Решение № 351 от 13.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4384/2015 г.

Решение № 351 от 13.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4384/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Б. Ц., чрез пълномощника адв. Ч., срещу Решение № 72/26.02.2015 г., постановено по адм. дело № 15/2015 г. по описа на Административен съд Велико Търново. В касационната жалба се релевират основания за неправилност на решението поради нарушение на процесуални и материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяна на решението, като вместо него се постанови друго, с което се уважат исковете за имущестевни и неимуществени вреди в претендирания размер. Ответникът Община Велико Търново, в депозиран писмен отговор, чрез пълномощника юрк. В., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от Т. Б. Ц. срещу Община Велико Търново за претърпени имуществени вреди в размер на 700 лв. от издадено разрешение за строеж № 9/09.01.2007 г. от Гл. архитект на Община В. Търново, оттеглено със становище рег. № 94/23.03.2007 г. на Гл. архитект на Община Велико Търново, които представляват такса за издаване на скица в размер на 22 лева, такса за одобряване на инвестиционен проект в размер на 50.80 лв., такса за разрешение за строеж в размер на 40 лв., фактура за платен строителен надзор в размер на 60 лв., и останалите за комплексен доклад за оценка на съответствието на проекта с ПУП, като неоснователен. С решението е отхвърлен като неоснователен и предявения иск срещу Община Велико Търново за претърпени неимуществени вреди от издадено разрешение за строеж № 9/09.01.2007 г. от Гл. архитект на Община В. Търново, оттеглено със становище рег. № 94/23.03.2007 г. на Гл. архитект на Община Велико Търново, за периода 4.04.2007 г. до 4.10.2013 г. в размер на 4 000 лв., изразяващи се във влошено здравословно състояние, претърпени болки и страдания. Осъден е ищеца да заплати на Община В. Търново разноски по делото в размер на 560 лв. Решението е постановено при ново разглеждане на делото, след като с решение № 59/05.01.2015 г. по адм. д. № 6491/2014 г. по описа на ВАС е отменено решение № 126/01.04.2014 г., постановено по адм. д. № 993/2013 г. по описа на Административен съд Велико Търново, в частта, в която е отхъврлен иска, предявен от Т. Б. Ц. срещу Община Велико Търново за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 700 лева, изразяващи се в заплатени суми за издаване на скица, издаване на визи за проектиране, изготвяне на архитектурен проект, изготвяне на конструктивен проект, издаване на технически паспорт, за одобряване на проектите, за разрешение за строеж, както и в частта, в която е отхвърлен иска му за присъждане на неимуществени вреди в размер на 4 000 лева, както и решението в частта, в която Т. Ц. е осъден да заплати на Община Велико Търново разноски над сумата от 52 лева и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда в горепосочената част при съобразяване със задължителните указания, дадени в мотивната част на съдебния акт, постановен от ВАС. В останалата част решението на АС - В. Търново е оставено в сила. При извършената касационна проверка въз основа на посочените в касационната жалба пороци на решението и при упражняване на правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира следното: Делото е постановено при правилно установена фактическа обстановка, но е частично необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон по определена част от спора, като конкретните съображения за това са следните: Разглежданият казус касае поредица от издадени индивидуални административни актове, които засягат правната сфера на ищеца, тъй като са във връзка с притежавания от него в съсобственост с дружество "Ловец" имот, а именно УПИ № 257002 в м. "Голяма ливада" в землището на с. Войнежа, в който имот е съществувала постройка, в която са обособени два обекта: "битовка" и "навес". Безспорно е, че началото на тази поредица е поставено с издаването на разрешение за строеж № 9/9.01.2007 г., на главния архитект на Община - Велико Търново по отношение на обект "навес". Безспорно е също така, че това разрешение за строеж е оттеглено от административния орган, който го е издал, както и че с нот. акт за покупко-продажба № 554, т. II, рег. № 2750, н. д. № 246/2007 г. на 3.4.2007 г. Т. Ц. и съпругата му са отчуждили притежаваната от тях част от горепосочения УПИ ведно с постройките в него. От съдържанието на Заповед № ДК-02-СЦР-68/8.06.2012 г. на началник на РДНСК - В. Търново се установява, че във връзка с оттеглянето на разрешението за строеж, изграденото е преценено като незаконен строеж и е разпоредено премахването му. Установено е от съда, че тази заповед за премахване на строежа е отменена с влязло в сила съдебно решение, в мотивите на което, съдът е приел, че извършеното преустройство попада в изключението на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, за което не се изисква издаване на строително разрешение. Горните обстоятелства са намерили своето отражение в мотивите на обжалвания съдебен акт и не са спорни. Наред с това, във връзка с предявената претенция за неимуществени вреди, административният съд е обсъдил показанията на свидетелите Б. Б. - кметски наместник на с. Войнежа, и С. Б., относимите писмени доказателства (рецептурна книжка, епикриза), а така също и заключението на съдебно-медицинската експертиза. По отношение размера на претендираните имуществени вреди, претърпени в резултат на водените от ищеца дела, административният съд е обсъдил приетите като писмени доказателства удостоверения по две изпълнителни дела на ЧСИ Д. К. и С. К. за изплатени от ищеца суми по образувани срещу него изпълнителни дела за събиране на суми по издадени срещу него изпълнителни листове по ахд № 189/2007 г. по описа на АСВТ, ахд № 408/2008 г., ахд № 6515/2011 г. и ахд № 11109/11 г. по описа на ВАС. В мотивите на решението първоинстанционният съд е обсъдил и представените при повторното разглеждане на делото писмени доказателства: банково бордеро за внесена такса за одобряване на инвестиционен проект 50.80 лв., б. б. за такса разрешение за строеж от 40 лв., данъчна фактура за строителен надзор в проектирането от 60 лв., предварителен договор за присъединяване към ел. мрежа с цена на присъединяване 444 лв. При формиране на правните си изводи след обсъждане на фактическия състав на нормата на чл. 1 ЗОДОВ, административният съд е приел, че предмет на исковете са вреди от оттеглено разрешение за строеж № 9/9.01.2007 г. на Главен архитект при Община Велико Търново. В подробни мотиви, в съответствие с дадените указания в отменителното решение на ВАС, съдът е приел още, че визираното разрешение за строеж съставлява незаконосъобразен административен акт, а оттеглянето му не може да доведе до различен извод за съответствието му със закона към момента на неговото издаване. Решаващите мотиви на съда са, че съгласно нормата на чл. 148 - 149, чл. 151 - 153 от ЗУТ, предварителните условия за издаване на разрешение за строеж предпоставят наличието на ПУП и съответно строежът да е предвиден от него, съгласно чл. 140 ЗУТ виза за проектиране и изработване на инвестиционен проект, извършване на оценка за съответствието му със съществените изисквания към строежите, сключване на предварителни договори с експлоатационни дружества и съгласуване и одобряване на инвестиционния проект от Главния архитект на Общината, които действия са били извършени от ищеца. Според съда, обсъдените по- горе документи, ведно с доказателства, установяващи правото на собственост на възложителя, са били представени пред ответника, като главният архитект е издал процесното строително разрешение без да се съобрази с факта, че в конкретната хипотеза не се касае за строеж по смисъла на легалното определение за такъв съгласно дефиницията на § 5, т. 38 ЗУТ. Съдът обаче, е счел, че не е установено по делото ищецът да е претърпял вреди. Досежно претендираните имуществени вреди по издаването на разрешението за строеж, съдът е счел, че същите са резултат на възникнали договорни отношения с проектант-архитект, а от друга страна са и недоказани в претендирания размер. По отношение на твърдяните неимуществени вреди, съдът е приел, че същите не могат да бъдат разгледани като преки и непосредствени, тъй като не са могли да произтекат директно от издадения административен акт, а евентуално от неговото оттегляне, както и предвид обстоятелството, че ищецът е прехвърлил имота на трето лице. Отделно от това, административният съд е намерил, че от свидетелските показания и от подробно обсъденото заключение на съдебно-медицинската експертиза не се установяват претърпени болки и страдания от ищеца, които да са пряка последица на незаконосъобразни актове на ответната страна. Решението е частично неправилно. Неправилно е решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от Т. Б. Ц. срещу Община Велико Търново за претърпени имуществени вреди от издадено разрешение за строеж № 9/9.01.2007 г. от Гл. архитект на Община В. Търново, оттеглено със становище рег. № 94/23.03.2007 г. на Гл. архитект на Община Велико Търново, за сумата 172.80 лв., от които такса за издаване на скица в размер на 22 лева, такса за одобряване на инвестиционен проект в размер на 50.80 лв., такса за разрешение за строеж в размер на 40 лв., фактура за платен строителен надзор в размер на 60 лв. Правилно е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата 172.80 лв. до пълния предявен размер от 700 лв., поради следното: Не може да бъде споделен извода на административния съд, че направените разходи преди издаване на административния акт - строително разрешение, не могат да бъдат обвързани като последица с акта, доколкото същите съставляват проява на възникналите договорни отношения с проектант-архитект, които съобразно поставените от ищеца технически задачи е преценил необходимостта от одобряване на инвестиционни проекти, вкл. част архитектурна. Установява се по делото, че Община Велико Търново е изискала от ищеца да извърши действия и да предприеме разходи, които не са били нужни и впоследствие е бил издаден незаконосъобразен административен акт (процесното разрешение за строеж) за строително- ремонтни дейности, за които, съгласно цитираните в мотивите на решението на административния съд и чл. 151 от ЗУТ, разрешение не се изисква. Не може да бъде споделено и възприетото становище на решаващия състав за липса на пряка причинно-следствена връзка между издадения акт и претърпените имуществени вреди, тъй като до извършване на неоправданите разходи по снабдяване с разрешението за строеж не би се стигнало, ако Община В. търново бе спазила ЗУТ и не бе изисквала от Ц. да инициира визираните по-горе действия по издаване на разрешение на строеж, а вместо това бе свързала ремонта с предписанията на чл. 151 ЗУТ, така както е посочено в Решение по адм. д. № 660/12 г. по описа на АС - Велико Търново, потвърдено с Решение № 6898/21.05.2013 г. по адм. д. № 3771/2013 г. по описа на ВАС. Основателно касаторът поддържа, че с действията си Община В. Търново му е нанесла пряка имуществена вреда, като го е задължила да извършва дейности по проектиране и да заплаща общински такси за скица, виза, одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, които не се изискват от закона. Предявеният иск за имуществени вреди, обаче, е недоказан в пълния предявен размер от 700 лв. Самият ищец в депозираното писмено становище на 12.09.15 г. заявява, че за архитектурния проект и конструктивното становище не е представил разходни документи, но поддържа, че доколкото е представил самите проекти ( за които твърди, че е заплатил 200 лв. за архитектурния проект и 50 лв. за конструктивното становище), за които поддържа, че е ноторно известно, че не са изготвени безплатно, то счита, че съдът е властен да им определи приблизителна стойност по своя преценка. Така поддържаната теза е неоснователна. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон да установи претърпяната вреда от неоснователно направените разходи за изготвянето на комплексен доклад за оценка на съответствието на проекта с ПУП, или за разликата над сумата 172.80 до пълния претендиран размер от 700 лв. искът е останал недоказан по основание и размер и законосъобразно същият е бил отхвърлен в така предявената си част. Правилно е решението и в неговата отхвърлителна част досежно предявената претенция за присъждане на неимуществени вреди в размер на 4 000 лв. Причинно-следствената връзка, довела до настъпването на твърдяната вреда е основен елемент от фактическия състав на отговорността и като всички останали елементи, подлежи на доказване. В настоящия случай ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал наличието на такава. Правният извод на съда, че за конкретния иск ищецът не са установил, че заявените с предявения иск неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от строителното разрешение, е в съответствие със закона. Настоящият състав изцяло споделя извода на първостепенния съд, че неимуществените вреди не са произтекли директно от издадения административен акт, а евентуално от неговото оттегляне, още повече, че ищецът е прехвърлил имота на трето лице, поради което и оттеглянето не е могло да даде пряко отражение върху неговата емоционална сфера. Правилно съдът е счел, че констатациите на съдебно- медицинската експертиза не обуславят различен извод от така направения. Решението като правилно в горепосочената част следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора, ищецът дължи да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 550 лв., съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 8, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът също дължи разноски на ищеца, съобразно уважената част от исковете, в размер на 34.56 лв. С оглед на това, с настоящото решение следва да бъдат присъдени разноски по компенсация в полза на Община Велико Търново в размер на 515.48 лв. Така мотивиран, съдът