Решение № 14011 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 31/2015 г.

Решение № 14011 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 31/2015 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Л. А. В - Комерс" ЕООД, гр. София, против решение № 6848/13.11.2014 г. по адм. д. № 11428/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 2101301858/25.07.2013 г. на ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение № 1763/14.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, за отказан данъчен кредит на дружеството в размер на 72 164,90 лв. за данъчни периоди м. 03.2009 г. и от м. 08.2010 г. до м. 10.2012 г. и начислени лихви за забава в размер на 16 134,48 лв. и е осъдено дружеството да заплати на Д"ОДОП" разноски за юрисконсултско възнаграждение. Изложени са доводи за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Въвежда довод за нищожност на РА, предвид неспазване срока предвиден в чл. 117 от ДОПК и компетентността на органа издал акта. Възразява срещу констатациите на съда за липса на доказана реалност на процесните доставки. Иска се отмяна на решението, съответно уважаване на жалбата и присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, изготвена от управителя Коцев.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София, чрез процесуалния си представител, в открито съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

За да отхвърли оспорването на РА в частите по установени задължения на ревизираното дружество по ЗДДС за периоди м. 03.2009 г. и от м. 08.2010 г. до м. 10.2012 г., по фактури издадени от доставчиците "Епсилон Груп - В" ЕООД, "Ал Трейд 2002" ЕООД, "Диман Адвъртайзинг" ЕООД, "Иванекс Трейд" ЕООД, "Интерсоф-БГ" ЕООД, "Клуб Бизаро" ЕООД, "Дизан Консулт" ЕООД, "Голд Трейд 2012" ЕООД, "Ивмонтан 2012" ЕООД, "Алек - Си - Строй 08" ЕООД и "Онур Груп" ЕООД, съдът е обосновал извод за законосъобразност на РА в оспорените части с последователни и правилни мотиви, съответстващи на установените по делото факти и относимите процесуални и материалноправни разпоредби.

Поддържаните доводи в касационната жалба за съществени нарушения на чл. 119 ДОПК при издаване на РА се изразяват в твърдението, че гл. инспектор по приходите Е. Александрова е участвала в ревизията и същата в нарушение на разпоредби от ДОПК е издала РА, което обосновава нищожност на същия.

Твърденията са неоснователни.

Заповедта за възлагане на ревизията е от 23.11.2012 г. и РА от 25.07.2013 г. е издаден, в съответствие с чл. 119 ДОПК в действащата до 31.12.2012 г. редакция на текста - от ръководителя на екипа, извършил ревизията - Е. Александрова, т. е. от компетентен орган. Ревизията е завършена по "досегашния ред", съобразно разпоредбата на § 35, ал. 1 ПР ЗИД ДОПК, ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 01.01.2013 г. и РА е издаден от компетентен орган, за което е валиден акт.

Твърдението за друго нарушение на процедурата при издаване на РА е неспазване срока, предвиден в чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК и срокът по чл. 117 ДОПК.

Трайната практика на ВАС е в смисъл, че посочените срокове в цитираните разпоредби от ДОПК са инструктивни и неспазването им не се отразява на валидността на крайния акт. Подлежи на преценка годността на събраните след изтичането на сроковете доказателства и тяхната доказателствена стойност, каквито доводи в случая не се навеждат.

Съобразно изложеното, РА предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е валиден акт, издаден от компетентен орган и подлежащ на контрол за законосъобразност, както правилно е приел съдът.

Изследвайки наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението в изводите по същество, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължение, поради отказан данъчен кредит в размер, по доставчици, с предмет и основание, както следва:

• в размер на 14019.50 лв. по фактури издадени от "Епсилон Груп - В" ЕООД с предмет стоки и услуги - "мебели съгласно договор" "отстраняване на повреди и профилактика на ел. инсталация" и "плащане съгласно договор";

• в размер на 8393 лв. по фактури издадени от "Алек-си- строй 08" ЕООД с предмет услуги - "СМР по договор";

• в размер на 1954.40 лв. по фактури издадени от "Ал Трейд 2002" ЕООД с предмет стоки - "плащане съгласно договор";

