Решение № 1313 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10416/2011 г.

Решение № 1313 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10416/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието срещу решение № 19 от 20.06.2011 г. по адм. дело № 220/2011 г. на Административен съд - гр. Враца. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че с удостоверение обр. УП-2 изх. № 1193 от 12.07.2002 г. длъжностни лица при Затвора - Враца (териториална служба на юридическото лице Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - чл. 12, ал. 2 и 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража) са удостоверили осигурителен доход на служителя Евлоги Петров Евлогиев, но са пропуснали да впишат в удостоверението като осигурителен доход за времето от 1.01.2000 г. до 19.04.2000 г., през което служителят е бил незаконно уволнен, полученото от него последно трудово възнаграждение преди уволнението (чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО). Въз основа на това удостоверение е бил определен размерът на отпуснатата на Евлоги Петров Евлогиев лична пенсия за инвалидност. С ново удостоверение обр. УП-2 изх. № 901 от 4.08.2010 г. длъжностни лица при Затвора - Враца отново са удостоверили осигурителен доход на Евлоги Петров Евлогиев, но в това удостоверение вече е посочен осигурителен доход за времето от 1.01.2000 г. до 19.04.2000 г., през което време служителят е бил незаконно уволнен. Включването на този новопоказан осигурителен доход в изчисленията, направени при първоначалното отпускане на пенсията за инвалидност, е довело до разлика, първоначално в размер на 3,03 лв. месечно, прогресивно нарастваща в резултат на периодично извършваните осъвременявания на пенсията и поради това станала в размер на 12,47 лв. месечно от 1.07.2009 г. до 30.11.2010 г. За целия период от отпускането на пенсията за инвалидност на Евлоги Петров Евлогиев до откриването на посоченото по-горе обстоятелство, обусловило неправомерно по-големия размер на пенсията, на държавното обществено осигуряване е причинена щета в размер на 825,44 лв., за събирането на която е изготвен ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и е издадено разпореждане на длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Враца. С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Враца е отхвърлил жалбата на юридическото лице Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" срещу решение № 1034/1/ от 18.03.2011 г. на директора на РУСО - гр. Враца и потвърденото с него разпореждане по чл. 110, ал. 3 КСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че длъжностните лица, издали вредоносното удостоверение обр. УП-2, са били своевременно уведомени за съдебните решения на Врачанския районен съд и Врачанския окръжен съд, признаващи уволнението на Евлоги Петров Евлогиев за незаконно, поради което са били длъжни да посочат като осигурителен доход за времето на незаконното уволнение последното трудово възнаграждение, получено от Евлоги Петров Евлогиев преди това уволнение. Решението на Врачанския административен съд е правилно. Евлоги Петров Евлогиев не е заинтересовано лице и правилно не е бил конституиран като страна по делото. До доказване на противното той е добросъвестен получател на отпуснатата му в по-голям размер пенсия за инвалидност. Няма данни с поведението си да е обусловил допуснатата от длъжностните лица грешка при описването на осигурителния му доход. Ако идеята на касационния жалбоподател е за неоснователно негово обедняване, на което съответства неоснователно обогатяване на пенсионера, той може да я защити само по общия исков ред. Неоснователен е и доводът, че пенсията за инвалидност е била неправилно определена в по-голям размер поради неизпълнено задължение на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при РУСО - Враца да уведоми лицето за нередовното удостоверение обр. УП-2. Вредоносното удостоверение обр. УП-2 изх. № 1193 от 12.07.2002 г. е напълно редовен от външна страна официален документ, който е възприет като надлежно доказателство за отразените в него обстоятелства. Още повече, че то завършва с уверението: "В УП-2 е спазен чл. 46 от НП". А точно правилото на чл. 46, ал. 4 от Наредбата за пенсиите (след 28.02.2003 г. - Наредба за пенсиите и осигурителния стаж) не е било спазено от длъжностните лица при Затвора - Враца, издали това удостоверение. Длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО, отпуснало пенсия за инвалидност въз основа на това удостоверение, не е знаело и не е било длъжно да знае, че за времето от 1.01.2000 г. до 19.04.2000 г. Евлоги Петров Евлогиев е бил незаконно уволнен. Неоснователен е доводът, че удостоверение обр. УП-2 изх. № 1193 от 12.07.2002 г. не е документ с невярно съдържание. Абсолютно неправилен е аргументът, че "използваната от съда квалификация е наказателноправен термин и не почива на обосновани изводи, изведени въз основа на събраните по делото доказателства." Обратно - удостоверение обр. УП-2 изх. № 1193 от 12.07.2002 г. е неистински официален документ по смисъла на чл. 194, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (приложим в административното правосъдие по силата на чл. 144 АПК), а в съдебната практика трайно е възприето установеното в правната теория деление на неистинските документи на неавтентични (при които материализираното в тях волеизявление не е било направено от лицето, посочено като издател на документа) и неверни (чието съдържание не отговаря на обективната действителност). Поради тази характеристика на неверните документи в практиката се допуска те да бъдат наричани документи с невярно съдържание вместо с точното им наименование неистински документи. В процесния случай прецизността налага да се каже, че на държавното обществено осигуряване е била причинена щета от неправилно удостоверяване на осигурителен доход (арг. чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО) с невярното удостоверение обр. УП-2 изх. № 1193 от 12.07.2002 г. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение на Врачанския административен съд е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,