Решение № 6738 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8885/2010 г.
ВАСV отделение16.05.2011 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение от 30.04.2010 г., постановено по адм. дело № 1957/2010 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение от 18.01.2010 г. на председателя на Патентното ведомство и ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на настоящето решение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6738 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8885/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на "Вайпър руумс" ООД, със седалище град София, чрез пълномощника си адв. Щерев против решение № 1209/30.04.2010 г., постановено по адм. дело № 1957/2010 г. на Административен съд - София град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Патентно ведомство /ПВ/ на РБългария, със седалище град София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Вайпър руумс" ООД срещу решение от 18.01.2010 г. на председателя на Патентното ведомство, с което е отказано на жалбоподателя да бъде възстановен срока за заплащане на такси за регистрация, издаване на свидетелство и публикация на заявка за регистрация на марка с вх. № 98633. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че съобщението за за заплащане на такси за регистрация, издаване на свидетелство и публикация на заявената марка от жалбоподателя, е изпратено на притежателя й "Вайпър руумс" ООД, на адреса на неговия патентен представител Стефанка Мархолева. Съгласно приложеното по делото известие за доставяне с пощенско клеймо от 23.07.2009 г., административният орган е извършил уведомяване на притежателя на марката, като обратните разписки са върнати със забележка, че "пратката не е потърсена". Поради това е приложена разпоредбата на чл. 61 от от АПК - чрез поставяне на обявление в интернет страницата на ПВ, като видно от протокол № 2А/30.09.2009 г. на същата дата обявлението е свалено от интернет страницата на ПВ, което е било обявено на 31.08.2009 г. Според АССГ от датата на извършеното уведомяване на жалбоподателя по реда на чл. 61 от АПК - 31.08.2009 г. година до изтичане на определения от ПВ едномесечен срок - 30.09.2009 г., притежателят на марката не заплатил определените такси, поради което правилно е отказано възстановяване на срока на основание чл. 48 от ЗМГО. Според АССГ административният орган е издал законосъобразен административен акт. Касационната инстанция намира решението за неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон. Установено е по делото, че изпратеното съобщение за заплащане на такси за регистрация на процесната марка от името на патентния представител на "Вайпър руумс" ООД, е посочен адреса за кореспонденция: гр. София, ж. к. "Яворов", бл. 39, вх. Б, ап. 15. От приложеното по делото копие от известие за доставяне (обратна разписка) е видно, че съобщението е било изпратено по пощата именно на този адрес, на 23.07.2009 г., и е върнато обратно с отбелязване, че "пратката не е потърсена". С протокол № 2А/30.09.2009 г. е удостоверен фактът на сваляне от интернет страницата на ПВ на обявлението до жалбоподателя, извършено с протокол № 2/31.08.2009 г.. При тези фактически данни ПВ е приложило основанието на чл. 61, ал. 3 от АПК за съобщаване на писмото чрез обявяването му на Интернет страницата на ПВ. На основание за невнасяне на определените такси от страна на притежателя на марката, председателят на ПВ е постановил оспореното решение за отказ за възстановяване на срока на основание чл. 48 от ЗМГО. Установените факти от АССГ се възприемат и от настоящата инстанция, но следва да бъдат тълкувани в съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от АПК и чл. 45 и 46 от ГПК, които определят, че съобщенията се връчват лично на лицето или на друго лице, което е съгласно да го приеме. В случая изпращането на съобщението до жалбоподателя на неговия постоянен адрес, който не е променен от датата на подаване на заявката до настоящия момент, е извършено по пощата с писмо с обратна разписка, като липсват доказателства пощите да са му връчили съобщението лично или на чрез посочените в закона лица, с оглед на което не може да се приеме, че жалбоподателят не е намерен на адреса или е променил същия. На приложената обратна разписка липсва подпис и дата на получател, с оглед на което неправилно административният орган е приел наличието на хипотезата на чл. 61, ал. 3 от АПК, която може да се приложи само в случай, че "лицето не е намерено на посочения от него адрес". Такова отбелязване в обратната разписка няма, поради което следва да се приеме, че жалбоподателя не е бил надлежно уведомен и не получил на посочения от него адрес изпратеното му писмо. При липса на надлежно уведомяване, за него не е започнал да тече едномесечния срок за внасяне на такси за регистрация и публикация на марката. ПВ не е изпълнило посочените свои задължения, с оглед на което не е била налице възможност за прилагане хипотезата на чл. 61, ал. 3 от АПК. Поради изложеното неправилно и Административният съд е приел, че жалбоподателя е бил надлежно уведомен за възможността да внесе в едномесечен срок дължимите се такси за регистрация и публикация на марката. С оглед на това и не е необходимо да бъде възстановен срокът, който не е започнал да тече. Решението е неправилно, и са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е необоснован и постановен в нарушение на приложимите материалноправни норми, като формираните правни изводи са в противоречие с доказателствата по делото. Предвид допуснатите от ПВ съществени нарушения на съдопроизводствените правила, след като решението на АССГ бъде отменено, настоящият състав следва да постанови друго, с което да отмени оспорения пред първата инстанция административен акт и да върне преписката на ПВ за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. ПВ следва да уведоми отново жалбоподателя за възможността да внесе определените му такси. Разноски от касатора не са претендирани и не са представени доказателства за направени такива, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение