Решение № 16445 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6598/2019 г.

Решение № 16445 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6598/2019 г., VII о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Детска градина № 34 "Брезичка" – район "Изгрев", град София, подадена чрез процесуалния му представител адв. Б. Михайлов, срещу решение № 2078 от 26 март 2019 година, постановено по адм. дело № 10939/2018 година по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № 14/27 септември 2018 година и преписката е върната на органа за продължаване на процедурата по конкурса за допълнителна образователна дейност "Футбол". В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – Сдружение "Детско-юношески футболен клуб Атлетико Артен", представлявано от председателя на УС М. Недялков, с писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Т. Миланов изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - Футболен клуб "Тигрите", представлявано от В. Златаров не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Сдружение "Детско-юношески футболен клуб Атлетико Артен" срещу заповед № 14/27 септември 2018 година на директора на Детска градина № 34 "Брезичка" – район "Изгрев", град София, с която на основание чл. 259 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) във връзка с чл. 19 от Наредба № 5/03.06.2016 година за предучилищното образование и решение на Столичния общински съвет (СОС) от 21.12.2017 година за приемане на Правила за осъществяване на допълнителни образователни дейности (ДОД) в общинските детски градини на територията на СО е утвърдено класирането за избор на фирми, предлагащи ДОД – "Футбол". Съгласно класирането за спечелил конкурса за ДОД "Футбол" е определен ФК "Тигрите" с общ резултат 90. 00 точки, а останалите участници са класирани както следва: ДФК "Лъвчетата" – 89. 50, т., ДЮФК "Атлетико Артен" – 88. 00, т., ДЮФК "Национал" – 83. 00, т., ДФК "Том и Джери" – 75. 67, т. и ДФК "Шампион" – 70. 33, т. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в издаването й, без да са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства от значение в случая и при липсата на мотиви. С оглед на това съдът е приел, че допуснатите от органа нарушения са съществени, поради което е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. Правилен е изводът на административния съд, че преди издаването на оспорената заповед, административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, а също така не е изложил почти никакви мотиви относно взетото от него решение за класиране на кандидатите в конкурса по приетия от него ред. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването си. Съответен на закона и доказателствата по делото е изводът на съда, че в оспорената заповед не са посочени фактически основания, които органът да е съобразил, за да обоснове правния си извод за класиране на участниците в конкурса по съответния ред. Мотивирането на административните актове е условие за тяхната законосъобразност. Това изискване е залегнало в общия административнопроцесуален ред. Неизлагането на мотиви в самия административен акт само по себе си не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и актът се приема за мотивиран, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документи, предхождащи издаването на акта, т. е. ако могат да бъдат изведени от административната преписка. Настоящият случай не е такъв. В оспорената заповед, директорът се е позовал на протокол № 1/09.07.2018 година, в който изрично е посочено, че точките за всеки кандидат са нанесени в сравнителна таблица, представляваща неразделна част от протокола. Представената от административния орган сравнителна таблица, свързана с издаването на оспорения административен акт не отговарят на посочения в него протокол № 1 като таблицата съдържа посочване на брой точки за всеки един от участниците, без да я ясно въз основа на какви критерии са определени те. Отделно от това, правилно и обосновано административният съд е приел, че въпреки многократно предоставената от съда възможност на ответника за прилагане на административната преписка по издаване на заповедта в цялост и прилагането на протокол, отразяващ извършеното точково оценяване и критериите за това в сравнителната таблица, приложима за заповед № 14/27 септември 2018 година, то такъв по делото липсва. Видно е, а и не се оспорва от ответника, че представеният протокол № 2 от 21.09.2018 г. не се отнася за настоящия конкурс, тъй като касае други кандидати, неучаствали в конкурсната процедура. Преди да издаде акта, административният орган е следвало безпротиворечиво да установи и мотивира обстоятелствата и резултатите от проведения конкурс, като конкурсната комисия е следвало да обективира и мотивира поставените на кандидатите точки. Административните актове не могат да почиват на необосновани и недоказани твърдения, като издаването им в противоречие с това правило, прави същите немотивирани и издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В тази връзка неоснователни се явяват основните възраженията в касационната жалба, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен. Липсата на мотиви винаги е съществено административнопроизводствено нарушение, водещо до незаконосъобразност на административния акт и е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, както правилно и обосновано е приел и първоинстанционният съд. Недопускането му от страна на органа и излагането в случая на ясни и обосновани критерии относно поставените точки за всеки един от кандидатите би довело до различен резултат при издаването на заповедта за крайното класиране на участниците, обратно на твърдяното в касационната жалба. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, с оглед представените доказателства за реалното им извършване. Възражението на касатора за тяхната прекомерност е неоснователно, тъй като същите са в размер, съобразен с минимално определения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,