Решение № 5156 от 31.5.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на У. Хей, гражданин на Китайска Народна Република, подадена чрез процесуалния му представител адв. К. Делева, срещу решение 6677/12.11.2021 г., постановено по адм. дело 8253/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване в Република България, вид D от 30.07.2021 г., издаден от завеждащ Консулска служба в Генералното консулство на Република България в гр. Шанхай, Китайска Народна Република. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения по съществото на спора и се отправя искане да бъде отменено обжалваното решение, като се постанови ново, с което да се отмени и постановения отказ. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - завеждащ Консулска служба в Генералното консулство на Република България в гр. Шанхай, Китайска Народна Република, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на съдебното решение, а в условията на алтернативност за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на У. Хей, гражданин на Китайска Народна Република срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване в Република България, вид D от 30.07.2021 г., издаден от завеждащ Консулска служба в Генералното консулство на Република България в гр. Шанхай, Китайска Народна Република. Постановеният административен акт е мотивиран с основанието по чл. 10, ал. 1, т. 17 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), тъй като заявителят не отговаря на условията на чл. 25, ал. 1, т. 6, б. а ЗЧРБ, инвестициите, които са били направени на българския регулиран пазар са на стойност по-малка от 2 000 000 лева. Съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизодствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. В подкрепа на този си извод, съдът е изложил мотиви, че към момента на подаване на заявлението за издаване на виза вид D изменението на чл. 25, ал. 1, т. 6, б. а ЗЧРБ е било влязло в сила, което обстоятелство не е съобразено от заявителя, като размерът на направената от него инвестиция не съответства на изискванията на приложимата редакция на разпоредбата, по които съображения постановеният отказ е издаден в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. По изложените в мотивите на обжалваното решение съображения, настоящият състав намира, че депозираната жалба, по която е образувано производството пред АССГ е допустима. Претендира се засягане на основни права и свободи по ЕКЗПЧОС, поради което и правилно решевещият съд е преценил, че жалбата на У. Хей не е недопустима на основание чл.10, ал.4 от ЗЧРБ. По съществото на спора: От фактическа страна в мотивите на постановеното решение е установено, че жалбоподателят У. Хей, гражданин на Китайска Народна Република, е инвестирал в българско търговско дружество Кепитъл Консепт Лимитед АД по реда на чл. 25, ал. 1, т. 6, б. а от ЗЧРБ с намерението да се установи трайно в Република България. В тази връзка е закупил акции на стойност 1 000 006,80 лева от търговското дружество, с цел получаване на постоянно пребиваване в страната и установяване на обстоятелствата по извършената инвестиция, като през месец май 2020 г. подал в Българска агенция за инвестициите необходимите документи по действащия ППЗЧРБ. От издаденото му удостоверение изх. БАИ-ЗЧРБ-108/09.07.2020 г. от Българска агенция за инвестициите е видно, че от страна на заявителя е вложена сума в акции в българско търговско дружество съобразно изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 6, б. а от ЗЧРБ и чл. 39, ал. 1, вр. ал. 6, т. 1 от ППЗЧРБ. Въз основа на удостоверението на 30.06.2021 г. жалбоподателят е подал заявление в Генералното консулство на Република България в Шанхай, Китайска Народна Република, за издаване на виза за дългосрочно пребиваване вид D. Видно от представеното по делото писмо с рег. 536400-22713, екз. 2/29.09.2021 г., дирекция Миграция - МВР е изразила отрицателно становище относно искането за издаване на дългосрочна виза на жалбоподателя, тъй като удостоверителният документ, издаден от Българска агенция за инвестициите по отношение на жалбоподателя не отговаря на предвидените с изменението на чл. 25, ал. 1, т. 6, б. а от ЗЧРБ изисквания (ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г.). При тези данни правилен е изводът на АССГ, че при издаване на оспорения отказ административният орган е приложил правилно закона. Условията и редът, по които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат територията на Република България са уредени в Закона за чужденците в Република България. Едно от изискванията за влизане на чужденец (който не е гражданин на ЕС) в страната, е да притежава виза. Видовете визи, посочени в чл. 9а ЗЧРБ се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България. Специалните основания, при които се отказва издаване на виза, са регламентирани в чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ. Обжалваният в настоящето производство отказ е постановен във валидна форма съгласно изискването на чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим - формуляр в два екземпляра по образец, съгласно Приложение 7, който се подписва от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство или от упълномощено от него длъжностно лице. Процесният отказ е обективиран във формуляр, подписан от завеждащия Консулската служба на Република България в гр. Шанхай, Китайска Народна Република. Правилен е изводът на съда и досежно установената законосъобразност на акта като издаден при спазване на процедурата по издаването му и правилното приложение на материалния закон. Отказът е постановен на основание разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, съгласно която органът отказва издаване на виза, ако заявителят не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. В обжалвания акт органът е отбелязал именно тази причина като основание за издаване на отказа. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в административния акт са посочени фактически и правни основания за неговото издаване, мотивиран е с основанието по чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, след като от фактическа страна органът е приел, че заявителят не отговаря на условията на чл. 25, ал. 1, т. 6, б. а от ЗЧРБ. В тази връзка съдът обосновано е приел, че релевантният момент относно приложението на посочената правна норма е този към момента на подаване на заявлението от апликанта. В случая заявлението за издаване на виза вид D е подадено от У. Хей на 30.06.2021 г., към който момент редакцията на чл. 25, ал. 1, т. 6, б. а от ЗЧРБ е изменена (ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г.) и гласи, че разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците, извършили инвестиция или увеличили инвестицията си чрез придобиване на акции или облигации на български търговски дружества, търгувани на регулиран пазар или многостранна система за търговия в Република България, на пазарна стойност не по-малка от 2 000 000 лева. Безспорно е, че направената от У. Хей инвестиция е в по-малък от посочения в закона размер, поради което законосъобразно органът е преценил, че не са налице основания за издаването на виза от заявения вид. Твърдението в касационната жалба, че към датата, към която г-н У. Хей е направил инвестицията той е отговарял на законовите изисквания е ирелевантно, тъй като приложими са единствено изискванията на действащия закон, съществуващи към момента на подаване на заявлението пред административния орган. Извършването на действия, в случая инвестиции, преди стартиране на административното производство, не следва да бъдат взети предвид от органа, още повече с тях да се цели прилагане на недействаща законова разпоредба. Ето защо като е приел, че оспореният отказ е законосъобразен и спрямо него не са налице основания за отмяна по чл. 146, т. 1- т. 5 АПК, Административен съд София-град правилно е отхвърлил жалбата срещу акта като неоснователна. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция приема, че атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа на изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, първоинстанционният съд е издал обосновано решение, съобразено с приложимия материален закон, при постановяването на което не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,