Решение № 12119 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15304/2010 г.

Решение № 12119 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15304/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Рилка Стефанова Недялкова против решение № 2990 от 4.10.2010 г. по адм. дело № 1293/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЗЦУ-37/07.01.2010 г. и против заповед № 14/07.01.2010 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП), с които на основание чл. 92, ал. 1 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното й правоотношение е прекратено. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорените заповеди да бъдат отменени или евентуално делото - върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Националната агенция по приходите не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № ЗЦУ - 37/07.01.2010 г. е издадена от компетентния орган, в предвидената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл форма - актът съдържа подробно описание на извършеното нарушение, датата и мястото на осъществяване, обстоятелствата, при които е допуснато, както и доказателствата, които го установяват, а също и останалите, предвидени в нормата реквизити. Спазена е и процедурата по налагане на най-тежката дисциплинарна санкция. Жалбоподателката Недялкова е наказана след като са приети писмените й обяснения (такива са изискани от административния орган и депозирани съответно на 10.11.2009 г. и на 18.11.2009 г.) и след като е изслушана от наказващия орган (протокол от 17.11.2009 г.). С това условията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени - служителката е уведомена за провежданата проверка по повод допуснати от нея нарушения и й е дадена възможност преди налагането на дисциплинарната санкция да депозира писмени обяснения и да направи устни възражения, като посочи доказателства. Проведеното пред дисциплинарния съвет производство е в съответствие с изискванията на чл. 96 от ЗДСл. Образувано е дисциплинарно дело (заповед № ЗЦУ-1209/25.11.2009 г. на изпълнителния директор на НАП), по което е проведено заседание, изяснени са фактите и обстоятелствата, при които е допуснато нарушението и е взето решение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Недялкова. При налагане на дисциплинарното наказание са спазени и изискванията на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Дисциплинарното нарушението следва да се счита за открито от момента, в който административнонаказващия орган разполага с пълната информация за нарушението и извършителя, включително с данните от производството пред дисциплинарния съвет, приключило на 18.12.2009 г., тъй като тогава органът е известен напълно за фактите и действията или бездействията на служителя. Отчитайки горните обстоятелства, първоинстанционният съд аргументирано приема, че двумесечният срок, предвиден в закона, за налагане на наказание е спазен, а възражението за налагане на наказание след изтичане на предвидения в закона срок за това е неоснователно. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че заповедта на изпълнителния директор на НАП, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Актът за санкциониране на служителката е постановен след като са установени осъществени от страна на Недялкова, която до уволнението заема длъжността "главен инспектор по приходите" в ТД на НАП София град, офис "Възраждане", "Проверки", дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. От събраните пред административния орган и в хода на съдебния процес писмени и гласни доказателства се установява, че през октомври 2009 г. жалбоподателката в качеството на орган, възложил проверката за наличието на основания за възстановяване или прихващане на суми на "Вип Кар Рент" ООД, допуска нарушения на утвърдените от изпълнителния директор на НАП и от директора на ТД на НАП процедури за работа и осъществяване на дейността на агенцията и териториалното поделение, задължителни за служителите. Като ръководител на екип "Проверки" същата допуска нарушения по т. 4.2 от Процедура К 6 "Извършване на проверка по прихващане или възстановяване" и на т. 11 от "Правила за работа и взаимовръзки в дирекция ДОК", утвърдени със заповед № РД -01-144 от 30.03.2007 г. на директора на ТД на НАП София, тъй като не отправя предложение за текущ преглед на служителите от звено "Координация" и не им предоставя копие от резолюцията за възлагане на проверката. В нарушение на изискванията на т. 4.2 от цитираните по - горе процедура и на т. 12 от правилата, при възлагане на проверката копие от административния акт не е изпратен на звено "Селекция", издадения акт за прихващане или възстановяване не е проверен, съгласуван и подписан от Недялкова като ръководител на екипа, осъществил проверката, а при данните, че сумата е преведена погрешно на юридическо лице, различно от подалото заявлението, Недялкова не уведомява прекия си ръководител - нарушение на т. 12 от правилата. С допуснатото бездействие и липса на контрол са създадени условия сума над 100 000.00 лв, подлежаща на възстановяване, да бъде възстановена на дружество, различно от проверяваното, както и възможност за злоупотреби със средствата. При тези данни съвсем аргументирано съдът приема, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Недялкова. Като главен инспектор по приходите и ръководител на екипа, осъществяващ проверката жалбоподателката има задължение да контролира дейността по проверката, като изпълни необходимите и предвидени във вътрешните процедури и правила изисквания, гарантиращи законосъобразното приключване на проверката и изключващи възможността за злоупотреби. Тези задължения са предвидени в длъжностната характеристика на служителката (т. 5), поради което неизпълнението им обосновава възникването на дисциплинарна отговорност. В този смисъл без значение за ангажирането на дисциплинарната отговорност, както и за факта на нарушението е датата на запознаване на Недялкова с вътрешните правила и процедури, а доводите на жалбоподателката в този смисъл са неоснователни. В случая правилно е преценено, че служебните задължения не са изпълнени, вътрешните правила по извършване на проверката са пренебрегнати от служителката, което създава възможност за настъпилите негативни последици. Това поведение на служителката представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Следователно като достига до извод, че са налице основания за ангажиране на отговорността на служителката и санкционирането й с най-тежкото дисциплинарно наказание за нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл и административният акт е издаден при осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в закона, съставът на Административен съд - София град постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба. Изложеното за законосъобразността на съдебния акт относно заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, обосновава правилността на съдебното решение и в частта относно заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като последният административен акт е последица от първия. Ето защо изводите на първоинстанционния съд и в тази част се споделят от настоящата инстанция. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Изводите на съдебния състав за наличие на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителката са направени въз основа на ангажираните писмени доказателства: данни от извършени проверки, обяснения на служители, доклади и протоколи. Съвкупната преценка на изброените доказателствата, както и обстоятелството, че не са ангажирани такива, които да ги опровергават, обосновават крайните изводи на съда за законосъобразност на оспорените заповеди. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. В изпълнение на задължението, предвидено в чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като съдът, в изпълнение на задължението си по чл. 171, ал. 4 от кодекса, дава на страните указания за обстоятелствата, за които следва да ангажират доказателства (разпореждане от 16.02.2010 г.). Решението на съдебния състав е изградено след съвкупна преценка на всички събрани доказателства (чл. 171 от АПК). Ангажираните в производството пред административния орган и представените пред съда писмени и гласни доказателства - докладни записка, протоколи, длъжностна характеристика, заповеди, актове за прихващане и възстановяване, обяснения на служители и показанията на свид. Гергова установяват извършените от Недялкова нарушения на служебните задължения. Тези доказателства са обсъдени от съда подробно и са взети предвид, като е отчетено обстоятелството, че липсват такива, които да ги опровергават. Поради това доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непълно обсъждане и едностранчиво интерпретиране на доказателствата, не могат да бъдат споделени. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателката следва да заплати на НАП сумата 150.00 лв., представляваща възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение