Решение № 9440 от 14.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10627/2014 г.

Решение № 9440 от 14.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10627/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Живко Иванов Марков, в качеството му на представляващ "Маркони груп" ЕООД, срещу решение № 1581 от 8.07.2014 г. по адм. дело № 3548 по описа за 2013 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на "Маркони груп" ЕООД срещу ревизионен акт № 161301589 от 29.08.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 1136 от 29.10.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив в частта относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 36 689.70 лв., допълнително начислен ДДС в размер на 3 429.12 лв. и определени лихва за забава в размер на 20 914.77 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на процесуалния закон - допуснати съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт, алтернативно за връщане на делото за разглеждане на спора от друг съдебен състав. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез депозирана писмена защита от процесуалния представител юрисконсулт Нина Попова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Виктор Малинов дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 161301589 от 29.08.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 1136 от 29.10.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив в частта относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 36 689.70 лв., допълнително начислен ДДС в размер на 3 429.12 лв. и определени лихва за забава в размер на 20 914.77 лв. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за данъчни периоди от 1.04.2007 г. до 31.10.2012 г. Основните спорни моменти са били отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 19 541.48 лв. по фактури, издадени от "ЕМ ер трейд" ЕООД, "Лес-97" ЕООД, "Бяла река" ЕООД, "Вавилон строй 2008" ЕООД и "Антъни груп-СМ" ЕООД, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Вторият спорен момент е относно отказаното право на данъчен кредит по фактура, издадена от "Наксус Ай Ти" ООД относно доставката на телевизор "Samsung" в размер на 176.76 лв., на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Третият спорен момент е относно извършено придобиване по фактура № 317-5142-1104 от 7.03.2008 г., издадена от "Auto center borsing", с предмет "Тойота ланд круизер" и сключен договор за лизинг с "И еф джи Ауто лизинг" ЕООД, и издадени от последното дружество фактури за периода м. 04.2008 г. до м. 07.2009 г., по повод на които на ревизирания субект е отказано право на данъчен кредит в размер на 10 052.97 лв. и в размер на 6 620.45 лв. по фактури, издадени от м. 04.2008 г. до м. 06.2012 г. за стоки и оказани услуги по повод поддръжката, ремонта и експлоатацията на това МПС (общо в размер на 16 673.42 лв.), на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС. Четвъртият спорен момент е относно начислен данък в размер на 1 924.26 лв., на основание чл. 79, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС, за данъчен период м. 10.2012 г., за установени липси на обща стойност от 9 621.32 лв. Петият последен спорен момент е относно начислен данък, на основание чл. 82 и чл. 26 от ЗДДС, по повод доставката на посочения лек автомобил, по която ревизираният субект се явява доставчик, а получател е "И еф джи ауто лизинг" ЕООД, което впоследствие отново е прехвърлена на същия. Данъкът, който допълнително е начислен е в размер на 1 504.86 лв., понеже в данъчната основа не е била включена сумата от 7 524.29 лв., направени разходи от ревизираното дружество, пряко свързани с придобиването и въвеждането в експлоатация на МПС, което впоследствие е продало. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните по делото доказателства, писмени и гласни (разпит на свидетеля Мирослав Георгиев, управител на "Лес-79" ЕООД за 2007 г. и Димитър Димитров, управител на "Бяла река" ЕООД до 2009 г.), и доказателствени средства - съдебно-счетоводна експертиза, отговорено е на направените възражения в първоинстанционната жалба и е направен извод за неоснователност на жалбата. По повод отказаното право на данъчен кредит общ размер от 19 541.48 лв. по фактури, издадени от "ЕМ ер трейд" ЕООД (по един брой фактура, с предмет "дизелово гориво", в размер на 873.90 лв.), "Лес-97" ЕООД (по два броя фактури, с предмет "дърва за огрев", в размер на 3 272.00 лв.) "Бяла река" ЕООД (по семе броя фактури, с предмет "дърва за огрев" в размер на 8 889.34 лв.), "Вавилон строй 2008" ЕООД (по два броя фактури с предмет "каменна и оформена облицовка", в размер на 4 356.00 лв.) и "Антъни груп-СМ" ЕООД (по два броя фактури с предмет "лепила и тухли" в размер на 2 150.24 лв.), на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. С оглед на преценката за правилното осъществяване на механизма на облагане с ДДС по конкретния спор е следвало да се установи реалното осъществяване на процесните доставки и с оглед на това, че те са доставки на стоки - прехвърлянето на правото на собственост. Дали преките доставчици са имали кадрова и техническа обезпеченост да осъществят процесните доставки е въпрос, който се преценява косвено, при липса на други доказателства, които обосновават конкретната реалност на всяка една от тях. Това се отнася и до преценката за твърдяни като осъществени последващи доставки. По тези съображения в актуалната национална практика и тази на СЕС преди всичко се изследва правнорелевантния факт на прехвърлянето на правото на собственост върху вещта или на престирането на услугата. В хода на ревизионното производство преките доставчици не са намерени на адресите, като ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. Това обстоятелство не представлява правопрепятстващ факт спрямо процесуалното право на защита на адресата на акта, поради което същият е осъществил обжалване на акта по административен и по съдебен ред. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която се произнася по начина на водене на счетоводството на ревизирания субект и отразяване на процесните доставки при него, но това не се явява достатъчно, включително и при осъществено плащане между страните. Меродавно се оказва доказването на прехвърлянето на правото на собственост и понеже предметът на доставките са стоки, ващи, определени по своя род и при съобразяване с чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, това става с определянето им според постигнатото съгласие, а при липса с предаването им. Такива доказателства са представени само по повод на последното дружество, но е налице противоречие между отразеното в тях и дадените писмени обяснения за начина за осъществяване на сделките, поради което не са квалифицирани като достатъчно годни доказателства. По повод на представения договор от 1.11.2007 г. с "Лес-97" ЕООД в съдебното производство, то същият е оспорен от ответната страна, като в него не е договорен начина на прехвърляне на правото на собственост върху дървата за огрев. Изложените от съда съображения в тази част на спора са правилни. По повод на втория и третия спорни моменти относно отказаното право на данъчен кредит по фактура, издадена от "Наксус Ай Ти" ООД относно доставката на телевизор "Samsung" в размер на 176.76 лв., на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и относно начислен данък в размер на 1 924.26 лв., на основание чл. 79, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС, за данъчен период м. 10.2012 г., за установени липси на обща стойност от 9 621.32 лв., ревизираният субект в качеството му на адресат на акта, който носи доказателствената тежест, същият не е представил доказателства относно факта, че вещта ще бъде използвана и е използвана по повод стопанската му дейност. Той не е представил и доказателства относно констатираното несъответствие при направената съпоставка на наличните количества стоки (брикети, донбаски въглища, дърва за огрев и кафяви въглища) по счетоводни данни и фактическата наличност от инвентаризацията, осъществена от органа по приходите. Обжалваното решение е правилно. По повод на третият спорен момент е относно извършено придобиване по фактура № 317-5142-1104 от 7.03.2008 г., издадена от "Auto center borsing", с предмет "Тойота ланд круизер" и сключен договор за лизинг с "И еф джи Ауто лизинг" ЕООД, и издадени от последното дружество фактури за периода м. 04.2008 г. до м. 07.2009 г., по повод на които на ревизирания субект е отказано право на данъчен кредит в размер на 10 052.97 лв. и в размер на 6 620.45 лв. по фактури, издадени от м. 04.2008 г. до м. 06.2012 г. за стоки и оказани услуги по повод поддръжката, ремонта и експлоатацията на това МПС (общо в размер на 16 673.42 лв.), на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС, следва да бъдат споделени направените от първоинстанционния съд изводи. Действително по делото е представен изпитвателен протокол от 18.03.2008 г., издаден от лаборатория "Технотест", затова, че МПС е с 6+1 места. По делото обаче е установено, че на 11.04.2008 г. автомобилът е регистриран с 4+1 места, като това е станало на името на "И еф джи ауто лизинг" ЕООД, който е негова собственост. При осъществяването на ревизията въпреки направено искане ревизираният субект не е представил искане за придобиване на актива до лизингодателя, в изпълнение на т. 2.4 от договора, като по делото няма данни същият да е актив в патримониума на същия този субект - жалбоподател. Относно регистрацията на автомобила, обсъдена по-горе е направено запитване на "Пътна полиция" при ОД на МВР-Пловдив и е потвърдена регистрацията на името на лизингодателя с места 4+1. На посоченото основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС правилно е отказано правото на данъчен кредит, който факт дали е лек по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, се преценява според датата на възникване на данъчното събитие. Към този момент се преценява и прилагането на чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС относно услугите, свързани с него. Последващата регистрация на автомобила след възникване на данъчното събитие и реализиране на последиците от това се явява безпредметна за обсъждане. В този смисъл и позоваването на решение от 16.02.2012 г. по дело С-118/11 на СЕС се явява неточно, доколкото по делото няма данни МПС да представлява дълготраен актив, включен в имуществото на ревизираното дружество към правнорелевантния момент. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски на касатора не се дължат, а на ответната страна такива са присъдени в изпълнение на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение