Решение № 10903 от 17.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14582/2017 г.
ВАСVIII отделение17.09.2018 г.докладчик Емил Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1839 от 30.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1024/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив. ОСЪЖДА "Аква Билд Груп" ЕООД ЕИК202893837, да заплати на Дирекция "ОДОП" –гр.Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1814.53 /хиляда осемстотин и четиринадесет лева и петдесет и три стотинки/ лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10903 от 17.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14582/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Аква Билд Груп" ЕООД ЕИК202893837, гр. Стара Загора, Гладстон № 41, ет.1, ап. 2, представлявано от Х. Христов- управител, срещу решение № 1839/30.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1024/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА №Р-16002416004109-091-001/04.01.2017 г., в частта, потвърдена с решение № 145/21.03.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за установени задължения за корпоративен данък в размер на 42817.80 лв., ведно със законната лихва за данъчен период на 2014 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди, че не са установени безпристрастно и истинно действителните факти и обстоятелства от значение за случая. Излага съображения, че по наличните 19 броя фактури с доставчик "Аква Билд Груп"ЕООД и предмет "аванси по договор", именно "Аква Билд Груп"ЕООД е доставчик, като при бъдещи доставки на стоки и услуги по договори тези аванси следва да се приспаднат. Представените фактури доказват, че с получаването на тези аванси дружеството е поело свое бъдещо задължение а в края на ревизирания период те продължават да са задължение, показано в крайното кредитно салдо на счетоводна сметка 704-приходи за бъдещи периоди в размер на 526799.55 лв., каквото е и началното салдо на оборотната ведомост за 2015 г. Твърди, че съдът не взема под внимание, че макар с процесите разходи да е намален СФР на дружеството за 2014 г. същевременно е и увеличен с приход в размер на 484127.58 лв., който всъщност не е налице, тъй като доставките на стоките и услугите към края на ревизирания период не са реализирани окончателно и няма законово основание за признаването му. Релевира оплаквания, че съдът е взел решение без да са изяснени основни факти и обстоятелства. Едностранното преобразуване на финансовия резултат за данъчни цели, въздействащ само върху размера на разходите е недопустимо и в нарушение на счетоводния принцип за съпоставимост на приходите и разходите. Неправило е интерпретирана информацията в първичните счетоводни регистри, оборотната ведомост и ГДД. Навежда доводи за неправилност на извода на съда, че по отношение на дебатираните разходи в сметка 601 и 602 и 611 е налице предпоставката по чл. 26, т.1 от ЗКПО и не се доказвало разходите да са отнесени за бъдещи приходи. Иска отмяна на съдебното решение. Не претендира разноски. Подробни съображения излага в касационната жалба. Ответникът -директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез юриск. Рашева оспорва касационната жалба. Моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1814.53 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение смята, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел, че процесния ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона, и не страда от пороци, обуславящи неговата отмяна. Съдът е счел, че представените от оспорващия фактури не са годни да обосноват процесните разходи за дейността. Съгласно счетоводните стандарти сочените аванси подлежат на отразяване по сметки от групи 40 и 50 през текущия период, а приходите по тях- в периода в който услугите са окончателно реализирани. Преди този момент дружеството получава актив срещу свое бъдещо задължение, по които не се следва разходи за текущия период. Съдът е приел, че в този смисъл принципът за съпоставимост на приходите и разходите налага в момента на изпълнение на поетите задължения доставчикът да отрази съответните разходи спрямо получените приходи. Намерил е за обосновани изводите на приходните органи, че: -с процесните разходи за материали на стойност 422000 лв. отразени в разходите за дейността в отчета за приходи и разходи за 2014 г. на ревизираното лице, е намален СФР на дружеството за 2014 г. -от представената счетоводна отчетност и поради липсата на първични счетоводни документи, не е възможно посочените разходи да бъдат проследени до общата сума на отразените разходи за бъдещи периоди/т. е. не е документално обоснован счетоводния разход/. По отношение на дебитираните разходи в см. 601 и 602, а в последствие в см. 611, е налице предпоставката по чл. 26, т.1 от ЗКПО като не е доказано същите да са свързани с дейността на дружеството нито да са отнесени към бъдещи периоди. Съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл. 26, т.2 от ЗКПО да бъде увеличен СФР на дружеството за 2014 г. с процесната сума от 428178 лв. и на осн чл. 20 вр. чл. 92 от ЗКПО да бъдат определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 42817.80 лв. и съответната лихва. Решението е правилно. Спорът по делото е относно документалната обоснованост на процесните разходи в размер на 428178 лв., направени от дружеството за период 2014 г. и съответно извършеното намаление на СФР за същия период. Правилно съдът е потвърдил констатациите в ревизионния акт /в потвърдената му част/, според които след като за направените от дружеството разходи в процесния размер няма доказателства, то те законосъобразно не се признават като разходи за данъчни цели и установените корпоративни задължения за 2014 г. правилно са подведени под хипотезата на чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Събраните в хода на ревизионното производство доказателства, неоспорени от касатора, и представените такива в съдебното производство, обосновават изводите на решаващия състав по отношение на липсата на счетоводни разходи, признати за данъчни цели по см. на чл. 10 от ЗКПО. Законосъобразни са заключенията на съда за невъзможност процесните разходи да бъдат проследени до общата сума на отразените разходи за бъдещи периоди, предвид хронологията на извършените счетоводни операции за процесния период, свързани както с извършените през ревизирания период преводи на суми от собствени на дружеството разплащателни сметки към такива лична собственост на управителя на дружеството Х. Христов, осчетоводени в размер на 308500 лв./за които преводи не са представени доказателства за наличие на правно основание/, така и със закриване кредитните обороти по см. 5003-лична сметка на управителя касателно преведените средства към личните сметки на Христов; с МО от 30.12.2014 г. – дебит сметка 602 /кредит см. 50303 -132945 лв. с основание "разходи за материали" и с МО от 30.12.2014 г. –дебит см. 601 /кредит см. 50303- 175555 лв. с основание "разходи за материали"; -закриване дебитните обороти по посочените МО срещу кредит см.611 –"разходи за основна дейност" със същите суми, без прилагане на разходнооправдателни документи; дебитирани разходи по см. 601 и 602 и 611 / подробно описани в решението/; подадената от ревизираното лице ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г. и данните от отчета за приходите и разходите за 2014 г.; два отделни записа за дата 30.12.2014 г. в хронологията на см. 611 за сумата в размер на 428178 лв. и 429850.41 лв. Във вр. с горното правилен е извода на съда, че представените 19 бр. фактури с доставчик "Аква Билд Груп"ЕООД и получатели: "Инсталгруп"ЕООД-5 бр. фактури с предмет аванс и доставка на стоки, "Водстрой 98"АД- 3 бр. фактури с предмет аванс и доставка на услуги, и "Щрабаг"ЕАД-11 бр. фактури с предмет аванси по договор, споразумение и доставка на стоки, като неподписани частни документи без достоверна дата, не са годни да обосноват процесните разходи за дейността, и не доказват документална обоснованост на разходите в размер на 428178 лв. Правилно съдът е счел, че съобразно принципа за съпоставимост на приходите и разходите, в момента на изпълнение на поетите задължения доставчика следва да отрази съответните разходи спрямо получените приходи, противно на установеното по делото отразяване в разходите за дейността за 2014 г. на разход за материали. Липсват първични счетоводни документи за посочения вид разход, а след като не се установява те да заведени по см. 302 не може да се установи какви материали са вложени и то в основаната дейност на ДЗЛ и съответно разходите за тях да са отнесени за бъдещи периоди. След като не се установява дебитираните разходи по см. 601, 602 и 611 да са свързани с дейността на дружеството или да са отнесени за бъдещи периоди, правилен е извода на съда за наличие предпоставките на чл. 26, т.1 от ЗКПО, и че същите не следва да се признават като разходи за данъчни цели. Не се кредитират оплакванията в касационната жалба. Изводите на органите по приходите са изцяло основани на събраните в ревизионното производство доказателства. Противно на пространните доводи на касатора, свързани с процесните 19 бр. фактури, същите предвид изложеното по-горе не могат да бъдат ценени по отношение на визираните в тях доставки, като изложените мотиви от административния съд относно необходимостта от доказване реалността на доставката като условие за признаване на счетоводно отразените разходи се споделят изцяло от настоящата инстанция. При правилно разпределена доказателствена тежест в процеса с оглед извършената ревизия по общия ред, жалбоподателят е имал възможност с всички относими и допустими доказателства да докаже твърденията си в жалбата, включително и по отношение липсата на предпоставката по чл. 26, т.1 от ЗКПО. Въпреки това в СЗ оспорващият е заявил, че няма доказателствени искания, а допуснатата служебно експертиза не е извършена поради процесуалното бездействие на жалбоподателя. Въз основа на гореизложеното Административният съд Пловдив правилно е приел, че са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, т. е. налице е основание за увеличение на финансовия резултат на ревизираното лице за процесния данъчен период с посочената стойност, и на осн. чл. 20, вр. чл. 92 от ЗКПО на дружеството да бъдат определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 42817.80 лв. и съответната лихва. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1814.53 лв., съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение