Решение № 5469 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6770/2015 г.

Решение № 5469 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6770/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Т. - М" ЕООД, ЕИК 105581425, гр. С., ж. к. Младост 1, бл. 522, вх. 1, ет. 1, ап. 2, представлявано от Н. Дж., срещу решение № 2164 от 31.03.2015 г. на Административен съд С., Първо отделение, 15 състав, постановено по адм. д. № 9328/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 2121307559 от 27.12.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 1176 от 30.06.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. С., в частта на установените по ЗДДС задължения в размер на 131792,26 лв, отказано право на данъчен кредит в размер на 16458708,09 лв, установен корпоративен данък в размер на 269649,26 лв., и е осъдил жалбоподателя да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. С. разноски по делото в размер на 2000 (две хиляди) лв. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че по делото са налице многобройни писмени доказателства, които в своята съвкупност потвърждавали реалността на спорните доставки на стоки с предмет отпадъци от черни и цветни метали и услуги - транспорт, товаро-разтоварване. Цитира практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединени дела С-80/11 и С-142/11, като счита, че приходните органи не са доказали наличие на измама, злоупотреба или нередовности. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да отмени РА, като му присъди направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С., чрез юрисконсулт К., оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да се остави без уважение. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените касационни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Административният съд е отхвърлил жалбата на "Т. - М" ЕООД против оспорения РА № 2121307559 от 27.12.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 1176 от 30.06.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С., в частта на установените по ЗДДС задължения в размер на 131792,26 лв, и е отказано право на данъчен кредит в размер на 16458708,09 лв, установен корпоративен данък в размер на 269649,26 лв. За да отхвърли оспорването, административният съд е възприел доводите на ревизиращите органи за липса на реални доставки на стоки и услуги по спорните фактури поради липса на доказателства за предаването и съхраняването им. Относно разходите свързани с доставките на услуги, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е отчел счетоводни разходи, за който липсва документална обоснованост. Съдът е изложил мотиви за липса на доказателства, че доставките на стоки и услуги са реално извършени. Решението на Административен съд С. е неправилно, постановено в противоречие със закона. С оглед характера на касационното производство, като средство за редовен инстанционен контрол по отстраняване на грешките на първоинстанционния съд, касационната проверка не се ограничава до посочените в жалбата оплаквания, а включва служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон /чл. 218, ал. 2 АПК/. В случая е налице основание за нищожност на РА поради издаването му от некомпетентен орган по приходите. Няма спор, че ревизията е повторна, след отмяна на РА № 2121207789/8.01.2012 г. по реда на чл. 155, ал. 2 от ДОПК, с решение № 725 от 19.04.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. Първоначалната ревизия е възложена със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1009054 от 26.10.2010 г. С отмяната на ревизионния акт с решение на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, и връщане на преписката на ТД на НАП за нова ревизия, се възстановява висящността на ревизионното производство. Това е приложимото правило независимо от порока, от който е засегнат ревизионният акт, установен от горестоящия административен орган. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, независимо от основанието за незаконосъобразност на РА. Налице е образувано и висящо ревизионно производство, за които случаи преходната разпоредба на § 35, ал. 1 от ЗИД на ЗОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./. предвижда, че се довършват по досегашния ред/. Досегашният ред е редът в сила до 31.12.2012 г., включително издаване на РА от орган по приходите, определен със заповед за определяне на компетентен орган от органа възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г. Доколкото е било налице образувано със ЗВР № 1009054 от 26.10.2010 г. и висящо ревизионно производство след отмяната на РА № 2121207789 от 8.01.2012 г., е изпълнена хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ЗОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./. След отмяна на първоначално издадения ревизионен акт не започва нова ревизия, а се възстановява висящността на производството по издаване на ревизионен акт, започнало с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия, в който смисъл е и константната съдебна практика. Органът, компетентен да издаде РА, следва да бъде определен "по досегашния ред", т.е. със заповед за определяне на компетентен орган от органа, възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г./. Органите издали оспорения ревизионен акт са двама, не е налице заповед за определяне на компетентен орган, както и липсва законово правомощие, органът, възложил ревизията да издава ревизионен акт. Като не е констатирал допуснатото съществено нарушение на административно-производствените правила - издаването на РА от некомпетентен орган, административният съд е постановил едно неправилно решение - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови решение, с което ревизионния акт /РА/ на орган по приходите при ТД на НАП гр. С. да бъде обявен за нищожен. Тъй като ревизията не образувана по искане на ревизираното лице, не са налице условия за връщане на преписката на административния орган за извършване на нова ревизия, в който смисъл е трайно установената съдебна практика. При този изход на процеса ответната по касация дирекция следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски по делото за двете инстанции в размер на 75 лв., представляващи заплатени държавни такси. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,