането на тези доставчици на данъчните им адреси е установено по надлежния ред, предвиден в ДПК (отм.), поради което констатациите в ДРА, изградени въз основа на протоколите за извършени насрещни проверки, се ползват с презумпцията за вярност по чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.). Съдът е приел, че като инстанция по същество следва да прецени доказани ли са материалноправните предпоставки по чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване правото на данъчен кредит за жалбоподателя. В конкретния случай е прието, че не е спазено изискването на чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.), приложим за 2001 г. и чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), приложим след 01.01.2002 г., а именно, че данъкът не е начислен от доставчиците по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Изложено е, че представените по делото справки - декларации и дневници за продажби, както и другите счетоводни документи на доставчиците не обосновават извод за начисляване на данъка. В тази връзка съдът не е кредитирал основното заключение по ССЕ, съдържащо извод за начисляване на данъка от доставчиците, тъй като то е изготвено въз основа само на приетите по делото документи, без проверка в счетоводствата на доставчиците. При тези данни съдът е приел, че както в административното, така и в съдебното производство жалбоподателят не е доказал, че за него са налице законовите предпоставки за приспадане на данъчен кредит. Решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При постановяване на решението първоинстанционният съд е изследвал въпроса относно начисляването на ДДС като една от предпоставките за признаване правото на данъчен кредит, визирана в чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.), съответно чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) и е приел, че в конкретния случай данъкът не е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Съдът обаче не е обсъдил възраженията в първоинстанционната жалба, касаещи приложението на чл. 64, ал. 2 ЗДДС (отм.), приложим за данъчните периоди след 2001 г., съгласно който правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката е налице и когато регистрирано лице (негов доставчик) не е изпълнило задължението си по ал. 1, т. 2, в случаите, когато данъчното задължение е платено по "ДДС - сметка" на доставчика. В тази връзка жалбоподателят "Неджин" ООД е поставил конкретна задача на вещото лице по допуснатата основна ССЕ: "Извършено ли е разплащане по процесните фактури? Извършено ли е плащане на начисления ДДС по фактурите от "ДДС - сметка" на "Неджин" ООД по "ДДС - сметка" на съответния доставчик?" Заключението на вещото лице по така поставените въпроси, по конкретни доставчици, не е обсъдено от съда, както и не са обсъдени намиращите се по делото копия от платежни нареждания и банкови извлечения за извършените плащания. При положение, че по делото не е било спорно наличието на реални доставки по процесните фактури, първоинстанционният съд е следвало да обсъди всички доказателства, касаещи плащане на ДДС по "ДДС - сметка" на доставчиците, и да прецени за всеки един от тях налице ли са основания за приложението на чл. 64, ал. 2 ЗДДС (отм.), в съответните му редакции за различните данъчни периоди. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато на за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Водим от горното, Върховният административен съд, I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК