Решение № 11573 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15526/2014 г.

Решение № 11573 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15526/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Ганева Симеонова от с. Поповци, Община Габрово със съдебен адрес в гр. Трявна чрез пълномощника й адв. Ивайло Иванов срещу решение № 422/28.10.2014 г., постановено по адм. дело № 433/2014 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 07-1302564/24.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 215/16.05.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за начислен ДДС за данъчен период от 15.08.2012 г. до 28.01.2013 г. в общ размер от 5 448,85 лв. на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. АПК. Касационният жалбоподател счита, че неправилно и приходните органи и съдът са приели, че е налице основанието по чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС, като неправилно била изчислена данъчната основа, а оттам и ДДС. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозиран писмен отговор от юриск. Цацинова с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 635,97 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата на Мария Ганева Симеонова е приел, че правилно приходните органи са установили, че още през месец юли 2012 г. данъчнозадълженото лице е надхвърлило оборота по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, получен от извършени облагаеми доставки. В този смисъл съдът е подкрепил констатациите на приходните органи, че жалбоподателката е следвало да се регистрира по ЗДДС, считано от 14.08.2012 г. и от тази дата дължи ДДС. Оборотът, който е приет, че е налице към посочената дата е 27 244,29 лв. и начисленият ДДС е в размер на 5 448,85 лв. Обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, за периода от изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органите по приходите. Видно от съставения по време на ревизията протокол № 1813/21.01.2013 г. е установено, че жалбоподателката в качеството й на ЕТ "Ганди-Мария Симеонова" е подала заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС на 14.01.2013 г. и към него е била приложена справка за общия оборот по месеци за последните дванадесет преди текущия и според която към 31.12.2012 г. оборотът е в размер на 54 876,48 лв. Установено е от ревизията, че оборотът е отчетен чрез регистрирани 2 бр. ЕКАФП и с постъпления по банковата сметка на едноличния търговец в "Си Банк" АД, клон - Габрово в размер на 289,90 лв. Задължението за регистрация правилно е определено и от приходните органи и потвърдено и от съда, че е към 14.08.2012 г. жалбоподателката е достигнала оборота за регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 ЗДДС. При установеното от ревизията, че за периода от 15.08.2012 г. до 27.01.2013 г. облагаемият оборот на касационната жалбоподателка е в размер на 27 244 лв., формиран от продажба на шивашки принадлежности в 2 бр. търговски обекта в гр. Габрово и в гр. Ловеч, правилно е отчетено и от съда, че тази сума е от оборотите, отчетени с 2 бр. ЕКАФП в размер на 27 244,29 лв., както и сумата от 289,90 лв., представляваща постъпления по банковата сметка на Симеонова. Законосъобразно и съответно на доказателствата е позоваването и от приходните органи и от съда на чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС и правилно е установен облагаем оборот от общ размер от 27 244,29 лв., поради което определения размер на задължението за ДДС е 5 448,85 лв. На основание чл. 175, ал. 1 ДОПК с ревизионния акт са начислени с ревизионния акт и лихви за забава в размер на 670,53 лв. и правилно съдът ги е потвърдил. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон - ЗДДС и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила (такива конкретно не са посочени в касационната жалба). При правилно установена фактическа обстановка са направени и правните изводи на съда, поради което е налице и обоснованост на постановения съдебен акт. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,