Решение № 8974 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13576/2011 г.

Решение № 8974 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13576/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Комплексно строителство" ЕООД против решение № 3420/11.07.2011 г., постановено по адм. д. № 6404/10 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 200907835/26.02.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1117/29.07.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно и неправилно. Иска да бъде отменено обжалваното решение и РА. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба и в депозираната писмена защита на пълномощника адв. Николов. Претендират се разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез пълномощника юрисконсулт Калоферова, оспорва касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение № 3420/11.07.2011 г., постановено по адм. д. № 6404/10 г. по описа на Административен съд - София град, е отхвърлена жалбата на "Комплексно строителство" ЕООД против РА № 200907835/26.02.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1117/29.07.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който са определени задължения от 92 278.47 лв. ДДС, 41 404.80 лв. корпоративен данък и 66 726.54 лв. лихви, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит в частта по ЗДДС и извършеното увеличение на финансовия резултат за 2004 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г. в частта по ЗКПО. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. Установил е още, че издадените фактури не отразяват реално осъществени облагаеми доставки, поради което по тях не е възникнало право на данъчен кредит за ревизираното лице. Според съда е законосъобразно с РА не е признато право на данъчен кредит по спорните фактури, които не отразяват реално осъществени облагаеми доставки. Въз основа на последния извод е изведена и констатацията за законосъобразно извършено увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) за 2004 г., 2005 г. и 2006 г., а за 2007 г. - на основание чл. 16, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 4 ЗКПО Решението е постановено при нарушение на процесуалните правила. Единственото обстойно обсъждане в мотивите на оспореното решение е за липса на процесуални нарушения при извършване на процесната ревизия и то се споделя от настоящия състав. Извън тези изводи, обаче, първостепенният съд не е изложил каквито и да е същински мотиви относно приетите от него фактически установявания. При наличието на седем папки доказателствен материал като приложения съм административното дело, съдът в схематични мотиви е посочил, при това незаконосъобразно окрупнявайки данните за 19 броя преки доставчици, че не са налице данни за реално осъществени доставки. Не е извършено обсъждане на писмените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. От своя стана изложените правни съображения не отразяват формирана правна воля на съда, а се свеждат до възпроизвеждане на общи правни постановки досежно това какви са основните предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит и какви са последиците от недоказването им за ревизираното лице. Описано е също така съдържателно заключението на съдебно-счетоводната експертиза без да е направен анализ на констатациите от вещото лице в светлината на поставените му задачи и подлежалите на изследване спорни отношения между страните, като диференцирано, по отношение на всички доставчици, бъдат анализирани направените констатации и бъде отговорено какво установяват същите и дали се основават на всички относими доказателства. Липсата на мотиви по част от изброените в чл. 146 АПК въпроси е съществено процесуално нарушение. То лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Наред с това следва да се отбележи, че съдът буквално с едно изречение, при това с по същество невярна констатация, е обсъдил и наличните по делото данъчни ревизионни актове на преобладаващата част от преките доставчици. Действително, издаването на РА на прекия доставчик, не обосновава самостоятелен извод за наличие на реална доставка, но в пълно противоречие с данните по делото съдът е посочил, че с всички приобщени ревизионни актове са определени задължения на доставчици по доставки и за периоди, различни от тези, предмет на настоящото ревизионно производство. Така например за доставчиците "Викс 2002" ЕООД, "Ирком" ЕООД, "Пантекс 2003" ЕООД и др. по данни от самите РА и от заключението на съдебно - счетоводната експертиза в определените данъчни задължения за процесни данъчни периоди са включени и начисления ДДС по процесните фактури, издадени от визираните доставчици на "Комплексно строителство" ЕООД през релевантни за спора данъчни периоди. Отделно от това съдът не е разграничил и доказателствената стойност на многобройните РА, част от които действително са издадени по реда на чл. 109 ДПК (отм.), съответно чл. 122 ДОПК и се касае за облагане по аналог, при липса на проверка в счетоводството на ревизираното лице, но по- голямата част от тях са издадени по общия ред и съдържат данни за счетоводствата на дружествата - доставчици, от които може да се направи констатация дали са направени и изводи за реалността на същите доставки, предмет на обсъждане и в настоящото производство. Съгласно трайно установената съдебна практика при определени условия констатации, установени от данъчните органи при извършване на данъчни ревизии на доставчици на данъчнозадълженото лице, имат правно значение за определяне на данъчните задължения и на получателя по доставки от ревизирания доставчик. Необсъждането на визираните по- горе относими към спора доказателства и на доводите на жалбоподателя представлява особено съществено процесуално нарушение, което води и до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка и нарушено право на защита, както и до неправилно приложение на материалния закон. Това налага отмяна на решението като неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София град, при което да се съобрази изложеното по-горе в мотивната част на настоящия съдебен акт. По направените искания за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,