Решение № 11153 от 6.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София (ОДОП-София) при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение 7108/29.11.2021 г. по адм. дело 1642/2021 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. Според развитите от касатора възражения, съдът е направил неправилни изводи относно неприложимостта на чл.172 ДОПК, касателно спирането на давността. Искането е за отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата срещу РА да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Р. Недялкова от гр.София, действаща чрез процесуалния си представител адв. Г. Гълъбова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна. Върховният административен съд, осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната от постановеното съдебно решение, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е РА Р-22221019007908-091-001/09.09.2020г. на органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение 1776/23.11.2020г. на директора на дирекция ОДОП-София относно установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 4698,49лв. и лихви. Ревизията е извършена по особения ред на чл.122 ДОПК, при наличие на обстоятелства по чл.122,ал.1,т.2,5 и т.7 ДОПК. За да отмени РА, съдът е приел, че по същество за необосновани изводите на решаващия орган за недостиг на парични средства в размер на 28 778,25лв. за данъчен период 2013г. Също така съдът е приел, че към момента на връчване на ЗВР и започване на ревизионното производство давностният срок за задължения по по ЗДДФЛ за 2013г. е бил вече изтекъл, поради което обстоятелствата за спиране или прекъсване на давността по чл.172 ДОПК са били ирелевантни. Безспорно, началото на ревизионното производство е поставено със ЗВР Р-22221019007908-020-001 от 05.12.2019г., връчена на 13.01.2020г. Направеният от първоинстанционния съд извод относно началният момент на производството е правилен и в съответствие с трайната практика на ВАС. Ревизионното производство се смята за образувано с връчването на ЗВР на данъчно задълженото лице, а не с формалното ѝ издаване. В съответствие с фактите по делото от административния съд е отчетено, че 5-годишният срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за задълженията по ЗДДФЛ за 2013г. започва от 01.01.2015 г. и изтича на 31.12.2019г. Ревизионното производство е започнало след изтичане на давностния срок, за който няма данни да е спиран или прекъсван до 31.12.2019г. на основанията по чл.172 ДОПК. Издаването на ЗВР през м.12 2019г. не е обстоятелство, прекъсващо или спиращо давността. Такова обстоятелство е връчването на ЗВР, тъй като от този момент започва ревизионното производство. Провеждането на ревизия след изтичане на преклузивния срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и обосновава отмяната на РА по отношение на установените задължения за 2013 г. Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че не са налице сочените основания за отмяна на обжалваното решение на АССГ и същото следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ревизираното лице, претендираните и доказани разноски в размер на 800лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,