Решение № 13237 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5842/2009 г.

Решение № 13237 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5842/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 209 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Велико Търново срещу Решение № 95 от 19.03.2009 г. по адм. д. № 532/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, шести състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Стефан Николов Деневски от с. Ресен, Великотърновска област не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 95 от 19.03.2009 г. по адм. д. № 532/2008 г., Административен съд - гр. Велико Търново, шести състав е отменил Решение № 43 от 11.07.2008 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № 547 от 30.05.2008 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" гр. Велико Търново и е върнал преписката на РУСО гр. Велико Търново за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Съдът е приел, че административният орган не е преобразувал надлежно осигурителния стаж на оспорващия за периодите 2.01.1981 г. - 2.01.1990 г. и 2.01.1990 г. - 31.08.1991 г. Направен е окончателния извод, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Съдебният акт, предмет на контрол от касационната инстанция е правилно, макар и по съображения различни от изложените в него. Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил от коя категория е трудът положен от Стефан Николов Деневски от с. Ресен, Великотърновска област в ТКЗС, АПК и ПУ с. Ресен за периодите 27.12.1971 г. - 31.03.1972 г. и 15.01.1979 г. - 1.09.1991 г. По делото е представен оригинала на трудовата книжка, в която за цитираните периоди има вписвания "шофьор на товарен автомобил" и "шофьор Ифа". Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда, трудовата книжка е официален удостоверителен документ. Действително в трудовата книжка на лицето има дописвания относно вида на автомобила - товарен, но върху тази книжка са положени печати и е надлежно оформена. Във връзка с направеното от процесуалния представител на РУСО - гр. Велико Търново оспорване на истинността на тези дописвания, съдът е открил производство по чл. 193 ГПК, като изрично е дал указания на оспорващата страна, че съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК нейна е тежестта на доказване на неистинността на документа в тази му част. В подкрепа на оспорването са поискани и допуснати свидетелски показания на длъжностни лица на ответника. Свидетелката Цанкова лично не е виждала първичните документи, а свидетелката Атанасова е видяла само ведомостите. Последните обаче също са официален документ и е недопустимо съдържанието им да се възпроизвежда със свидетелски показания. От изложеното категорично се налага извода, че ответната страна не успяла надеждно да докаже неистинността на дописванията в трудовата книжка на Деневски. Съгласно чл. 178, ал. 2 ГПК, съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. В подкрепа на тезата си, че е работил като шофьор на товарен автомобил, жалбоподателят е представил трудов договор от 1.04.1987 г., сключен за неопределено време, в който е вписано "шофьор на ИФА В - 50 № 59 - 20, 5 т. а допуснатата и разпитана като свидетелка Еленка Калбанова, която е била "Личен състав" при осигурителя заявява, че Деневски е работил само на товарни коли. При така събраните по първоначалното дело доказателства и след преценката им в тяхната съвкупност се налага извода, че през спорните периоди жалбоподателят е работил като шофьор на товарна кола в селското стопанство и съгласно т. 66 и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) трудът е от втора категория. Стигайки до извода, че административният орган не е преобразувал надлежно осигурителния стаж на оспорващия и отменяйки обжалвания административен акт, Административен съд - гр. Велико Търново е постановил правилно решение, макар и по други съображения. Това решение се оставя в сила, предвид изложеното в настоящите мотиви. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,