Решение № 9380 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8592/2016 г.

Решение № 9380 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8592/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от М. С. Г. срещу Решение № 526 от 25.05.2016 г. по адм. дело № 879 по описа за 2015 г. на Административен съд С. - област. Касаторът твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира увеличаване размера на обезщетението за претърпени морални, неимуществени вреди до пълно предявения размер от 5000 лв. и съдебно - деловодните разноски до пълно предявения размер от 1010 лв. От съда се иска отмяна на атакувания пред настоящата инстанция акт. Депозирана е и частна жалба срещу Определение № 742 от 15.06.2016 г. по същото дело, с която по реда на чл. 248 от ГПК и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК М. Г. е осъден да заплати на ОД на МВР - С. сумата от 440 лева, представляващи направени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Претендира се присъждане на разноски. Касационна жалба е депозирана и от ОД на МВР - С.. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно съда приел, че е налице неимуществена вреда в размер на 1000 лева и имуществена вреда в размер на 500 лева, които да са в пряка и непосредствена връзка с отмененото наказателно постановление. В жалбата се твърди, че не са налице основанията за ангажиране на отговорност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В писмено становище, чрез редовно упълномощен процесуален представител се оспорва насрещната жалбата. Навеждат се доводи и за неоснователност на частната жалба. Претендира се присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от Георгиев разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните и частната жалба. Излага доводи по същество. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационните жалби срещу решението за подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно в оспорваните части, поради което са допустими. Разгледани по същество жалбите са частично основателни по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от М. С. Г. срещу ОД МВР - С. за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и претърпени имуществени вреди в размер на 500 лв., представляващи заплатено от лицето адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 453/2014 г. по описа на Районен съд С., с което е отменено като незаконосъобразно НП № 75 от 07.02.2012 г. на Началник сектор ПП към ОД МВР - С.. С обжалваното решение, Административен съд - С. град е уважил частично предявения иск за неимуществени вреди до размер 1000 лв. Уважил е иска за имуществени вреди в размер на 500 лв., като е присъдил и съразмерно направените от ищеца в хода на производството разноски в размер на 282 лева. За да стигне до този правен резултат, административният съд е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства. Приел е, че предявените пред него искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са допустими, тъй като претенцията на ищеца е за репариране на вреди, настъпили в резултат от отменено по установения в закона ред Наказателно постановление. Съдът, съобразявайки се с относимата съдебна практика е приел, че след като направените от ищеца в хода на административно наказателното производство разноски не подлежат на възстановяване по приложимия процесуален ред за съдебно оспорване на НП, възможността да се претендират тези суми е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото е безспорно установено, че с НП № 75 от 07.02.2012 г. на Началник сектор ПП към ОД МВР - С. на М. С. са наложени глоби за нарушение на чл. 21, ал. 2, чл. 150 и чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 2, т. 6, чл. 185, пр. 1, чл. 183, ал. 1, т. 1,пр. 2. По повод подадена от лицето жалба срещу горепосоченото НП, пред Районен съд С. е образувано НАХД № 453/2014 г., приключило с влязло в законна сила Решение № 207/31.03.2015 г. С последното НП е отменено изцяло като незаконосъобразно. За участие в производството, свързано с обжалването на наказателното постановление, ищецът е ангажирал адвокат, като са представени доказателства за надлежно упълномощаване и сключен договор за правна защита и съдействие с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, внесени изцяло към момента на упълномощаването. Решението е правилно в частта, с която е уважен предявения срещу ОД на МВР иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 500 лева, представляващи заплатен от ищеца адвокатски хонорар за правна помощ и защита в производството по оспорване на НП. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В разглеждания случай, правилно съдът е преценил, че са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В резултат на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от Георгиев и се намират в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с отмененото НП. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателно постановление НП № 75 от 07.02.2012 г. на Началник сектор ПП към ОД МВР - С.. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му. Решението в частта, в която е присъдено обезщетение за претърпени от Георгиев неимуществени вреди в размер на 1000 лева е незаконосъобразно, като необосновано и постановено в нарушение на приложимите процесуални правила. Видно от исковата молба, вх...дирана под № 9484 от 02.06.2015 г. по описа на Софийски районен съд, станала повод за образуване на производството пред Административен съд С. - област е претендирано обезщетяването на неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия на две лица П. П. и Г. Ж. - служители на ОД на МВР - С.. В производствата по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е обвързан с фактическите основания на исковата претенция, които очертават предмета на доказване. Ищецът определя рамките на правния спор, свързани с основанието за търсене на обезщетение, неговия размер, представя доказателства, установяващи факти и обстоятелства от значение за произнасяне на съда с обоснован и законосъобразен краен акт. В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд не са представени доказателства за наличието на незаконосъобразно поведение от страна на служители на ОД на МВР С.. Липсват данни, по отношение на М. С. Г. да са предприемани действия, които да могат да са квалифицират като незаконосъобразни, а от там да се ангажира и отговорност на административния орган за овъзмездяване на вреди, причинени в резултата на поведението на негови служители. Липсват данни и твърдения за връзка между оспореното пред съда наказателно постановление и търпените от Георгиев неимуществени вреди. Самия ищец твърди, че търпи дискомфорт поради извършена кражба на личните му документи през 2006 г., т. е. около осем години преди издаването на процесното наказателно постановление. Липсват доказателства за наличието на връзка между отмененото наказателно постановление и настъпили за Георгиев вреди от неимуществен характер. Всяко съдебно производство е в състояние да предизвика напрежение и негативни усещания у страните, но не всяко такова подлежи на обезщетяване. За да подлежат на обезщетяване, вредите следва да са до толкова сериозни, че да могат окажат съществено влияние върху поведението на едно лице и да променят неговите обичайни норми на поведение. В случая такива не са налице. Описаните обстоятелства правят оспореното пред настоящата инстанция решение, в частта, в която на М. Г. е присъдено обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 1000 лева необосновано, постановено при допуснато съществено нарушение на приложимите материално правни норми. Основателна е жалбата срещу Определение № 742 от 15.06.2016 г. Разпоредбите, свързани с присъждане на направени от страните в хода на производства по ЗОДОВ разноски са специални по отношение на регламентацията по АПК и ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от този закон, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. В ал. 3 на същия текст, законодателят изрично е разграничил понятията "разноски по производството", "държавна такса" и "възнаграждение на адвокат", както и последиците при уважаване на предявения иск в пълнота или частично. В разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Законодателя е приравнил възнагражденията на юрисконсултите с тези на участвалите в производството адвокати, като е взел предвид спецификата на дейността и структурата на юридическите лица и ЕТ и в тази връзка възможността да ползват юридическа помощ по ред, различен от упълномощаването на адвокат. След като при отхвърляне на иска изцяло е предвидено присъждане единствено и само на "разноски по производството", претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е била недопустима и първоинстанционния съд не е следвало да я уважи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение