Решение № 9079 от 2.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5554/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Х. Ш., гражданин на Сирия, чрез адвокат Л. Стоянова от ХАК, срещу Решение 3970/ 17.04. 2025 г. по административно дело 680/ 2025 г. на Административен съд- Хасково (АС Хасково). В касационната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон. Счита, че неправилно административният орган е достигнал до извод за отказ за предоставяне на статут и хуманитарен статут на бежанеца. Иска се отмяна на решението на административния съд и връщане на преписката на ДАБ за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут. В писмено становище, получено на 11.09.2025 г., подадено от адв. Стоянова, в качеството й на служебен защитник на касатора се излагат допълнителни съображения, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, което обуславя неговата отмяна. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Е. Хичовски моли да се остави без уважение касационната жалба и потвърди решението на АС- Хасково, като правилно, валидно и законосъобразно. Смята, че съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваният съдебен акт за правилен и моли същият да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на А. Х. Ш., гражданин на Сирия, срещу Решение 2040/ 27.02.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Административният съд е приел, че оспореното административно решение изхожда от компетентен орган Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ и отговаряло и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. Посочил, че административният орган е изяснил фактите от значение за спора и обосновано е възприел относими към личното положение на молителя в страната му по произход факти. Извършената от ДАБ преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход сочело, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ. Преценил като, правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Решаващият съд, с оглед установената фактическа обстановка и предвид личната бежанска история на жалбоподателя обосновал извод, че правилно искането на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно, поради липса на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. В заключение преценил, че оспореното адм. решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона и не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АС Хасково е ПРАВИЛНО. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че съдебното решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият състав смята за неоснователно твърдението на касатора, че решението не е съобразено с фактическото положение, установено по делото. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146, т.1-5 от АПК. В съдебното производство адм. съд е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Правилни са изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на визираното в чл.8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии, поради своята етническа и религиозна принадлежност. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9 ЗУБ. Спрямо лицето не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящия случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия, поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора, поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че спрямо него съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното решение, съобразно представените по делото, актуални към момента, справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След техният анализ се установява, че не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. в от Директива 2004/ 83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. Според съдебната практика "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя. Според установеното по делото неговите родители, братя и две сестри продължават да живеят необезпокоявано в провинция Хака. Съобразно приложената по делото справка, след падането на режима на Башар Асад през декември 2024г. тенденциите за общото социално- политическо положение в Сирия са положителни. В медиите се публикуват материали, че след промяната в управлението, хиляди сирийци, намиращи се извън страната си, са изразили желание да се завърнат в родината си. Правилно адм. съд и ДАБ са счели, че желанието и личните мотиви на лицето да живее в Република България не могат да бъдат ценени, като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Сирия по икономически причини с цел да търси по- добра социална среда и условия за живот. Поради изложеното, настоящият състав на ВАС счита, че в конкретната хипотеза не следва да намерят приложение, както чл. 8 ЗУБ, така и чл. 9 ЗУБ. Първостепенният съд, като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, е постановил правилно съдебно решение, което следва да остане в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,