Решение № 3730 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11496/2020 г.

Решение № 3730 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11496/2020 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. И. от гр. Благоевград, срещу Решение № 1250 от 6.08.2020 г., постановено по адм. дело № 90/2020 г. от Административен съд Благоевград с доводи за неправилност и наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответната страна – Областна дирекция на МВР гр. Благоевград, в писмения си отговор, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба на наведените в нея основания. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилен извода на съда, че с недопускането от полицейски служители, на които са им били възложени функции по охрана на обществения ред, да бъде развято знамето на ОМО "Илинден" на паметника на Гоце Делчев, което не е било включено в даденото разрешение за провеждане на планирано мероприятие с писмото на кмета на общината /Благоевград/ не са извършени незаконосъобразни действия. Основателно също така съдът е приел, че полицейските служители са изпълнявали задължения съгласно чл. 14, ал. 1 и 2, т. 5 ЗМВР и са посъветвали ищеца да остави знамето и да поднесат заедно с придружаващите го лица цветя на паметника, в съответствие с даденото им разрешение, с цел избягване на конфликт с другите присъстващи, като действията им са били в рамките на законовите им правомощия. Обоснован, и съответен на доказателствата по делото, е извода на съда че нито ищецът, нито придружаващите го лица са били възпрепятствани да поднесат цветя на паметника. За неоснователни намира възраженията на ищеца, че съдът е допуснал нарушение на правото му на защита с оглед на обстоятелствата, за които е поискал допускането на свидетели. Намира също така за обоснован и верен извода на съда, че ищецът не е доказал, съобразно доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, да са му причинени имуществени и неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразни действия на полицейските органи, което изключва уважаване на иска му. В тази връзка предлага обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред АС- Благоевград К. И. е предявил иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу ОД н МВР – Благоевград, с който е предявил претенция да бъде обезщетен за понесени имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 1 090 лв., настъпили на 4.05.2019 г. вследствие незаконосъобразни действия на служители на ответника, изразяващи се в отнемане на знаме и възпрепятстване провеждането на мероприятие по поднасяне на венец и цветя на паметника на Гоце Делчев в гр. Благоевград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. След изясняване на фактическата обстановка и обсъждане на приложените по делото доказателства, съдът от първата инстанция е приел така предявеният иск за неоснователен и недоказан и го е отхвърлил, като е приел, че в конкретния случай не е доказано наличието на комулативно изискуемите предпоставки на приложимата материалноправна норма, водещи до ангажиране на безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят, и към които тя препраща на осн. чл. 221, ал. 2 АПК. Неоснователно е твърдените на касатора за допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Ищецът е поискал разпит на четирима свидетели с оглед на установяване на едно и също обстоятелство, поради което съдът е преценил, че показанията и на един от тях са достатъчни с оглед установяването на осъществяването или неосъществяването на този факт, от една страна. От друга, показанията на свидетеля са преценени съгласно чл. 172 ГПК и с оглед на степента им на относимост, конкретност и правдоподобност, след което съдът е изложи убедителни мотиви за кредитирането на показанията, които е намерил за обективни и последователни и в съответствие с останалите доказателствени средства. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е възведено от законодателя като касационно основание. Доводите на касационният жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение също са неоснователни. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и обуславя неоснователност на исковата претенция. Предявените искове за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди се основават на твърдяно незаконосъобразно действие на служители на ответника. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не се установяват незаконосъобразни фактически действия на служители на ответника, които да основават претендираните вреди. Законовоустановена е охранителната дейност на органите на МВР, които имат задължението, съобразно компетентността им, да осигуряват обществения ред при провеждането на мероприятия. В случая в даденото на ищеца разрешение от Община Благоевград за провеждане на мероприятие е включено поднасяне на венци на паметника на Гоце Делчев и запалване на свещи по християнски обичай с кратко слово за живота му. Носене и развяване на знаме не е включено в разрешението, поради което и правилно служителите на реда не са позволили това. При положение, че ищецът не е доказал наличието на комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ искът му е бил отхвърлен обосновано и законосъобразно. Обжалваното решение е правилно и ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ищеца за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Предвид изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение