Решение № 14581 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3595/2014 г.

Решение № 14581 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3595/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Георги Ангелов Стоянов от гр. София срещу Решение № 6802/07.11.2013 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 5051/2012 г., с което са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от касатора срещу Столична дирекция на полицията искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000 лв и за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв, претърпени за периода от 09.10.2007 г. -19.05.2012 г. в резултат на отменената като незаконосъобразна Заповед № 145879 от 09.10.2007 г. на началника на отдел " Пътна полиция" към СДВР, ведно с лихвата върху горецитираната главница. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК - поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по същество, при което искът на касатора да бъде уважен изцяло. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Георги Стоянов се явява лично. Поддържа касационната жалба, а по същество развива подробни съображения за неправилност на атакуваното съдебно решение. Ответникът по касация, СДВР - София, редовно призован, не се представлява, не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Според представителя на ВАП житейски доказани са всички неудобства от отнемане на СУМПС както по отношение на имуществените, така и по отношение на неимуществените такива. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Исковата претенция на Георги Стоянов срещу СДВР - София според първоначално предявената искова молба и молбата - уточнение от 10.07.2012 г. е за обезщетение за имуществени вреди в размер на 5020 лв и за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв, претърпени в резултат на незаконосъобразната заповед за отнемане на СУМПС за периода от 09.10.2007 г. /датата на издаване на отменената заповед за налагане на ПАМ/ до 19.05.2012 г. /датата на предявяване на исковата молба/, ведно със законната лихва върху тази от 09.10.2007 г. до 19.05.2012 г. Ищецът е уточнил, че от датата на отмяна на административния акт като незаконосъобразен /СР от 24.01.2012 г. по адм. д. № 3941/2011 г. по описа на ВАС/ до предявяване на исковата молба свидетелството му за правоуправление все още не му е върнато. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил изцяло предявените от Георги Стоянов искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ лв. За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел, че не са налице част от материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които по дефиниция следва да бъдат налице кумулативно, за да възникне правото на обезвреда по този законов текст. След подробно анализиране и изложение на всички, изискуеми по ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е приел, че макар да е налице първата предпоставка - наличие на отменен като незаконосъобразен административен акт, липсват останалите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Според АССГ, предвид задължението на ищеца по чл. 154 от ГПК да проведе пълно и главно доказване на иска си, недоказани остават както настъпването на претендираните вреди, така и размера им, така и причинно-следствената връзка между евентуално претърпените вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за отнемане на СУМПС. АССГ е приел, че показанията на разпитаните по делото двама свидетели, посочени от ищеца, не доказват нито настъпването на твърдените имуществени и неимуществените вреди, нито размер на същите, нито наличие на причинно-следствена връзка между евентуално настъпилите вреди и отменената заповед. По горните съображения АССГ е отхвърлил изцяло предявените искове. Съдебното решение е частично неправилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от административния съд съображения за недоказаност на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 5020 лв. както по основание, така и по размер. Въпреки че от показанията на разпитаните двама свидетели се установява, че всеки един от тях е возил ищеца до различни населени места в страната за претендирания период поради факта, че същият е бил с отнето свидетелство за правоуправление, недоказани остават както броят на пътуванията в различните дестинации, така и стойността на разходите за всяко пътуване в двете посоки с оглед вида на лекия автомобил, с който са осъществявани. Отделно от това, предвид показанията на свидетелите, че са возили Стоянов в качеството на техен адвокат по дела, недоказани остават и твърденията на ищеца, че тези пътувания са били за негова сметка. Правилен е изводът на АССГ, че в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ищецът на основание чл. 154 от ГПК носи доказателствената тежест в процеса и следва да проведе пълно и главно доказване на всички свои твърдения в исковата молба. Непровеждането на такова доказване влече неоснователност на претенцията му. Настоящият състав на ВАС, трето отделение обаче намира за неправилен извода на АССГ за липса на материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на СДВР за неимуществени вреди, претендирани от ищеца от отменената като незаконосъобразна заповед за налагане на ПАМ - отнемане на СУМПС. Според касационния състав показанията на разпитаните по делото свидетели установяват настъпването на неимуществени вреди от отменения като незаконосъобразен административен акт - негативни емоции от невъзможността за шофиране с цел осъществяване на служебни и семейни ангажименти и наличието на причинна връзка между неимуществените вреди и заповедта за отнемане на СУМПС. Доколкото в чл. 4 от ЗОДОВ не са установени критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, а съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, приложение в случая намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите . Според същата разпоредба обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително доказания интензитет на негативните емоции. С оглед събраните по делото доказателства и на основание чл. 52 от ЗЗД ВАС намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпени от отменения като незаконосъобразен административен акт неимуществени вреди възлиза на 1000 лв. съдебното решение на АССГ следва да бъде отменено в частта, в която съдът е отхвърлил иска за неимуществени вреди до размер от 1000 лв, ВАС следва да постанови в отменената част друго решение, с което да осъди СДВР да заплати на Георги Стоянов обезщетение за неимуществени вреди от Заповед № 145879 от 09.10.2007 г. на началника на отдел "Пътна полиция" към СДВР в размер на 1000 лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането до 19.05.2012 г., а в останалата част решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение