Решение № 10966 от 30.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП"/ Варна при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез юрк. Иванова, против Решение 10/08.04.2022 г., постановено по адм. дело 524/2021 г. по описа на Административен съд Русе /АС-Русе/, в частта, с която е изменен, като са установени по-малки данъчни задължения, и е отменен ревизионен акт /РА/ Р-03001819006396-091-001/01.04.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - гр.Варна, в частта потвърдена с Решение 137 от 02.08.2021г. на директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Развива съображения, че в хода на ревизионното и съдебното производство е установено по безспорен начин, че М. Кирилова е извършвала търговска дейност по занятие по смисъла на чл. 1, т.1 от Търговския закон. Излага доводи, че съдът е следвало да прецени посочените електронни таблици, съдържащи вторична счетоводна информация, заедно с останалите доказателства по делото. Твърди се, че изводите на съда, че от страна на ответника не е изпълнено успешно насрещно и главно доказване на получаването от страна на ревизираното лице /РЛ/ на суми от Кирилови-Русе ООД, е неправилен. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу РА. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба М. Кирилова, чрез процесуалният си представител адв.Петкова, оспорва касационната жалба в писмен отговор, като излага становище за нейната неоснователност. Иска оставяне в сила на решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски в размер на 2000лв. за адвокатско възнаграждение и прилага доказателства за извършването им. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Русе е законосъобразността на РА Р-03001819006396-091-001/01.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр.Варна, в частта потвърдена с Решение 137 от 02.08.2021г. на директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на М. Кирилова са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 2551 лева за 2016 г. и 3084 лева за 2017 г., съответно лихви върху тези главници в размер на 1013,39 лева и 914,14 лева, задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди, както следва: месец август, месец септември, месец октомври и месец декември 2017 г. в общ размер на 2831,16 лева и лихва в общ размер на 997,89 лева, задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване за самоосигуряващи се лица по КСО в размер на 4264,08 лева за 2016 г. и лихва в размер на 1695,10 лева и 4442,64 лева за 2017 г. и лихва в размер на 1316,85 лева, задължителни осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд по КСО в размер на 1308 лева за 2016 г. и лихва в размер на 519,98 лева и 1284 лева за 2017 г. и лихва в размер на 380,60 лева, както и здравноосигурителни вноски за самоосигуряващи се лица по ЗЗО в размер на 2092,80 лева за 2016 г. и лихва в размер на 831,95 лева и 2054,40 лева за 2017 г. и лихва в размер на 608,95 лева. С решението си съдът е изменил РА, като е намалил установените данъчни задължения и е определил същите както следва: данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 91,90 лева и лихва в размер на 36,15 лева; задължителни осигурителни вноски за 2016 г., включващи авансови вноски за държавно обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване, в общ размер на 1476,72 лева; задължителни осигурителни вноски за 2017 г., включващи авансови и окончателни вноски за държавно обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване, в общ размер на 2943,88 лева, както и лихва в размер на 20,48 лева върху остатъка от окончателните осигурителни вноски и е отменил РА в частта на установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 3084 лева за 2017 г. и лихва върху тази главница в размер на 914,14 лева, както и в частта, с която по отношение на Кирилова е установено задължение за данък върху добавената стойност за данъчни периоди, както следва: месец август, месец септември, месец октомври и месец декември 2017 г. в общ размер на 2831,16 лева и лихва в общ размер на 997,89 лева. В частта, в която е изменен РА, като са установени задължения на Кирилова, решението е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно производство. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Според АС-Русе представените на оптичния носител снимки на платежни документи под формата на файлове в JPG формат не представляват електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ, респ. чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) 910/2014. Съдът е установил, че на представения оптичен носител има записани и файлове, представляващи таблици с обобщена информация във формат xsl по номер на товарителницата за изпратените от Кирилова (идентифицирана и с телефонен номер) пратки и за получените от нея суми по наложените платежи и пощенски записи. Стигнал е до извод, че посочените документи имат вторичен характер и само въз основа на тях, без да са събрани по надлежния ред документите, въз основа на които тези таблици са съставени товарителници и документи за получени суми (РКО и разписки за ППП), не може да се приеме за доказано, че е реализиран подлежащ на облагане доход, тъй като това би противоречало на принципа на обективност по чл.3, ал.3 от ДОПК. Според съда органите по приходите са приели, че РЛ е реализирала доход от личен труд по трудово правоотношение по смисъла на § 1, т.26, б.и от ДР на ЗДДФЛ, положен в качеството на съдружник в Кирилови Русе ООД, в размер на 17476,72 лева за 2016 г. и 10031,76 лева за 2017 г., само въз основа на извършените счетоводни записвания по дебита на сметка 498 Други дебитори, срещу кредита на сметка 501 Каса по заведена индивидуална партида на РЛ. Приел е, че органите по приходите не са установили първични счетоводни документи (разходен касов ордер или разписка), които пряко да доказват, че М. Кирилова е получила тези суми, датата на плащането и основанието на което са платени. Решението в обжалваната част е правилно. То се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, включително на приетата съдебна експертиза, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Фактическите констатации в ревизионния акт са направени въз основа на получените данни от трето лице "Еконт експрес" ООД, както в табличния им обобщен вид, в съвкупната им преценка със снимки на първични счетоводни документи /РКО/, приложени на технически носител. Главният спорен въпрос по делото е дали представените от третото лице документи са електронни документи по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета, а и дали представянето на частен удостоверителен документ, издаден от трето на спора лице, в който е възпроизведено съдържанието на първични счетоводни документи, само по себе си, е достатъчно като документална опора на констатациите на оспорения РА. От въпросните документи, които безспорно нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна, не може да се достигне до фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от приходните органи. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделките, каквито документи не са нито таблиците, съдържащи се в технически носител, нито самият технически носител. Констатациите на приходните органи не почиват на каквито и да било първични документи /снимките на РКО не са такива, а и не са електронни документи./ Невъзможността за преценка на доказателствата поради непредставянето им в годен за това вид има за последица несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи при решаване на спора. По делото не са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на данъчните органи /в този смисъл Решение 10064 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 2757/2021 г., VIII о., Решение 5709 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. 186/2021 г., I о., и др./. Органите по приходите са приели, че М. Кирилова е реализирала доход от личен труд по трудово правоотношение по смисъла на § 1, т.26, б.и от ДР на ЗДДФЛ, положен в качеството на съдружник в Кирилови Русе ООД, в размер на 17476,72 лева за 2016 г. и 10031,76 лева за 2017 г., само въз основа на извършените счетоводни записвания по дебита на сметка 498 Други дебитори, срещу кредита на сметка 501 Каса по заведена индивидуална партида на РЛ. Правилен е изводът на съда, че органите по приходите не са установили първични счетоводни документи (разходен касов ордер или разписка), които пряко да доказват, че РЛ е получила тези суми, датата на плащането и основанието на което са платени. Липсват конкретно изложени в жалбата съображения срещу останалата част от решението. След извършена проверка по чл. 218, ал.2 от АПК настоящият касационен състав констатира, че същото е правилно. Решението като правилно в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат разноски в размер на 2000лв. за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представени доказателства за заплащането им. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,