• в размер на 660 лв. по фактури издадени от "Интерсоф-БГ" ЕООД с предмет услуги - "плащане съгласно консултантски договор";

• в размер на 13485 лв. по фактури издадени от "Онур Груп" ЕООД с предмет стоки - "мебели за магазин, бюро, секция", "магазински шкафове със стъкло", предмет "островни магазинни шкафа на колела", "дървени рафтове с метални носачи", "дървени рафтове" и "дървени гърбове";

• в размер на 5892.80 лв. лв. по фактури издадени от "Иванекс Трейд" ЕООД с предмет стоки - "комплект метални дръжки за рафтове" и "метални лостове";

• в размер на 1340 лв. по фактури издадени от "Дизан Консулт" ЕООД с предмет стоки - "магазински шкафове";

• в размер на 7352.80 лв. по фактури издадени от "Клуб Бизаро" ЕООД с предмет стоки - "метални лостове закачалки", "магазински шкафове" и "маси";

• в размер на 2376.60 лв. по фактури издадени от "Диман Адвъртайзинг" ЕООД с предмет стоки - "маси";

• в размер на 4051.20 лв. по фактури издадени от "Ивмонтан 2012" ЕООД с предмет стоки - "маси" и "шкафове";

• в размер на 12639.60 лв. по фактури издадени от "Голд Трейд 2012" ЕООД с предмет стоки - "MDF изрязани страници", "маси", "маси от неръждавейка за кухни", "метални рафтове", "метални рафтове" и "MDF страници".

Безспорна и неопровергана е констатацията на ревизиращите органи, че доставчиците не са представили доказателства за реалността на доставките. Същите не са намерени на данъчните им адреси, също и от вещото лице по допуснатата и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза. В тази част заключението на експерта съдържа подробна информация за липса на каквито и да е данни за съществуването на посочените фирми на посетените адреси, които са посочени като данъчни такива. С това се потвърждават констатациите на ревизиращите органи, че е невъзможна проверка в счетоводствата на същите. Необорени са констатациите в РА с приетото по дело заключение на допуснатата ССчЕ, тъй като вещото лице е посетило само счетоводството на жалбоподателя. Проверка на счетоводствата на доставчиците не е осъществена, поради ненамирането им на данъчните адреси, включително и при посещение от страна на вещото лице по ССчЕ. Редовното водене на счетоводството на ревизираното дружество не води до извод за реалност на извършените доставки, като то доказва единствено, че има осчетоводени фактури от посочени в тях доставчици.

Част от доказателствата: договори и приемо-предавателни протоколи или констативни такива, са представени от ревизираното лице, при това за първи път в хода на обжалването по административен ред пред ДД "ОДОП", а друга част - в производството пред съда, представени с молба от 16.01.14 г. Приемо-предавателните протоколи са оспорени от страна на ответника по делото - административния орган по приходите, съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК с протоколно определение от съдебното заседание на 10.04.14 г. и е дал указания на жалбоподателя, във връзка с доказателствената тежест относно автентичността на положените подписи. По повод на това, процесуалният представител на жалбоподателя е заявил искане за допускане на съдебно-графологическа експертиза, което искане, по-късно - с молба от 05.06.14 г., е оттеглено.

Поради непроявена процесуална активност от страна на жалбоподателя, който носи доказателствената тежест, във връзка с оспорените частни документи, представени от него пред съда, същите са изключени от доказателствата по делото.

Правилни са изводите на съда за доказателствената стойност на оспорените частни документи и съответно, доказателствената тежест на жалбоподателя, който се ползва от тях.

Правилно е посочено, че доказателствата следва да бъдат преценявани в тяхната съвкупност и следва да са придружени от други доказателства, насочени към установяване на основната, водеща предпоставка за признаване правото на данъчен кредит - осъществена облагаема доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС.

В случая се касае до родово определени вещи, при което с доказване на предаване на стоките между жалбоподателя и дружествата-издатели на фактурите, се доказва отделянето им от рода и индивидуализиране на същите. Доказателства за предаване няма, след като представените в процеса на оспорване на РА ППП са оспорени, при откритото производство по реда на чл. 193 ГПК ползващата се от тях страна не е осъществила съответното доказване на автентичността на подписи за доставчици и правилно съдът е изключил същите от доказателствата по делото. Не са налице никакви доказателства за транспортиране на стоките. Съобразно уговорките в голяма част за доставките, транспортът ще е осигурен от купувача, който в случая е ревизираното лице и същият е следвало да установи по безспорен начин този спорен факт - транспортът, със съответните доказателства, които следва да са на съхранение в счетоводството му.

Наличието само на издадени фактури и сключени договори не са достатъчни за доказване на доставки, чиято реалност е оспорена от ревизиращите органи при констатации на ревизията, подробно описани в РА. Наличност на стоки от вида по отношение на някои от фактурираните такива, за които има изготвен от ревизираното дружество инвентаризационен опис, факт потвърден и от ревизиращите при извършена проверка на място, като самостоятелно основание, при липса на други необходими доказателства, не е достатъчно за доказване, че доставките са осъществени от издателите на фактурите.

От представените доказателства досежно фактурираните услуги, съдът е приел, че не става ясно какво точно включва възложената услуга, а именно дали се касае само доставка на услуга или са включени и материали. Не се установява видът и количеството на спорните услуги, тъй като същите не са подробно разписани в представените договори - липсва индивидуализация на услугите. По делото е ангажирана и съдебно-техническа експертиза, която не може да установи дали през м. 03.2009 г. дружеството "Апекс-Си-Строй 08" ЕООД е извършило описаните в Протокол/Акт образец 19 видове и количества СМР. На експерта не са представени строителни книжа - актове за скрити работи по Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

Предвид липсата на достатъчно доказателства за извършването на строително-монтажни работи, документирани с процесните фактури, съдът правилно е извел извод, че постановения от органите по приходите отказ на правото на данъчен кредит е законосъобразен на посочените от приходната администрация правни основания.

По отношение фактурите с предмет услуги - "Плащане съгласно консултантски услуги" и "отстраняване на повреди и профилактика на електрическа инсталация на обект находящ се на ул. "Витоша" № 57", съдът е обосновал извод, че също липсват доказателства за реално извършени такива. Жалбоподателят не представя доказателства относно факта каква точно услуга е извършил доставчика, липсва индивидуализация на същите. Липсват доказателства, различни от фактури, договори и представените протоколи, последните от които обявени за неистински. Предвид специфичният предмет на фактурираните услуги - консултантски, съответно отстраняване на повреди и профилактика на електрическа инсталация, липсват каквито и да е данни за специализиран персонал със съответната квалификация, назначен или нает от дружествата - доставчици.

Правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката на стоки и услуги, само когато по категоричен начин е доказана нейната реалност.

Тежестта за доказване настъпването на всички правопораждащи претендираното право положителни факти е за ревизирания субект. Той следва да проведе главно доказване, което винаги, за да е успешно, следва да бъде и пълно, с ангажиране на относимите към спора доказателства. Липсата на достоверни доказателства за транспорта и предаването на фактурираните стоки, липса на относими доказателства за установяване на фактурираните услуги, преценено с установената при всеки от доставчиците липса на материална и кадрова обезпеченост за осъществяване на процесните доставки, обосновават извод за недоказано реално извършени такива.

Наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието, на които е свързано с възникването на благоприятни последици за касатора - възникване на право на данъчен кредит по определена фактура. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги.

Жалбоподателят, въпреки даденото му указание да докаже предпоставките за ползване на ДК по издадените му от лицата, за които твърди, че са доставчици данъчни документи, не е представил доказателства в тази насока в хода на оспорване на РА, в резултат на което съдът правилно е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил РА като законосъобразен.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на касатора не се дължат разноски.

На ответната страна - Дирекция "ОДОП"-София юрисконсултско възнаграждение е присъдено с обжалваното решение и същото е за цялото съдебно производство в еднократен размер, като новата редакция на чл. 161, ал. 1 ДОПК, ДВ, бр. 94 от 2015 г. е неприложима към момента, тъй като е в сила от 01.01.2016 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,