Решение № 7986 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13803/2013 г.

Решение № 7986 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13803/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Дочев Джиговски против решение № 867/9.08.2013 г. по адм. дело № 287/2012 г. Административен съд София - област, в частта, в която предявеният от него против Областна администрация Софийска област иск за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение, е отхвърлен за разликата над сумата 2246,89 лв. до пълния предявен размер от 7135,45 лв., заедно със законната лихва. Съдът приема, че оспорването е в тази част, тъй като за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на съдебния акт в частта, в която искът е уважен. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като поради бездействието на съда не са събрани доказателства за действителния размер на обезщетението. Излага също доводи необоснованост и за противоречие на съдебния акт в оспорената част с материалния закон. Моли решението в частта, в която искът е отхвърлен да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който искът за заплащане на обезщетение и акцесорната претенция за лихва в законния размер да бъдат уважени изцяло. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която съдебният акт в оспорената част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. При постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводът на съдебния състав за размера на дължимото на ищеца, сега касационен жалбоподател, обезщетение е направен, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за определяне на размера на дължимата сума и без да са събрани доказателства в тази насока. Съгласно разпоредбата на 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена, държавният служител има право на обезщетение, което се определя на база заплатата на служителя към момента на признаване на уволнението за незаконно (чл. 104, ал. 1, изр. 2). След като законът изрично определя началните параметри на обезщетението, съдът е длъжен да прояви процесуална активност и да събере доказателства за изясняване на посочените в нормативния акт обстоятелства, включително чрез назначаване на експертиза, още повече, че в случая служителят твърди, че е възстановен на длъжност, която е различна от заеманата преди уволнението, т. е. в противоречие с възприетото от съда възнаграждението в заповедта за възстановяване на служителя не може да се приеме за база на обезщетението без изясняване и на този въпрос. В случая в нарушение на чл. 171, ал. 2 от АПК не са събрани доказателства за размера на брутното или основно възнаграждение на служителя към момента на отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение или към 25.04.2013 г., когато влиза в сила решение № 5887/25.04.2013 г. по адм. дело № 7695/2012 г. на Върховния административен съд. Независимо от преценката, че за изясняване на този въпрос са необходими специални знания (в тази насока са указанията към ищеца), съдът не изпълнява задължението си да назначи служебно съдебно - икономическа експертиза. Действително тежестта на доказване на основателността и на размера на претенцията е възложена на ищеца, но това не освобождава съда от задължението по чл. 171, ал. 2 от АПК служебно да изясни предмета на правния спор и да събере доказателства, включително чрез назначаване на експертиза. В случая това процесуално задължение е пренебрегнато изцяло от съдебния състав, поради което не са изяснени релевантните за правния спор факти и обстоятелства и не са събрани доказателства. Посочените процесуални нарушения са довели до необоснованост на съдебния акт и до постановяването му в противоречие с материалния закон, тъй като изводът на първоинстанционния съд за размера на дължимото на Джиговски обезщетение не се основава на относимите към предмета на спора доказателства и е направен, без да е установен действителния размер на дължимата на служителя сума. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебния акт в оспорената част следва да бъде отменен. С оглед констатираните процесуални нарушения, необходимостта от попълване на делото с доказателства и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази изложеното по-горе, като прояви процесуална активност за изясняване на делото от фактическа страна и за събиране на доказателства относно релевантните за спора обстоятелства, включително чрез допускане на съдебно - икономическа експертиза. Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства съдът следва да направи изводите си за размера на дължимото на служителя обезщетение и съответно за основателността или неоснователността на претенциите за заплащане на обезщетение и за лихва. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по поисканото от ищеца с молба становище вх. № 2377 от 15.07.2013 г. изменение на предявения иск (по молбата липсва произнасяне на съда), а при преценката за приложимата редакция на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл следва да има предвид, че като материалноправна норма, актуалният текст няма обратно действие. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,