Решение № 8139 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6305/2018 г.

Решение № 8139 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6305/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. И. Тодоров обжалва Решение № 2089/22.11.2017 г. по адм. дело № 1888/2017 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед УРИ № 819-з-10/11.01.2017 г. на началника на Сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, потвърдена с Решение УРИ № 819-12261/14.06.2017 г. на началника на Отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР, с която е отказано извършването на първоначална регистрация на лек автомобил "Хонда ЦР В" без рeг. номер, с индивидуализирания в акта идентификационен VIN номер (по документи), собственост на касатора. Ответникът – началникът на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Варна, не изразява становище по оспорването. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и правилност на атакуваното решение. Касационната жалба е допустима и основателна по твърдението за постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон. Първоинстанционното решение не е недопустимо поради поддържаната от касатора подмяна на предмета на оспорване. Съдът се е произнесъл по заявеното оспорване, в частност – по законосъобразността на отказващата първоначална регистрация на МПС заповед, а не по искане за възстановяване на идентификационния номер на автомобила, каквото Тодоров не е отправял. Обсъждането от съда, наред с въпроса за основанието да се откаже регистрацията, на възможността за възстановяване на идентификационния номер е допълнение към мотивите на съдебния акт, изразяващо разбирането (независимо от правилността му) за евентуално бъдещо развитие на производството по регистрация на превозното средство. То не надхвърля петитума на жалбата, а представлява единствено указание до страната относно реда за защита на правата й. Решението обаче е постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Съдът не е идентифицирал и приложил последиците от допуснатите в административната фаза на производството процесуални нарушения по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК. Трасологическата експертиза в административното производство е дала заключение за неавтентичност на номера на рамата на лекия автомобил. Този извод е мотивиран с установявания за следи от механични и термични въздействия и наличие на полимерен кит при отстраняване на лаковото покритие около номера на рамата; наличие на заварки по цялата гранична повърхност на носещия метален детайл, върху който е набит номера на рамата и шасито на автомобила. Становището на експертите е, че изследваният номер е набит на метален носител – планка, изрязана от друг автомобил "Хонда ЦР В" и закрепена към рамата на автомобила на мястото на изрязания детайл с автентичен номер чрез заварка. Според съдебно-техническата експертиза дефектите като нарушения на лаковото покритие не водят до промяна на набитите идентификационни данни, свързани с набитите номера. С оглед на възрастта на автомобила, който към момента на огледа от вещото лице е бил на 19 експлоатационни години, е нормално да има корозия на доста места поради пределната експлоатационна амортизация. Потвърдената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Интервенцията в областта около номера на рамата, вкл. наличието на заварки по граничната повърхност на носещия детайл, върху който е набит номера на рамата, не предпоставя като единствено възможен извода, че номерът всъщност принадлежи на друг автомобил и впоследствие е закрепен към рамата на заявения за регистрация. Описаният в приетата от органа експертиза механизъм е основан на индиции, а съмнение в достоверността й се пораждат и от констатациите на съдебния експерт относно въздействието на накърненото лаково покритие и резултата от корозионните процеси. От друга страна, дори и да са извършени действия по отделянето на металния носител с номера от рамата и последващото му прикрепване посредством заваряване, това не изключва по хипотеза автентичността на номера, който би могъл и да съвпада със "стария". Административният орган не е провел пълно главно доказване на фактическото основание, обусловило издаването на заповедта с негативно за адресата й съдържание. При наличието на данни за номерата на двигателя и на трансмисията, те не са ценени в единство с номера на рамата като предпоставка за идентификацията на автомобила, която е част от процеса по регистрация (вж. справката от представителството на "Хонда" – клон Варна). Не е проявена активност в насока на събиране на информация от производителя, позволяваща установяването дали идентификационният номер в действителност е автентичен, респ. какви белези на превозното средство разкрива той и съответстват ли те на представения за регистрация автомобил. Забраната за регистрация на ППС в хипотезите по чл. 143, ал. 3 ЗДвП е приложима при невъзможност да се открие автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Констатираните пороци в дейността по установяване на фактите (отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК) препятстват и преценката за осъществяване на материалноправната предпоставка на разпоредената със заповедта правна последица. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и решаването на делото по същество – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, с отмяната на потвърдената заповед за отказ да се извърши първоначална регистрация на автомобила и връщане на преписката на органа за ново произнасяне съобразно дадените указания. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение