Решение № 3820 от 10.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите Велико Търново (РДГ), чрез процесуален представител против решение 125 от 13.06.2022 г., постановено по адм. дело 75/2022 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отменена негова заповед РД 06-22 от 21.01.2022 г., с която е обезсилено позволително за сеч 0649788 от 14.01.2022г. за отдел 2, подотдел и, землище Дрента, община Елена, имот с 23710.350.357 общинска горска територия. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното съдебно решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за допуснато нарушение на чл.26 от АПК от административният орган, поради изключението предвидено в чл.22 от АПК, както и нарушение на чл.59 от АПК. Излага, че съдът не е съобразил цялостната дейност по изработването на плана за горските територии на община Елена, която включва две части, както и че, след 01.01.2012г. до дигитализацията на плана се работи само с план - извлечения, които впоследствие стават част от ГСП. Въз основа на тях се издават позволителни за сеч, докато бъде утвърден ГСП от директора на РДГ - Велико Търново. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска отмяна на решението и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърли жалбата срещу неговата заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ответникът - Я. Блецов, чрез процесуален представител адв. Начков в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Ответникът - С. Стоянов, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Сливен е била заповед РД 06-22 от 21.01.2022 г. на директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Велико Търново, с която на основание чл. 58, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 57, т. 8, чл. 52, ал. 1, т.1 и чл. 52а, ал. 8 от Наредба 8/05.08.2011г. за сечите в горите (Наредба) е обезсилено позволително за сеч 0649788 от 14.01.2022г. за отдел 2, подотдел и, землище Дрента, община Елена, имот с 23710.350.357 общинска горска територия. В мотивите на административният акт е посочено, че позволителното за сеч е издадено въз основа на горскостопански план, в сила от 01.01.2012г. който се прилага за срок от 10 години до 01.01.2022г., поради което позволителното за сеч е издадено в нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредбата, без към 14.01.2022г. да има утвърден горскостопански план или одобрено план - извлечение. За да се произнесе по спора административният съд приема, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба 8/2011г., спазена е предписаната от закона форма, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Съдът приема за установено, че горскостопанския план (ГСП) е утвърден със заповед 472 от 21.12.2013 г. на Директора на РДГ - Велико Търново, изготвен е в периода от 26.06.2011 г. до 31.05.2012 г. и касае дейности за срок от 10 години, както , че основният спорен въпрос между страните касае датата от която тече 10 годишният срок за прилагане на ГСП. Като е взел предвид, че в ГСП изрично е указано, че е изработен в периода от 26.06.2011г. до 31.05.2022г., съдът е приел, че 10 годишният срок е започнал да тече на 31.05.2012г. и изтича на 31.05.2022г., поради което и издаденото на 14.01.2022г. позволително за сеч е издадено при действието и в 10 годишния срок на ГСП. Решението е правилно по следните съображения: Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционният съд, че оспорената пред него заповед е действителен административен акт, издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, както и че при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, от категорията на съществените, които да представляват самостоятелно основание за отмяната на акта. Не се споделят изводите на АС - Сливен за допуснато нарушение на чл. 26 от АПК при издаване на акта, поради наличието на специален закон, изключващ приложение на общото правило и предвид чл. 22 от АПК производството по раздел I Индивидуални административни актове на Глава Пета от АПК не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно. Съгласно чл. 58, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата заповедта за обезсилване на позволителното за сеч се връчва на лицето, на което е издадено - за незабавно изпълнение, на лицето, което е издало позволителното за сеч и се отразява незабавно от съответната РДГ в интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите т.е. естеството на акта налага неговото незабавното изпълнение, което изключва приложението на правилото на чл. 26 от АПК за уведомяване на заинтересованите страни за започване на производството по издаването му. Този извод на съда не влияе обаче на крайната преценка на АС-Сливен за допуснато нарушение на материалния закон от страна на административния орган при издаване на оспорената заповед. Правилни са изводите на съда за липса на спор между страните по фактите на спора, както и че посочените в заповедта фактически основания на административния орган се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства, които не са оспорени. На практика страните не спорят относно фактите, установени в административното производство и първата инстанция, а относно тяхното правно значение. Основният спорен въпрос както правилно е отбелязал съдът е относно датата, от която е започнало действието на ГСП, утвърден със Заповед 472/21.12.2013 г. на директора на РДГ - Велико Търново, респективно дали обезсиленото позволително за сеч 0649788 от 14.01.2022 г. е издадено в десетгодишния срок по чл. 13, ал. 4 от Закона за горите (ЗГ) или след изтичането му, както е прието от директорът на РДГ- Велико Търново като основание за издаване на атакуваната пред АС - Сливен заповед. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗГ горскостопанските планове и програми определят допустимия размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските територии за срок 10 години. АС - Сливен е приел за установено, че имотът, за който е издадено обезсиленото позволително за сеч попада в територия, която е обхваната от ГСП, изработен в периода от 26.06.2011 г. - 31.05.2012 г. В Общите бележки на ГСП е записано, че той влиза в сила от 01.01.2012 г., след утвърждаването му от РДГ- Велико Търново. Утвърждаването на плана е извършено със Заповед 472/21.12.2013 г. на директора на РДГ - Велико Търново, за която няма данни кога е съобщена на заинтересованите лица и относно нейното обжалване, но с оглед датата на издаването й 21.12.2013 г. се налага извод, че към 14.01.2022 г. (датата на издаване на обезсиленото позволително за сеч) не е възможно да е изтекъл десетгодишния срок на действие на утвърдения с нея ГСП. Съгласно чл. 13, ал. 8 и ал. 9 от ЗГ горскостопанските планове и програми се утвърждават със заповед от: 1. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за горските територии - държавна собственост и 2. директора на съответната регионална дирекция по горите - за горските територии извън посочените в т. 1, които попадат в района им на дейност. Тези заповеди могат да се обжалват по реда на АПК, поради което при липса на твърдения и доказателства за оспорване, се налага извод, че Заповед 472/21.12.2013 г. на директора на РДГ-Велико Търново е породила действие след изтичането на срока за обжалване. Доводите на касационния жалбоподател за съществуването на този ГСП в по-ранен момент от издаване на заповедта за утвърждаването му не са съобразени с правилата на формалната логика и материалния закон. Изискването за утвърждаване на изработените ГСП от административен орган (при изрично определена компетентност на различни органи в зависимост от собствеността на регулираната територия) и възможността за съдебен контрол върху този акт, предполага, че съответните планове и програми нямат самостоятелно значение преди утвърждаването им. В същия смисъл е и вписания в общите бележки текст, на който се позовава директорът на РДГ-Велико Търново, за да обоснове обратно действие на плана преди неговото изработване и утвърждаване. Доводите в касационната жалба, че работата по дигитализацията на плана обхваща продължителен период от време след 01.01.2012г. и в този период се работи само с план - извлечения, които впоследствие стават част от ГСП, както и че съгласно § 3, ал. 8 от ПЗР на Наредба 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите на базата на тези план - извлечения се издават позволителни за сеч, докато ГСП бъде утвърден изцяло не могат да обусловят извод, че 10 годишният срок на ГСП е започнал да тече, преди утвърждаването му със заповед от 21.12.2013г. и влизането й в сила. Като е обосновал правен извод, че към датата на издаване на обезсиленото позволително за сеч съществува действащ ГСП за територията, за която то се отнася, АС - Сливен е постановил правилно и законосъобразно решение, което не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Ответникът по касация Я. Блецов е направил искане за присъждане на разноски, което предвид изхода на делото е основателно, но същото е недоказано по делото не са представени доказателства за направени такива, както и за конкретния им размер, поради което не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение