Решение № 14659 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 664/2020 г.

Решение № 14659 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 664/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Тий Джи" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Иван Вазов" № 98, подадена чрез адв. Нанев, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 2227/06.11.2019 г. по адм. дело № 2570/2019 г. на Административен съд- Пловдив в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 420 лева до пълния предявен размер от 820 лева, ведно със законната лихва върху нея, като неоснователна и недоказана. Касационният жалбоподател намира решението в обжалваната част за необосновано и неправилно. Счита, че съдът не е отчел спецификите на обстоятелствата и е стигнал до неправилен извод, касателно справедливостта и обосноваността на размера на претендираното обезщетение. Моли да бъде отменено решението в неговата отхвърлителна част и да се уважат исковите претенции в пълния им предявен размер. Моли и за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар и пред двете инстанции. Ответникът- Националната агенция за приходите гр. София (в качеството на правоприемник на Държавна комисия по хазарта) в подадения писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна. Моли да се потвърди решението, като правилно, обосновано и законосъобразно. Иска да се присъдят и направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в съдебна заседание, чрез юрисконсулт Раева, моли да се остави без уважение подадената касационна жалба. Иска да се остави в сила обжалваното решение. Подробни доводи в тази насока са развити в подадената писмена молба от 22.10.20 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на "Тий Джи" ЕООД, срещу Държавна комисия по хазарта, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1296 лв., в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 6/08.06.2017 г., издадено от председателя на Държавна комисия по хазарта. С обжалваното решение адм. съд е ОСЪДИЛ Държавна комисия по хазарта- гр. София, да заплати на "Тий Джи" ЕООД, сумата в размер на 888 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, състоящи се от направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебно производство по обжалване на НП № 6/08.06.2017 г., издадено от Председателя на Държавната комисия по хазарта, съгласно Договор за правна помощ № 159672/07.02.2018 г. по АНД № 2085/2017 г. по описа на РС- Стара Загора и Договор за правна помощ № 159692/06.07.2018 г. по КАНД № 301/2018 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, ведно със законната лихва върху посочената главница, начиная от 21.08.2019 г. до окончателното и изплащане, като e ОТХВЪРЛИЛ претенцията до пълния й предявен размер от 1296 лева. Освен това е ОСЪДИЛ Държавна комисия по хазарта да заплати на "Тий Джи" ЕООД, сумата в размер на 436, 11 лв., представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска и е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Държавна комисия по хазарта гр. София, бул. "Акад. И. Гешов" № 15 за присъждане на разноски по делото. Съдебният акт в неговата осъдителна част, с която е присъдена сума от 888 лв. не е обжалван, влязъл е в сила и съответно не предмет на настоящото касационно производство. За да приеме този резултат съдът е посочил, че предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че НП № 6/08.06.2017 г., издадено от председателя на Държавната комисия по хазарта, с което е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв., е отменено по съответния ред (с Решение № 264/10.04.2018 г., постановено по АНД № 2085/2017 г. по описа на РС-Стара Загора, потвърдено с Решение № 303/01.08.2018 г., постановено по КАНД № 301/2018 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, влязло в законна сила на 01.08.2018 г.), т. е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счел е, че се касае за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в издаването на незаконосъобразен акт. Развил е доводи, че с плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес. Счел е, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП. Посочил е, че договореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение е от 648 лв. с ДДС за производството пред Районен съд – Стара Загора и 648 лв. с ДДС за производството пред Административен съд – Стара Загора. Исковете за претендираните обезщетения за имуществени вреди са били уважени в размер до 444 лв. с ДДС за всяка съдебна инстанция (или общо в размер на 888 лв.), а за разликата над 444 лв. до пълния им предявен размер от 648 лв. за всяка съдебна инстанция (или общо в размер на 1296 лв.) претенциите са били отхвърлени. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно адм. съд намира претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените вреди за частично основателна. Налице са всички предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. Определящо за квалификацията на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразният адм. акт на администрацията и понесените вреди - чл. 4 ЗОДОВ. В случая са налице преки вреди, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния акт. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в административно- наказателното производство пред РС Стара Загора и АС Стара Загора. В тази връзка, съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Направеният от ищеца разход е доказан с представеният договор за правна помощ и фактури. Налице е обоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 888 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. Видно е, че адв. Нанев се е явил и в двете заседания, както пред РС- Стара Загора, така и по делото в АС- Стара Загора, като е изготвил процесуални книжа и е осъществил процесуално представителство. В случая, размерът на обезщетението за имуществени вреди, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение, е бил съобразен от съда с приложимата разпоредба на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обосновано съдът е приел за справедлив и обоснован размера на адвокатското възнаграждение, като е съобразил двата обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. Правилно първоинстанционният съд, с оглед оказаната правна защита и съдействие, е приел наличие на завишен размер на претенцията. Обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция на дружеството за горницата над 888 лева до пълния размер на претенцията от 1296 лева, ведно със законната лихва върху нея. Правилен е изводът на съда, че само сумата 888 лева представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на отменено със съдебно решение наказателно постановление. Фиксираната в съдебния акт сума, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението на административния съд в обжалваната част е правилно и следва да остане в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение