Решение № 8394 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 288/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна срещу Решение 1494/16.10.2020 г., постановено по адм. дело 3402/2018 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен Ревизионен акт Р-03000318000662-091-001/28.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение 297/20.11.2018 г. на директора на дирекция ОДОП Варна, с който на П. Литов са установени задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 5 717,75 лв. главница и лихви в размер на 1 623,33 лв., както и задължения за ДДС за периода от м.06.2014 г. до м.06.2016 г. в общ размер на 61 010,22 лв. главница и 18 751,25 лв. лихви. Постъпила е и касационна жалба от П. Литов, чрез адв. Димов, срещу Решение 1800/30.11.2020 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 1494/16.10.2020 г., постановено по адм. дело 3402/2018 г. по описа на Административен съд Варна и искането на Литов за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение. Касаторът директор на Дирекция ОДОП Варна оспорва решението като неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че изводът на съда е мотивиран единствено с обсъждане на снимки на документи, изготвени от служители на Еконт Експрес ООД и съдържащи се на оптичен носител, които съдът е приел за електронни документи по смисъла на ЗЕДЕУУ, но недопустими на основание чл. 54 ДОПК. Посочва, че от съда не е разпределена доказателствената тежест между страните. Касаторът счита, че това е довело до неизясняване на спорните факти и обстоятелства, които подлежат на доказване в процеса. Твърди, че в съдебното решение липсва обсъждане на доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене като посочва, че съдът не е обсъдил представените оригинални документи от Еконт Експрес ООД, представляващи разписки за получени пари от П. Литов, за които е допусната съдебно-графологична експертиза. В жалбата си касаторът посочва, че във връзка с искане на процесуалния представител на Литов по реда на чл. 183 ГПК да бъдат представени под формата на писмен документ в оригинал писмени доказателства /РКО и разписка за доставка на пощенска пратка/пощенски запис/, на основание чл. 192 ГПК е отправено искане до Еконт експрес ООД, в отговор на което по делото са представени в оригинал част от изисканите му документи /въпросните 122 броя такива/, като за останалите дружеството е посочило, че не могат да бъдат представени, тъй като са били унищожени. В тази връзка се излагат доводи, че в унисон с правилото на чл. 183 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът е следвало да ги изключи от доказателствения материал, което не е сторено с нарочен акт, но е възприето в мотивите на решението и което е единственият довод на съда за отмяна на РА. По същество счита, че органите по приходите са доказали по безспорен начин наличието на данни за укрити доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу РА като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски, представляващи внесената държавна такса пред настоящата инстанция и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - П. Литов, чрез адв. Димов, в писмен отговор и в съдебно заседание пред настоящата инстанция, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски съгласно представен списък по реда на чл. 80 ГПК. Касаторът - П. Литов, чрез адв. Димов оспорва допълнително постановеното по делото решение, с което съдът е оставил без уважение молбата за изменение на Решение 1494/16.10.2020 г., постановено по адм. дело 3402/2018 г. в частта на разноските. Твърди, че неправилно съдът е приел, че липсва активно процесуално поведение като излага подробни аргументи в защита на твърдението си. Иска отмяна на Решение 1800/30.11.2020 г., постановено по адм. дело 3402/2018 г. по описа на Административен съд Варна и присъждане в полза на Литов на сторените разноски пред първа инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба, подадена от директора на Дирекция ОДОП Варна. Върховният административен съд, Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК, от надлежни страни, участници в първоинстанционното производство, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Варна е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил Ревизионен акт Р-03000318000662-091-001/28.08.2018 г., с който в производство по реда на чл. 122 ДОПК, при наличие на констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, в тежест на П. Литов са установени задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2014 г. и 2015 г., както и задължения по ЗДДС за периода от м.06.2014 г. до м.06.2016 г., като съдът е приел за недоказани законовите предпоставки за провеждане на ревизия по особения ред. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна. Основателен е доводът на касатора директор на Дирекция ОДОП Варна за допуснато съществено процесуално нарушение от съда при разглеждане на делото. По силата на чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните по делото доказателства. Съдът е приел, че събраните при извършена проверка на Еконт експрес ООД копия от наложни платежи, парични преводи, разписки за прием на парични преводи и разходни касови ордери не са събрани по допустим от ДОПК способ. Ответникът е поискал по реда на чл. 192 ГПК от Еконт експрес ООД да бъдат представени оригиналите на доказателствата. Постъпил е отговор от задълженото трето лице, с който са представени наличните оригинали на РКО и разписки. По искане на ответника съдът е назначил съдебно-графологична експертиза, която е установила, че подписите в представените за изследване РКО и разписки за доставка на пощенска пратка са изпълнени от П. Литов. За да отмени акта, съдът се е мотивирал, че изготвените от служители на Еконт Експрес ООД снимки на документи, съдържащи се на оптичен носител, са недопустими на основание чл. 54 ДОПК като е игнорирал извода на вещото лице, изследвало оригиналите на представените по делото РКО и разписки за доставка. Допуснатите процесуални нарушения от съда са съществени, тъй като са довели до непопълване на делото с относими доказателства и неизясняване на фактите относно приложението на чл. 183 ГПК. Съдът не е обсъдил представените оригинални документи от Еконт ЕкспресООД, а именно разписки за получени пари от П. Литов, за които е допусната съдебно-графологична експертиза. Не е обсъдил заключението на вещото лице в съвкупност на всички доказателства по делото. Принципно правилно е възприето от решаващия състав, че фактическите констатации в ревизионния акт са направени въз основа на получените данни от трето лице Еконт експрес ООД, предоставени както в табличен и обобщен вид, така и с първичните доказателства - платежни документи /РКО и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис/, но приложени на технически носител. Във връзка с искане на процесуалния представител на жалбоподателя по реда на чл. 183 ГПК да бъдат представени под формата на писмен документ в оригинал посочените писмени доказателства /РКО и разписка за доставка на пощенска пратка/пощенски запис/, на основание чл. 192 ГПК е отправено искане до Еконт експрес ООД, в отговор на което по делото са представени в оригинал част от изисканите му документи /въпросните 122 броя такива/, като за останалите дружеството е посочило, че не могат да бъдат представени, тъй като са били унищожени. Основателно е касационното оплакване, че съдът е следвало да ги изключи от доказателствения материал, което не е сторено с нарочен акт, но е възприето в мотивите на решението като довод за отмяна на РА. Принципно верни биха били изводите на административния съд за недоказване на фактическите констатации, пораждащи установените с РА задължения за данъци, ако основното доказателствено средство за установяването им бе единствено и само този, изходящ от трети за административния процес лица електронен документ, макар и предоставен на съда, подписан с електронен подпис. Цитираното от съда решение по адм.дело 5763/2019 г. е постановено при различни фактически установявания и е неотносимо към процесния случай, тъй като в настоящото производство по делото са представени и налични оригинали на товарителници относно изпращането на стоки и РКО, представени от куриерската фирма. Безспорно обект на облагане с ДДС в случая е доставката, а по ЗДДФЛ - реализираният доход. Затова при решаването на спора по ЗДДС предмет на доказване е осъществяването на доставката от ревизираното лице, данъчното събитие за която възниква по правилата на чл. 25, ал. 3, т. 4 ЗДДС. По ЗДДФЛ спорен е фактът на получаване от ревизираното лице на доходи от продажби, които не са декларирани. В процесния случай изводите на органите по приходите, дали основание за издаване на спорния ревизионен акт се основават и на изричните обяснения на ревизираното лице, дадени по реда на чл. 53 ДОПК в хода на ревизията и представените от него справки във връзка с доставките му чрез Еконт ЕкспресООД. От данните по делото е видно, че самото ревизирано лице е представило справка, записана на оптичен носител, във вид на файл с разширение pdf /econt_report.pdf/, която съдържа информация за изпратени пратки от П. Литов и договори с куриера. Констатирано е, че представената от лицето информация съответства на предоставената от Еконт експрес ООД. В хода на ревизионното производство Литов не отрича факта, че именно той е получавал сумите във връзка с изпратените пратки с наложените платежи. Видно от дадените обяснения, Литов е твърдял, че получените от наложените платежи суми е предоставил на трети лица, за което е представил справка във формат exсel, в която са описани мястото и лицата, на които са отчитани парите от наложените пратки. За тези твърдения са извършени насрещни проверки, при които проверяващите са установили, че само едно лице (Танграм медия ЕООД) е отразило в счетоводството си приходи по фактури, издадени във връзка с товарителници по осъществени пратки в размер на 29 671,39 лв. За останалите лица не са налице доказателства за предаване на суми от П. Литов. Съдът е следвало да съобрази, че тези твърдения удостоверяват неизгодни за автора им факти, като наличните в този смисъл документи, макар и частни такива, се ползват с доказателствена сила относно установените обстоятелства за реализираните облагаеми доставки, респ. размерът на приходите от същите. В хода на ревизията са установени също и преводи по банковата сметка на П. Литов в общ размер на 10 020,34 лв. от В. Лангов, К. Донева, С. Минчев, Е. Андонова, С. Георгиева, К. Мечев, П. Олчев, Г. Дойчев, Г. Митев, Н. Пламенова. Органите по приходите са установили, че от В. Лангов, К. Донева и С. Минчев са получавани най-много парични преводи, като същите присъстват в представената справка по делото от Еконт Експрес ООД. Съдът не е обсъдил тези доказателства при постановяване на решението си и не е установил безспорните факти. Първостепенният съд не е разграничил кои от оспорените документи носят подписа на ревизирания, а само е описал, че подписите на проверените от вещото лице първични документи са поставени от ревизираното лице. Тези документи не са съпоставени с представените на оптичен носител документи от Еконт експрес ООД. Необсъждането на доводите на страните и липсата на преценка на доказателствената стойност на представените доказателства са съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на необосновано решение, при неизяснена фактическа обстановка. Предвид изложеното и при съобразяване на установената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция, атакуваното съдебно решение като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно - липса на анализ на доказателствата, липса на мотиви и при необоснованост на крайния извод за незаконосъобразност на РА, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да осъществи процесуалните задължения, съобразно разпоредбата на чл. 160 ДОПК, като съд по същество. След проверката на оспорените документи, първостепенният съд следва да посочи кои от данните в представените от Еконт Експрес ООД в табличен вид справки се подкрепят от събрани РКО и разписки за изплатени пощенски парични преводи, подписани от ревизирания и на каква стойност възлизат същите. В корелация с тези фактически изводи решаващият състав следва да прецени какъв е размерът на данъчните основи по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2014 г. и 2015 г., дали и кога е достигнат облагаем оборот по ЗДДС и кога е изтекъл срокът за подаване на заявление за регистрация, респективно от кой момент и в какъв размер ревизираният дължи ДДС за извършените доставки. С оглед отмяната на съдебното решение в цялост, настоящата инстанция не дължи произнасяне по касационната жалба на П. Литов срещу решението в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото при първоначалното му разглеждане в първоинстанционния съд и във Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,