Решение № 14244 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15387/2014 г.
ВАСI отделение23.12.2015 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1805/4.11.2014 г. по адм. д. № 792/2013 г. на Бургаския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 02-1201672/14.12.2012 г. на Донка Георгиева - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас във частта, с която не са признати амортизации за оборудването за всяка от ревизираните годините, а също и в частта за разноските. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14244 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15387/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Булелектрикс" ООД моли да бъде отменено решение № 1805/4.11.2014 г. по адм. д. № 792/2013 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 02-1201672/14.12.2012 г. на ТД на НАП - Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си и в писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 02-1201672/14.12.2012 г. на ТД на НАП - Бургас, с който са определени корпоративен данък с лихви по ЗКПО за 2009 г. - 2011 г. след намаление на разходите за амортизации за всяка от години за закупени автомобили с оборудване през 2009 г. на основание чл. 16 и чл. 54, ал. 1 от ЗКПО. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно приложение на чл. 16 от ЗКПО и намаляване на разходите за амортизации за всяка от годините, поради неправилно определена данъчна амортизационна стойност по цената на придобиване, която надхвърля стойността на автомобилите като нови поради включване също завишени стойности на оборудване, което не е трайно прикрепено към автомобилите. Правилно съдът е обосновал изводите си с приложението към протокола за насрещна проверка от 11.04.2012 г. /л. 344 от делото/, от което е видно, че оборудването е налично и се намира в различни обекти на ревизираното лице. Правилно в РА е намалена данъчната амортизационна стойност за 2011 г. от 50% по чл. 55 от ЗКПО за автомобилите при допустима данъчна амортизация от 25%. Правилен е изводът на съда, че данъчните амортизации за всяка от годините следва да се определят върху справедливата цена на автомобилите, определена в ревизионната експертиза. Обосновано съдът е приел, че заключението на оценъчната експертиза, приета по делото е необосновано и не следва да се кредитира. При значителното отклонение в стойността на някои от артикулите от оборудването от стойността им като нови правилно съдът е приел, че оценъчната експертиза е необоснована. Неоснователен е доводът на касатора, че установените факти в мотивите на приложените съдебни решения, постановени при обжалването на предходен РА на ревизираното лице определят цената на автомобилите с оборудването по окончателен начин и за настоящия процес. Установените факти в мотивите на влязло в сила съдебно решение в настоящия процес имат силата на доказателство, наред с останалите доказателства по делото, както правилно е преценил административния съд, като е обосновал изводите си след преценка на събраните по делото доказателства. Основателно е възражението на касатора, че след като е определял амортизациите за автомобилите с оборудването, следваше да му се признаят амортизации и за оборудването, тъй като в РА са определени амортизации само за автомобилите, изчислени по справедлива стойност, а за оборудването не са признати амортизации. Видно от оценъчната експертиза, приета в ревизионното производство, на л. 48 от делото са определени пазарни цени не само на автомобилите, но и на оборудването. Следваше органите по приходите да признаят данъчни амортизации и за оборудването. Съдът на основание чл. 171, ал. 2 от АПК съдът следваше да назначи счетоводна експертиза, която да определи данъчните амортизации за оборудването за всяка от годините и дължимите корпоративен данък и лихви за всяка от годините. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка. Решението е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени данъчните амортизации за всяка от годините за автомобилите и в тази част следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която не са признати данъчни амортизации за оборудването за всяка от годините и в тази част следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се назначи посочената по-горе експертиза. Решението следва да се отмени и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,