Решение № 7122 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4008/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Пловдивфарма“ ЕООД представлявано от управителя В. С. М. чрез адв.Н. Наков срещу решение № 893 от 23.01.2026 год. постановено по адм. дело № 2705/2025 год. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу заповед за налагане на санкции № РД-19-604/13.10.2025 год. на директора на РЗОК Стара Загора. Изложените доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост, са относими към касационните основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и да отмени заповедта на директора на РЗОК Стара Загора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на РЗОК Стара Загора в писмен отговор подаден чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Минева намира касационната жалба за неоснователна. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение – тричленен състав, намира жалбата за основателна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на лечебното заведение срещу заповед за налагане на санкции № РД-19-604/13.10.2025 год. на директора на РЗОК Стара Загора, с която на „Пловдивфарма“ ЕООД е наложена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 16, ал. 2 от Договор № 241761/20.01.2025 год. сключен между дружеството и Националната здравноосигурителна каса. От фактическа страна е установено, че между Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) и „Пловдивфарма“ ЕООД е сключен Договор № 241761/20.01.2025 год. за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да отпуска лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК – предмет на договора, при спазване разпоредбите на ЗЛПХМ, ЗМИ, ЗКНВП, Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от НЗОК на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, и на помощни средства, приспособления, съоръжения, медицински изделия за хора, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК (Наредба № 10) и Наредба № 28 от 2008 г. за устройството, реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурите на лекарствените продукти. На основание чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗЗО вр. чл. 72, ал. 9 и ал. 10 от ЗЗО, чл. 39, ал.1 от индивидуален Договор № 241761/20.01.2025 год. и Заповед № РД-18-954/29.08.2025 год. на директора на РЗОК Стара Загора на 16.09.2025 год. в периода от 10 часа до 10, 15 часа е извършена проверка на търговски обект – аптека "Марешки 8 СтЗ". Проверката е завършила с Констативен протокол за извършване на контрол върху изпълнението на договорите сключени с аптеки № Р-1322/29.09.2025 год. В протокола са отразени установените факти относими към нарушението, а именно: на датата на проверката 16.09.2025 год. за времето от 10 часа до 10, 15 часа /при откриване на проверката/ в аптеката не са присъствали магистър фармацевти И. Г. и Г. Ж. Ц.. Пред този период от време аптеката не е отпускала ЛП, МИ, ДХСМЦ заплащани напълно или частично от НЗОК. Това е квалифицирано като нарушение на чл. 16, ал. 2 от Договор № 241761/20.01.2025 год. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, съгласно който през цялото работно време на аптеката се отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, като работното време на изпълнителя се посочва в заявлението за сключване на договора и се обявява на видно място на входа на аптеката. По така направените констатации не е постъпило възражение от „Пловдивфарма“ ЕООД. Със заповед за налагане на санкции № РД-19-604/13.10.2025 год. на директора на РЗОК Стара Загора на „Пловдивфарма“ ЕООД е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 16, ал. 2 от Договор № 241761/20.01.2025 год. с НЗОК. За да постанови своето решение съставът на Административен съд Варна е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, и съдържа фактически и правни основания за издаването и. Заповедта е издадена при спазване на административнопроцесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел за доказано извършването на нарушение на чл.16, ал.2 от индивидуалния договор от страна на „Пловдивфарма“ ЕООД, съгласно който „през цялото работно време на аптеката се отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК“. При положение, че е безспорно установено, че в деня на проверката от 10 часа до 10, 15 часа в аптеката не е имало магистър-фармацевт, то в този времеви период аптеката обективно не е била в състояние да отпуска лекарствени продукти, медицински изделия и ДХСМЦ заплащани напълно или частично от НЗОК. Според първоинстанционният съд изпълнителят по договора сам се е поставил в ситуация на обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по сключения договор като това се явява безспорно установен факт по време на проверката, а не представлява разширително тълкуване на чл.16, ал.2 от ИД от страна на административния орган. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав на ВАС не споделя изводите на първоинстанционният съд като намира, че съдебното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Установените в хода на проверката факти не могат да се съотнесат към обективните признаци на състава на нарушението по чл.16, ал.2 от ИД. Съгласно тази разпоредба през цялото работно време на аптеката се отпускат ЛП, МИ и ДХСЦМ, заплащани напълно или частично от НЗОК. В протокола от извършената проверка, а и в процесната заповед изрично е посечено, че в този период от време аптеката не е отпускала ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, т.е. не е установено да е налице неизпълнение на визираното в чл.16, ал.2 от ИД задължение - неотпускане на лекарствен продукт заплащан от НЗОК. Това би било налице само в случай, че в рамките на обявеното работно време аптеката не е обслужила здравноосигурено лице, на което са предписани ЛП, МИ и ДХСМЦ, респ. не са му отпуснати такива, заплащани напълно или частично от НЗОК. Само в тази хипотеза би било налице нарушение на чл.16, ал.2 от ИД. Констатации в тази насока обаче от проверяващия екип не са направени и не са налице. Категорично установена и неоспорена от жалбоподателя е липсата на магистър – фармацевт, ръководител на аптеката, за периода от 10 часа до 10:15 часа. Посоченото обстоятелство недопустимо е интерпретирано разширително като невъзможност аптеката да изпълни задължението си по чл.16, ал.2 от ИД. Съществувала е потенциална възможност да бъде отказано обслужването на здравноосигурено лице, но вероятността за извършване на нарушение не е достатъчна да обуслови ангажирането на отговорността на дружеството по цитирания състав. Независимо, че производството се развива по АПК, налагането на финансова неустойка представлява по своята същност санкционна дейност, чийто основен принцип е законоустановеност на нарушението и следващото се наказание, и която следва да се извършва с максимална прецизност и при недопустимост на вероятностни изводи. На следващо място настоящият съд намира, че оспорената заповед не съответства и на целта на закона. Според разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото, за целта, за която актът се издава. При положение, че отсъствието на магистър-фармацевт е било за минимален период от време и не е довело до реално необслужване на конкретно лице, налагането на санкция с обжалваната заповед би накърнило справедливия баланс между интереса на дружеството и общия интерес да се осигури отпускането на лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК. Въз основа на гореизложеното настоящият състав на ВАС намира, че оспорената заповед е издадена в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което същата е незаконосъобразна. Като е отхвърлил жалбата срещу този административен акт първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени заповед за налагане на санкции № РД-19-604/13.10.2025 год. на директора на РЗОК Стара Загора. В този смисъл е практиката на ВАС по аналогични случаи-адм.д. № 9834/2025 год. по описа на ВАС, адм.д. № 1871/2026 год. по описа на ВАС, адм.д. № 5332/2025 год. по описа на ВАС и др. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е основателно. Следва да се осъди РЗОК Стара Загора да заплати на „Пловдивфарма“ ЕООД разноски за производството по адм.д. № 2705/2025 год. по описа на Административен съд Варна в размер на 25, 56 евро /50 лева/ за държавна такса и 306, 78 евро /600 лева/ за адвокатски хонорар и разноски за касационната инстанция в размер на 102, 26 евро /200 лева/ за държавна такса. Водим от горното и на основание чл.222, ал.1, изр.първо, предл.второ от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,