Решение № 4284 от 24.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3594/2023 г.

ВАСПето отделение24.04.2025 г.докладчик т Донка Чакърова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 729/08.02.2023 г., постановено по адм. д.5743/2022 г. по описа на Административен съд-София-град и вместо него постановява:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение на Научния съвет на НАИМ-БАН по т. 1 от Протокол 44 от 06.06.2022 г.

ИЗПРАЩА административната преписка на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките за изпълнение на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, посочени в мотивите на настоящото съдебно решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ/п/ ЕЛКА АТАНАСОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Х. И. срещу решение 729/08.02.2023 г., постановено по адм. д.5743/2022 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде отменено Решение на Научния съвет на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН) по т. 1 от Протокол 44/06.06.2022 г. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба, писмени бележки и пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът Научния съвет на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и пледоария в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 729/08.02.2023 г., постановено по адм. д.5743/2022 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Р. Х. И. против Решение на Научния съвет на НАИМ-БАН по т. 1 от Протокол 44 от 06.06.2022 г., с което въз основа на документално установена недостоверност на представени научни данни (сигналът на д-р Р.К. и приложенията към него) публикация/монография на кандидата Р. И., посочена от него в конкурсната документация, НС на НАИМ-БАН решава да не го допусне до участие в конкурса, както и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 3, ал. 2 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и чл. 9 и чл. 11, т. 13 от Правилника за устройството и дейността на НАИМ-БАН във връзка с чл. 5 и 6 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в НАИМ-БАН, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил подборно обстоятелствата относно монография със заглавие "Средновековен номадски некропол от П. - ХІ-ХІІІв" и правното й значение от гледна точка на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ в резултат, на което е обосновал извод, че е в интерес на законосъобразното протичане на цялата процедура констатираната недостоверност да се съобрази на най-ранен етап от нея, поради което в случая е налице основание за недопускане на кандидата за научна степен доктор. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Административният съд, в изпълнение на задължителните за него указания на Върховния административен съд, съдържащи се в определение 11786/19.12.2022 г. постановено по адм.д. 9106/2022 г., е разгледал жалбата на Р. И. като процесуално допустима, респективно решението на Научния съвет на НАИМ-БАН като подлежащ на оспорване акт. В цитираното определение е обоснован извод, че независимо, че не е в кръга на актовете по чл. 32, ал. 8 от ЗРАСРБ оспореното решение представлява краен акт за неговия адресат, който засяга неговите права и по аргумент от чл. 120 от Конституцията на Република България подлежи на съдебен контрол. От тази гледна точка решаващият съд е разгледал спора по същество и въз основа на събраните по делото доказателства е обосновал подробно приетото за установено от фактическа страна, а именно: жалбоподателят Р. И. и още един кандидат са подали документи за участие в конкурс за прием на редовни и задочни докторанти за учебната 2021-2022 г. в съответствие с РМС 437 от 02.06.2021 г. за един докторант редовна форма с обучаваща организация НАИМ-БАН с тема "Османска култова архитектура в България". На 20.05.2022 г. двамата кандидати са уведомени, че са допуснати за участие въз основа на решение на конкурсната комисия, определена със Заповед от 13.05.2022 г. на директора на НАИМ-БАН. По повод постъпили сигнали относно публикация на Р. И. е проведено заседание на 06.06.2022 г. на Научния съвет на НАИМ-БАН, на което е взето атакуваното пред първата инстанция решение за недопускане на Р. И. за участие в конкурса. След това конкурсната процедура е продължила с участие само на другия кандидат, който в последствие е зачислен като редовен докторант, а по отношение на Р. И. на 08.06.2022 г. е назначена комисия, която да разгледа постъпилия сигнал за плагиатство в научен труд, описан от него автобиографията му, представена за участие в конкурса. При тази правилно установена фактическата обстановка по спора, административният съд е обосновал незаконосъобразни правни изводи. Незаконосъобразно АССГ е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 6 и 7 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав на Република България (ППЗРАСРБ) допускането на кандидатите до участие в конкурса се извършва от комисия, включваща ръководителя на приемащото структурно звено, ръководителя на първичното звено и преподавател в докторската програма, назначена със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация (конкурсна комисия). Комисията разглежда документите на кандидатите за съответствие с изискванията за допустимост на ЗРАСРБ, на този правилник и на съответния правилник на висшето училище или научната организация, като взема решение за допускане в 20-дневен срок след изтичането на срока за подаване на документи. Ръководителят на приемащото структурно звено уведомява писмено кандидатите за резултатите от допускането им до участие в конкурса, като за недопуснатите кандидати се посочват и мотивите за недопускането им. Допуснатите кандидати се уведомяват за датата на изпитите, като уведомлението съдържа и списък на въпросите за изпита по специалността. Уведомлението по ал. 3 се изпраща най-късно един месец преди датата на първия изпит. Недопуснатите до участие в конкурса кандидати могат в 7-дневен срок от датата на уведомяването да направят възражение до ръководителя на приемащото структурно звено. Ръководителят на приемащото структурно звено възлага на нова комисия от трима души - хабилитирани лица, да се произнесе по възражението. Въз основа на доклада на комисията ръководителят взема окончателно решение в 10-дневен срок от получаване на възражението. В конкретния случай е установено от първата инстанция, че Р. И. е допуснат до участие в конкурса с решение на конкурсната комисия, назначена със Заповед от 13.05.2022 г. на директора на НАИМ-БАН, по протокол от нейно заседание, проведено на 17.05.2022 г. Кандидатът е уведомен за това решение. Няма данни за последващо решение на тази конкурсна комисия, което да има отношение към участието на Р. И. в конкурса, включително и за отмяна на решението за допускане на Р. И. до участие в конкурса и издаване на акт за недопускането му. При наличие на решение на конкурсната комисия за допускане на кандидата Р. И. не е провеждана спрямо него и описаната в чл. 7 от ППЗРАСРБ процедура, а именно издаване на решение на конкурсната комисия за недопускане на кандидат до участие в конкурса, срещу което да е възможно да се подаде възражение до директора на НАИМ-БАН, който да възложи на нова комисия от трима хабилитирани лица да се произнесе по възражението и след това по доклада на тази нова комисия, директорът на НАИМ-БАН да вземе окончателно решение относно недопускането/допускането на Р. И. до участие в конкурса. Видно от правилата за провеждане на конкурси за прием в редовна доктурантура, предвидени в ППЗРАСРБ и Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в НАИМ-БАН, както и от нормите на ЗРАСРБ и Правилника за устройството и дейността на НАИМ-БАН, Научният съвет на НАИМ-БАН не разполага с правомощия да допуска или да не допуска кандидати до участие в тези конкурси. Допускането до участие в конкурс за редовна доктурантура се осъществява с решение на специално определена със заповед на директора на НАИМ-БАН конкурсна комисия, а окончателното решение по повод решение на конкурсната комисия за недопускане на кандидат се взема от директора на НАИМ-БАН след съобразяване с доклад на друга, определена ad hoc от него, комисия от три хабилитирани лица. Цитираните от първата инстанция норми, съдържащи се в чл. 3, ал. 2 от ЗРАСРБ, чл. 9 и чл. 11, т. 13 от Правилника за устройството и дейността на НАИМ-БАН и чл. 5 и 6 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в НАИМ-БАН, не оправомощават на Научния съвет на НАИМ-БАН да взема решения от вида на атакуваното пред АССГ. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗРАСРБ в приложимата към 06.06.2022 г. редакция (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) е със следното съдържание: кандидатите подават документи съгласно условията и реда, определени в този закон, и реда, определен в правилника на съответното висше училище или научна организация в срок не по-малък от два месеца след обявлението в "Държавен вестник"., което по никакъв начин не е възможно да се тълкува като предоставящо някакви правомощия на Научния съвет на НАИМ-БАН. Създадената нова алинея 2 на чл. 3 от ЗРАСРБ (изм. и доп. ДВ. бр.56 от 19 Юли 2022 г.), която не е приложима към настоящия спор на основание чл. 142, ал. 1 от АПК, също не създава подобни правомощия за Научния съвет на НАИМ-БАН, защото според нея откритите конкурсни процедури се спират и прекратяват с решение на висшето училище или научната организация. В случая не е прекратена цялата процедура, а е взето решение за недопускане само на един от кандидатите, решението е на Научния съвет, а не на научната организация. В чл. 9 от Правилника за устройството и дейността на НАИМ-БАН Научният съвет е определен като колективен орган за научно ръководство на НАИМ-БАН, а правомощията му са изброени в чл. 11 от същия правилник. Според чл. 11, ал. 13 от този правилник Научният съвет на НАИМ взема решения по неотбелязани в горните алинеи въпроси, свързани с дейността на НАИМ. Приемайки, че приемът в докторантура по принцип е свързан с дейността на НАИМ, не е възможно да се обоснове извод, че Научният съвет има право да взема конкретни решения във всяка една от провежданите конкурсни процедури и да замества лицата и органите, които със закон са определени да я провеждат. Аргумент в подкрепа на това становище е и изброяването в т. 8 на чл. 11 от обсъждания правилник на правомощията на Научният съвет по отношение на докторантите, но съгласно установения в закона ред, в който липсват предоставени компетентности спрямо кандидатите за докторанти. Правилото на чл. 5, ал. 6 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в НАИМ-БАН, според което конкурсът се провежда в рамките на една седмица, в срок до четири месеца след датата на обявяването му и не по-рано от 1 месец от уведомлението за допускане до участие, също не възлага правомощия на Научния съвет на НАИМ-БАН да се произнася по допускане/недопускане до участие на кандидатите. Изрично и в чл. 5, ал. 3 от този правилник е посочено, че допускането на кандидатите се извършва с решение на комисия, включваща точно изброени лица, а не на Научния съвет, респективно на тази комисия е и правото да не допуска определени кандидати, а окончателното решение по този въпрос на основание чл. 7, ал. 2 от ППЗРАСРБ е на директора на НАИМ-БАН. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че в противоречие с материалния закон АССГ е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган. Допуснатото нарушение е основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено, а при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК спорът да бъде решен по същество при напълно изяснената от първата инстанция фактическа обстановка. Решението на Научния съвет на НАИМ-БАН за недопускане на Р. И. до участие в конкурс за редовна докторантура е взето от некомпетентен орган, респективно е нищожно, а жалбата на Р. И. основателна. За пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че фактическите основанията, посочени за вземане на това решение обуславят провеждане на съвсем друга процедура, която от материалните по делото има данни, че е започната, но след издаване на оспореното пред първата инстанция решение и по тази причина, а и поради констатираната нищожност на атакувания акт, не се налага обсъждането им и в настоящото производство. Изрично трябва да бъде посочено, че нищожността на решението от 06.06.2022 г. на Научния съвет на НАИМ-БАН означава, че то не е породило правни последици по отношение на Р. И., но също така не е в положение да произведе промени и в правната сфера на трети лица, които междувременно са придобили права/задължения от други актове, издадени в конкурсната процедура. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК след обявяване на нищожността на решението на Научния съвет на НАИМ-БАН делото следва да бъде изпратено като преписка на компетентния административен орган, но с оглед спецификата на настоящия казус задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона трябва да бъдат адресирани до НАИМ-БАН, който по аналогия от чл. 195, ал. 2 от АПК, е длъжен в срок не по-дълъг от три месеца да предприеме необходимите фактически и правни действия да уреди положението на Р. И., включително като съобрази и гарантира придобитите от него права от решение от 17.05.22 г. на комисията, назначена със Заповед I 564/13.05.2022 г. (л. 38 от адм.д. 5743/2022 г. по описа на АССГ). По водене на делото Р. И. не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, такива не следва да бъдат определяни. Воден от горното и на основание чл.221 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение