Решение № 6911 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2963/2020 г.

Решение № 6911 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2963/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на ЕТ "ФЕШЪН ТОП МОДЪЛС – Д. КАЛЪМБОВА", представлявано от Д. Калъмбова, срещу Решение № 43/10.01.2020 г., постановено по адм. дело № 865/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 18/26.07.2019 г., издаден Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район". В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение. Твърди се, че съдът неправилно е приел наличие на мотиви за издаване на оспорения АУПДВ по отношение дължимостта на претендираните такси за водоползване. Излага, че липсата на конкретика относно предпоставките, наложили установяването на размера на вземанията, засяга правото му на защита. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Благоевград и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на Административен съд – Благоевград. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд (АС) - Благоевград е образувано по жалба на ЕТ "ФЕШЪН ТОП МОДЪЛС – Д. КАЛЪМБОВА" срещу АУПДВ № 18/26.07.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", с който на ЕТ "ФЕШЪН ТОП МОДЪЛС – Д. КАЛЪМБОВА" за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. е установено задължение за водовземане от повърхностни води по Разрешително за водовземане № 41110055/11.03.2013 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", общо в размер на главница – 989, 62 лева. С оспореното пред настоящата инстанция решение, АС - Благоевград е отхвърлил жалбата на ЕТ "ФЕШЪН ТОП МОДЪЛС – Д. КАЛЪМБОВА" като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че видно от АУПДВ дължимата такса за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. е била изчислена въз основа на представена Декларация вх. № КД-09-398/23.01.2019 г. по чл. 194б от ЗВ и Дневник за ежемесечен отчет на водомерно устройство с фабричен № 080103707, представени от търговеца във връзка с използвани водни количества в рамките на разрешения режим на водоползване. Прието било, че за периода 06.03.2018 г. - 31.12.2018 г. декларираните от ЕТ данни изцяло съвпадали и с отразените в дневника ежемесечни отчети на водомерното устройство, надлежно проверено и пломбирано от Басейнова дирекция на 06.03.2018 г., като за периода 01.01.2018 г. - 06.03.2018 г., дължимата такса била изчислена пропорционално за 65 календарни дни, тъй като липсвало работещо пломбирано водомерно устройство, въз основа на разрешения годишен лимит за ползване на водни количества, съобразно разрешителното за водовземане. АС – Благоевград е приел, че дължимата сума, определена с оспорения АУПДВ, и посочена от самия оспорващ с декларацията, била изчислена съгласно действащата за 2018 г. Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (ТТВПВОЗ) с оглед на периода, за който се дължала - 01.01.2018 г. - 31.01.2018 г., като е посочил че размерът на таксата се определят по формулата на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата: Т = Е х W х К1, т. е. като произведение от единичния размер на таксата в лева - Е и размерът на отнетия годишен воден обем - за повърхностни и подземни води, в куб. м - W. Посочено било, че в случая таксата за водовземане - Т следвало да се умножи по корекционен коефициент К1=1, 001 с оглед наличие на хипотезата - самостоятелно водоснабдяване, което било отчетено от административния орган при изчисляване на задължението. В случая, позовавайки се на посочените от ЕТ в декларацията данни, на Дневника за ежемесечния отчет, съгласно Тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определяла таксата, а именно: единичен размер на таксата по чл. 12 от Тарифата - 0. 02 лева на куб. м. и отнет общ годишен воден обем - 49 432, 50 куб. м., умножено по корекционния коефициент, размерът на дължимата такса, според неоспореното от страните заключение на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитирал изцяло като обективно, компетентно и достоверно, възлизал на сумата от 989, 64 лв. Нещо повече - с оспорения АУПДВ, като дължима била определена дори по-малка от сумата, декларирана от самия ЕТ, а именно – 989, 62 лв. (с 0, 02 лв. по- малко), което довело до извода, че при изчисляване на дължимата се такса, административният орган е приложил законосъобразно материалния закон, поради което първоинстанционният съд счел за неоснователно и недоказано възражението на ЕТ в тази насока. Съдът е счел за неоснователни и изложените бланкетни възражения на ЕТ, касаещи липса на мотиви в оспорения АУПДВ, доколкото в същия, според съда, ясно и конкретно били посочени всички факти и свързани с тях обстоятелства, относими към установяване на дължимостта по основание и размер на задължението по конкретното разрешително за водовземане от повърхностни води, като мотивите били обосновани въз основа на направен от страна на административния орган анализ на събраните в хода на административната преписка доказателства, включително и на представените от ЕТ такива. Налице било и съответствие на оспорения акт с целта на закона, доколкото с АУПДВ бил определен съответен на нормативните изисквания, размер на дължимата се такса за водовземане от повърхностни води по процесното разрешително. Така постановеното решение е правилно. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети и възпроизведени от първоинстанционния съд. Правилно е определен и основният спорен въпрос – дължи ли се такса за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. Даденият положителен отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд е логически обоснован на фактите и доказателства по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. Не е било спорно по делото, че ЕТ "ФЕШЪН ТОП МОДЪЛС – Д. КАЛЪМБОВА" е титуляр по Разрешително за водовземане № 41110055/11.03.2013 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", с които е предоставено правото на водоползване от повърхностен воден обект – р. Сухото дере, приток на р. Манастирска (Рилска), с цел на водовземането – питейно-битово водоснабдяване на хотел "Рилец" и производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Рилец", както и че не е заплатена дължимата такса за осъщественото водовземане за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. Разпоредбата на чл. 194 от ЗВ установява заплащането на такси за водовземане, когато се осъществява на основание издадени разрешителни. С оспорения акт за установяване на публично държавно вземане е определено задължение за такса за водовземане от повърхностни води съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за водите (ЗВ). Според чл. 194, ал. 2 от същия закон, този вид такса се определя на база на отнетия обем вода и съответните норми на водопотребление, определени в наредбата по чл. 117 а ЗВ. В случая е спорен въпросът какво е количеството отнета вода за 2018 г. и дали правилно е определен размерът на задължението съобразно изискванията на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обекти и за замърсяване (отм., обн. ДВ бр. 50/2011, в сила от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г.). В процесния случай според АУПДВ иззетото количество вода е както следва: за периода 06.03.2018 г. - 31.12.2018 г. - 11 323, 00 куб. м. по показанията на водомерното устройство и дължима сума в размер на 226, 67 лева; за периода 01.01.2018 г. - 06.03.2018 г. - 38 109, 50 куб. м. въз основа на разрешени за ползване водни количества за питейно-битово водоснабдяване и дължима сума в размер на 762, 95 лева, като за целия период (01.01.2018 г. - 31.12.2018 г.) общото количество иззета вода е 49 432, 50 куб. м. за питейно-битово водоснабдяване по Разрешително за водовземане № 41110055/11.03.2013 г., а общо дължимата сума е в размер на 989, 62 лева. С Декларация вх. № КД-09-398/23.01.2019 г. по чл. 194 б от ЗВ, ЕТ, като титуляр по процесното Разрешително за водовземане, е декларирал, че дължи такса за водовземане за 2018 г., чийто размер е по-голям от определения в АУПДВ, а именно 1 058, 68 лева. Касаторът е субект на правото на водовземане, придобито по Разрешително за водовземане № 41110055/11.03.2013 г. Правото на водовземане се упражнява възмездно – срещу задължение за заплащане на такса (чл. 194, ал. 1, т. 1 ЗВ). Таксата се определя на база отнетия воден обем до новелата на чл. 194, ал. 2 ЗВ от ДВ бр. 58/2015 г., като след изменението на нормата е дължимо съобразяване и с нормите на водопотребление, определени в наредбата по чл. 117 а ЗВ (когато целите на водопотреблението са измежду тези по чл. 3, ал. 2 от Наредбата за нормите за водопотребление). Правилото е, че отнетият при водовземането обем вода се измерва с измервателни устройства, отговарящи на нормативните изисквания (чл. 194 а, ал. 1 ЗВ). В приложимата за отчетни периоди 2014 – 2016 г. ТТВПВОЗ (отм.); е предвидено изключение в случаите на повреда или несертифициране на измервателното устройство – при изчисляването на таксата за водовземане се взема предвид разрешените количества по разрешителното. За отчетната 2018 г. по действащата ТТВПВОЗ същото разрешение за определяне на таксата е дадено с чл. 7, ал. 2, но само при повреда на измервателното устройство. Тук следва да бъде посочена извършената от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" проверка във връзка с контрол по изпълнение на условията в Разрешително за водовземане № 41110055/11.03.2013 г., за която проверка е бил съставен Констативен протокол (л. 37 – л. 40 от първоинстанционното дело). Видно от отразеното в констативния протокол към момента на проверката – 22.02.2018 г. "водомерното устройство не работи и не отчита премиващите през него водни количества, ползвани за нуждите на дейността на обекта". На следващо място в таблицата на декларацията се съдържа колона "По измервателно устройство №.. ", която не е била попълнена, но доколкото по колона "По разрешено количество" срещу 11 323. 00 куб. м. е посочелен отрицателен отговор, то може да се направи извод, че количеството 11 323, 00 куб. м. е установено според измервателно устройство, а количеството 41 611, 00 куб. м. се отнася за периода, когато не е отчитано от водомер, а е определено по разрешено количество. Следва да бъде посочено, че в зависимост от обстоятелството, че отнетият воден обем е посочен от касатора в декларацията по чл. 194 б ЗВ, а същата е с характер на извънсъдебно признание, то по арг. от чл. 175 ГПК се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. Правилно е приетото от първоинстанционния съд, че дължимата сума е правилно определена с оспорения АУПДВ и е изчислена съгласно действащата за 2018 г. Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване с оглед на периода, за който се дължи – 01.01.2018 г. - 31.01.2018 г. Правилно в тази връзка административният се е позовал и на извършената по делото съдебно-техническа експертиза, в която подробно са изследвани представените от ЕТ Декларация вх. № КД-09-398/23.01.2019 г. по чл. 194 б от ЗВ и Дневник за ежемесечен отчет на водомерно устройство с фабричен № 080103707. Видно от заключението на вещото лице, размерът на задълженията е правилно определен, като в тази връзка следва да се посочи, че в подкрепа на жалбата не са представени доказателства, които да оборят фактическите констатации в акта с насрещно доказване. Настоящата съдебна инстанция счита за недоказано твърдението на касационния жалбоподател за липса на мотиви по отношение дължимостта на претендираните такси за водоползване. Правилно, първоинстанционният съд е приел, че в оспореният акт са посочени всички факти и обстоятелства, относими към установяване на дължимото задължение по разрешителното за водовземане от повърхностни води, като в АУПДВ се съдържат фактическите и правните основания за издаването му и същият отговаря на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изводите на административния орган са обосновани на събраните в хода на административната преписка доказателства, в това число и на представените от ЕТ. В тази връзка следва да бъде посочено, че основание за издаване на АУПДВ е неизпълнението на водоползвателя на задължението му да заплати таксите по реда на чл. 195 а, ал. 1 ЗВ. Задължението му е обвързано с качеството титуляр на разрешително за право на водовземане. Описанието на водния обект, местата на използването и на съоръженията за използване на водите се съдържа в разрешителното за водовземане (чл. 56, ал. 1, т. 7, 8 и 11 ЗВ). Субектът, извършил разрешено ползване на води, дължи такса за водовземане от подземни води. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение