Решение № 8881 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5020/2013 г.

Решение № 8881 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5020/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кирчо Петров Парашкевов и Недялка Петрова Кръстева, двамата от гр. Поморие, чрез пълномощника им - адв. Иван Танев, против Решение № 397/19.02.2013 г. по адм. дело № 619/2012 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Бургас, не се явява и не се представлява. Ответникът - кметът на община Поморие, редовно призован, също не се явява. Ответницата Гергана Василева Ованесян, редовно призована, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата на Кирчо Петров Парашкевов и Недялка Петрова Кръстева против Заповед № КД-14-02-1482/23.08.2011 г. на началника на СГКК - Бургас, с която на основание чл. 51, вр. с чл. 13 и чл. 15 от ЗКИР, вр. с чл. 57, т. 8 и чл. 58, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, е одобрено изменение на кадастралния регистър към кадастралната карта на гр. Поморие по влязла в сила Заповед № РД-18-36/29.04.2009 г. на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ - София, относно поземлен имот с идентификатор 57491.506.424, изразяващо се в заличаване на вписаните в имота собственици: Недялка Петрова Кръстева, Гергана Василева Ованесян и Кирчо Петров Парашкевов и вписване на община - Поморие като собственик на целия поземлен имот и Гергана Ованесян, като носител на вещно право на строеж върху него. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗКИР, тъй като вписаните до изменението собственици на имота, в лицето на оспорващите не са установили правото си на собственост, а такова право е установено от заявителя - община Поморие, на основание АЧОбС № 1260/16.10.2000 г. и само на вещно право на строеж - от Гергана Ованесян, на основание нот. акт № 197/1993 г. Същевременно съдът е изследвал наличието на вещно право на ползване от оспорващите, съгласно твърдението им, приемайки, че с такова право същите не разполагат. Поради това е отхвърлил жалбата им срещу извършеното изменение в КР. Решението е неправилно, при наличие на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 53, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 1 ЗКИР, непълнотите или грешките в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри се установяват чрез съставяне на акт за непълноти или грешки по заявление на заинтересувано лице. Тази разпоредба е детайлизирана в текста на чл. 62 от Наредба № 3/05 г. и по аргумент от ал. 5 следва да се приеме, че съставянето на акт за непълноти и грешки е изискуемо, както в хипотезата на изменение на кадастралната карта, така и в хипотезата на изменение на кадастралния регистър. Разликата между двете хипотези се изразява в това, че при втората не е необходимо съставяне на скица, като неразделна част от акта за непълноти или грешки. Единствено при съставянето на акта административният орган може да констатира липсата или наличието на материалноправен спор въз основа на което да издаде законосъобразен акт за одобряване или за отказ на поисканото изменение. Като е приел, че заповедта е издадена на основание чл. 53, ал. 1 от ЗКИР, в хипотезата на непълноти и грешки по т. 1, съдът е допуснал нарушение на посочените материалноправни норми от ЗКИР и Наредба № 3/2005 г., тъй като не е отчел, че посочената по-горе процедура за изменение на КР не е спазена от органа, което прави оспорената заповед незаконосъобразна. Това е така и поради наличието на данни за спор за материално право между оспорващите и община - Поморие относно правото на собственост върху имота и наличието на вещно право на ползване върху него. В грубо нарушение на съдопроизводствените правила по оспорване на административен акт, съдът е извършил преценка за валидността и действието на доказателствата за вещни права /право на собственост, право на строеж и право на ползване/ на оспорващите, ответника и заинтересованата страна върху процесния поземлен имот - обект на кадастъра, без да има такова право. Наличието на такива претенции от страните, с конкуриращи се доказателства, обуславя изводи за наличие на спор за материално право, който подлежи на разглеждане по друг ред, от общите граждански съдилища, а не от административния съд. Налице е и друго съществено нарушение на материалния закон. Съдът не е установил, че акта е издаден на основание чл. 51, ал. 1 ЗКИР, вр. с чл. 57, т. 8 от Наредба № 3/2005 г., който е неприложим за случая, тъй като с него се предприема изменение на основни кадастрални данни, каквото е правото на собственост, което е възможно по реда на чл. 53 ЗКИР, а не по реда на чл. 51, ал. 1 ЗКИР. Последното се отнася за друг режим - поддържане на актуални данни в КККР чрез отразяване на настъпили изменения при промяна на данните за правото на собственост и на другите вещни права на вписаните им носители, след одобряване на кадастъра, каквато хипотеза не е налице. Това прави оспорения акт незаконосъобразен, обратно на приетото от съда. Като неправилно, на посочените по-горе основания, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго - по същество, с което оспорената заповед бъде отменена изцяло, като незаконосъобразна. При този изход по касационното обжалване основателно е искането на касатора Кирчо Парашкевов за присъждане на разноските пред двете инстанции, в размер на 15 лева държавни такси, за сметка на ответника - СГКК - Бургас. Други разноски не са доказани, вкл. и такива за адвокат - липсват платежни нареждания /разписки/ за платено адвокатско възнаграждение по банкова сметка на адв. Танев, съгласно уговореното в р. I. 1 от договорите за правна защита и съдействие на стр. 10 и 11 от делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,