Решение № 15651 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9099/2011 г.

Решение № 15651 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9099/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационни жалби на началника на РДНСК Североизточен район и на адв. Савов, процесуален представител на "Лотос - Тур" ООД със седалище и адрес на управление гр. Балчик, ул. "Приморска" 12 против решение № 55/19.05.11 г. по адм. д. № 789/10 г. по описа на Административен съд - Добрич с претенции за отмяната му в обжалваните части. Постъпила е и частна жалба от Консорциум "Марина - Балчик" против протоколно определение от 21.04.11 г., с което производството по делото е прекратено по отношение тази страна. Касационният жалбоподател началник РДНСК Североизточен район, представляван от юрк. Димов, поддържа касационната си жалба като излага съображения за неоснователност на касационната жалба на "Лотос - Тур" ООД и на частната жалба. Касационният жалбоподател "Лотос тур" ООД не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение относно основателността на касационната жалба на началника на РДНСК Североизточен район, за неоснователност на втората касационна жалба, както за неоснователност и на частната жалба. Върховният административен съд намира касационните и частната жалба процесуално допустими и като ги разгледа по същество, констатира: Със Заповед № ДК-02-СИР-52/20.10.10 г. началникът на РДНСК Североизточен район на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредил да се премахне строеж "бетонна площадка с подпорна стена" с площ 24 кв. м, находящ се в гр. Балчик върху брегоукрепително съоръжение "Дамба", собственост на "Лотос тур" ООД - Балчик. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215 ЗУТ, образувано по оспорване на "Лотос тур" ООД, Административен съд - Варна е отменил заповедта в частта относно посочения от административния орган адресат в лицето на "Лотос тур" ООД, а в останалата част е отхвърлил жалбата. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че дружеството не е инвеститор, нито изпълнител на строежа. Изложени са и мотиви относно характеристиката на обекта в смисъл, че представлява строеж по определението на § 5, т. 38 ДРЗУТ и е незаконен като извършен без одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж. Касационната жалба на началника на РДНСК Североизточен район е основателна. Установено по делото е, че процесният строеж е извършен в периода около 2002 г. в отклонение от Разрешение за поставяне № 68/26.07.02 г. относно монтаж на платформена тераса върху тетраподи на брегоукрепително съоръжение "Дамба" пред заведение за обществено хранене "Лотос" . В това разрешение наемателите на обекта, еднолични търговци, между които и ЕТ "Атанас Атанасов" са посочени като инвеститори. По данни от търговския регистър този търговец е заличен през 2008 г., а предприятието му е прехвърлено на "Лотос тур" ООД. Предвид така учреденото правоприемство дружеството се явява собственик на строежа към датата на издаване на обжалваната заповед и надлежен адресат на разпорежданията в нея. Следва решението в частта, с която заповедта е отменена частично - относно адресата й - да бъде отменено. Касационната жалба на "Лотос тур" ООД, подадена срещу отхвърлителната оспорването по жалбата на този касатор част от решението, е неоснователна. В тази част решението не е недопустимо, тъй като обжалваната заповед сочи за свой адресат "Лотос тур" ООД, чиято жалба срещу административния акт на това основание е била процесуално допустима, а образуваното по повод нея съдебноадминистративно производство - надлежно учредено. При липсата на конкретни касационни доводи за неправилност при проверката на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че решението в тази му обжалвана част е постановено в съответствие с материалния закон. Налице са безспорни установявания относно правнорелевантните факти, а именно: вместо разрешената като преместваемо съоръжение платформена тераса върху брегоукрепителното съоръжение без одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение е излята бетонна плоча, укрепена откъм морето с бетонна подпорна стена, оформящи тераса към заведение за хранене, представляваща строеж съгласно определението на § 5, т. 38 ДРЗУТ. В тази насока са и констатациите в неоспореното писмено заключение на съдебно-техническата експертиза, а в допълнителното такова, също неоспорено, строежът е определен като такъв от пета категория. Частната жалба, подадена от Консорциум "Марина Балчик", концесионер на яхтено пристанище "Балчик" по силата на Договор за предоставяне на концесия от 5.09.06 г., срещу прекратителното производството по делото определение от 21.04.11 г. е неоснователна. С чл. 2 от Закона за концесиите (ЗК) концесията е определена като право на експлоатация върху обект и/или услуга от обществен интерес, предоставено от концедент на търговец - концесионер, срещу задължение на концесионера да изгради, да управлява и поддържа обекта на концесията или да управлява услугата на свой риск. От това определение следва, че концесионерът не е възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ - не е собственик на имота, в който е изграден незаконният строеж, не е лице с учредено право на строеж в този имот, нито по силата на специален закон има право да строи в чужд имот. Концесионерът няма качеството и на заинтересовано лице в съдебноадминистративното производство по оспорване срещу заповед по чл. 225, ал. 1 ЗУТ, тъй като за него тази заповед не създава права или задължения, нито засяга негови законни права и интереси. Страни в производството по издаване на административни актове от категорията на процесния и в производството чл. 215, ал. 1 ЗУТ по съдебното им оспорване са единствено издаващият административен орган и адресата на заповедта. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,