Решение № 123 от 16.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4538/2008 г.

Решение № 123 от 16.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4538/2008 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна, подадена от Н. С. У., лично и като майка и законна представителка на децата С. и П. М. от гр. В. Търново, срещу влязлото в сила решение № 369 от 17.07.2007 г. по гр. д. № 444/2007 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е определен режим на лични отношения между П. Т. М. от гр. Д. Оряховица, в качеството й на баба на децата П. и С., както следва: да ги вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта събота от месеца от 10 до 17 часа. Поддържа, че след влизане на съдебното решение в сила са настъпили обстоятелства, довели до негативни промени върху психиката на децата. Представя молба до частен съдебен изпълнител и изпълнителен лист, определение на ОС-Велико Търново, с което е разпоредено частна жалба срещу действията на съдебен изпълнител да се третира като искане за промяна на режима на лични отношения по чл. 106, ал. 5 СК (отм.). С допълнителна молба представя още копие от постановление от 2.06.2008 г., с което е отказано да се образува досъдебно производство срещу молителката, както и служебна бележка от д-р К. С. с дата 1.12.2008 г. В писмени бележки излага съображения за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност. Ответницата П. Т. М. от гр. Д. Оряховица оспорва молбата за отмяна с писмен отговор. Ответникът Т. И. М. от гр. Д. Оряховица не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на III г. о. приема, че молбата за отмяна е подадена в сроковете по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя не следва да се уважава. Основателността на искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда, или макар да са били известни, страната не е могли да се снабди с тях своевременно, до приключването на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са "нови" фактите трябва да не са били включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключването на делото. На второ място необходимо е новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорно материално право, респ. постановеното в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно. В случая молителката се позовава на обстоятелства и представя доказателства, които са нововъзникнали. Те са свързани с предприетото принудително изпълнение на решението след влизането му в сила. Съставляват нови правопораждащи факти, които могат да имат значение в производството по чл. 106, ал. 5 СК (отм.), но са неотносими към искането по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което се развива в очертаната по-горе рамка. Следва се има предвид още, че производството за отмяна не е правен способ за проверка правилността на влезлите в сила решения и доводите в тази насока са ирелевантни за настоящото производство. Основанията за отмяна по чл. 303 ГПК са изчерпателно лимитирани, тъй като с тях се осъществява извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения и се засяга техния стабилитет. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г. о.