Решение № 8600 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15138/2013 г.

Решение № 8600 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15138/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Прайм Скрийн" ООД, представлявано от управителя Даниела Иванова Велкова, срещу решение № 5710/29.08.2013 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 7483/2012 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № 2101108812/25.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 926/24.04.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 36 900 лв. със съответните лихви. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основанията, изложени от касатора, основно се свеждат до следното: 1. В хода на ревизионното производство не са изследвани в пълнота действителните факти, релевантни за облагането, а отказът да бъде признато правото на данъчен кредит се обосновава с неотносими към облагането факти. Едва в съдебното производство във връзка с изготвянето на ССЕ са проверени всички счетоводни документи на ревизираното дружество. 2. Неправилен е изводът на съда за недоказаност на реалността на доставките на услуги, тъй като е в противоречие с писмените доказателства по делото. 4. Според постоянната съдебна практика на СЕС, правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде ограничено единствено при установена злоупотреба с това право. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен РА в атакуваната му част ведно с присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП оспорва същата по съображения, изложени чрез процесуалния му представител юрк. Минкова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационно обжалване е решението на АССГ, в частта му, в която е отменен РА № 2101108812/25.01.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 926/24.04.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения за данък добавена стойност поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит за отделни данъчни периоди от 2.12.2009 г. до 30.06.2011 г. по фактури, издадени от доставчика "Екстрийм инженеринг" ЕООД, както и са установени задължения за лихви за забава върху главниците. В останалата част на РА жалбата на дружеството срещу потвърдения по административен ред РА е отхвърлена. Не е подадена касационна жалба, поради което решението в тази си част е влязло в сила. За да отхвърли жалбата срещу процесния РА по отношение на непризнатото право на данъчен кредит и изтекли лихви по фактури, издадени от визирания доставчик, съдът е приел за обосновани и законосъобразни изводите на приходните органи, че данъкът по издадените фактури е начислен неправомерно, предвид липса на настъпили данъчни събития - извършени услуги, изразяващи се в демонтаж, почистване, техническа проверка и монтаж на 390 броя плазмени монитори, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС не било налице право на данъчен кредит. Въз основа на събраните писмени доказателства, заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, както и при съобразяване на приложимото вътрешно и европейско право и дадените задължителни тълкувания на СЕС по аналогични от фактическа страна казуси, съдът е приел, че по спорните фактури не е налице реално извършване на доставки на стоки и услуги. Решението в обжалваната му част е правилно постановено. Фактите, установени от ревизиращите органи в хода на ревизията, са подробно описани и обсъдени в мотивите на обжалваното решение, релевирани са и констатациите на вещото лице по назначената в съдебното производство съдебно- счетоводна експертиза Писмените доказателства и експертното заключение са разгледани в светлината на твърденията и доводите на жалбоподателя и на приходната администрация. Правните изводите на съда са също надлежно аргументирани в решението. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че същите са немотивирани. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано реалното осъществяване на фактурираните услуги от доставчика "Екстрийм инженеринг" ЕООД. Следва да бъде споделен извода на първостепенния съд, че с оглед обстоятелството, че предмет на доставките по издадените фактури от "Екстрийм инженеринг" ЕООД са демонтаж, почистване, техническа проверка и монтаж на 390 броя плазмени монитори, то от основно значение при формиране на извод за осъществяване на реална доставка е наличието на кадрова обезпеченост на доставчика. При изследване на последното обстоятелство административният съд правилно е отчел факта, че доставчикът не е разполагал с лица, назначени както на трудов, така и на граждански договор, не са представени сметки за изплатени суми като възнаграждения за положен труд, както и доказателства във връзка със счетоводното отразяване на подобни операции. При това от съществено значение е фактът, отчетен и от решаващия състав на административния съд, че процесните услуги са извършвани в обекти, намиращи се в различни населени места в цялата страна, но не са ангажирани доказателства за командироване на служители, както и за осчетоводяване на съответните за тези случаи разходи. Противно на твърденията на касатора, настоящият състав на касационната инстанция споделя извода на съда, че естеството на предмета на процесните доставки и техния обем (касае се за демонтаж, почистване, техническа проверка и монтаж на 390 броя плазмени монитори, ситуирани в обекти в цялата страна), наличието на кадрови ресурс се явява съществена предпоставка, за да бъде направен обоснован извод за реално изпълнение на фактурираните услуги. Не са налице твърдените от касатора нарушения в хода на ревизионното производство, свързани с непълно изясняване на всички относими към спора факти. Дори и в действителност да не са били проверени от ревизиращите органи всички счетоводни документи на жалбоподателя, които са проверени от вещото лице при изготвянето на ССЕ, това обстоятелство не може да обуслови нито нищожност, нито незаконосъобразност на РА, още повече, че самата ССЕ, изготвена и приета в хода на съдебното обжалване на РА, не обосновава извод, различен от този, направен от ревизиращите органи. По отношение на довода на касатора, че отказът на данъчен кредит е мотивиран с факти и обстоятелства, които макар да касаят доставчика, не са свързани пряко с процесните доставки, следва да се посочи следното: Признаването на право на данъчен кредит само по данъчни фактури, при липса на откриване на доставчиците и на всякакви доказателства относно реалното изпълнение на доставките, противоречи както на разпоредбите на ЗДДС, така и на тези на общностното право. Последното изисква кумулативното изпълнение на двете условия - наличие на фактура и осъществено данъчно събитие, за признаване на претендираното право. Съдебната практика на СЕС е непротиворечива, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (в този смисъл Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973). Административният съд правилно е подчертал, че реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и преценката на доказателствата е в компетентността на националния съд. Правилно административният съд е приел, че съгласно задължителната съдебна практика на СЕС по дела С-80/2011 и С-142/2011, жалбоподателят няма задължение да доказва материално-техническата обезпеченост на доставчика си, но следва да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е сторил по делото. По аргумент от т. 50 от Решение от 6.09.2012 г. по дело С-324/11 на СЕС, въпреки липсата на конкретни улики за наличието на измама (доказването на които е в тежест на приходния орган), съдът по същество следва да съблюдава в рамките на спора по делото дали самият издател на фактурите е извършил въпросните доставки, като за тази цел се вземат предвид всички обстоятелства, които в случая не са доказани. След като жалбоподателят претендира че в негова полза са престирани стоки и услуги от доставчиците, не може да претендира, че е добросъвестен и не участва в данъчна измама, след като по необходимост би следвало в негова полза да са изпълнени услугите. В реда на изложеното следва да се посочи, че настоящият състав намира за несъстоятелно поддържаното твърдение в касационната жалба, че в трайната си практика ВАС приема, че единственото действие на доставчика, от което зависи правото на данъчен кредит от получателя по доставката е издаването на данъчен документ със законоустановено съдържание. Само издаването на фактура за доставката е достатъчно обстоятелство за осчетоводяването й, но последното не е достатъчно за установяване на реалното изпълнение на доставката, което е в основата на механизма на ДДС, в това число и правото на приспадане на данъчен кредит, което е част от този механизъм. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното първоинстанционно решение не страда от пороците, посочени от касатора и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото и направеното искане от юриск. Минкова, в полза на приходната администрация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, по което първоинстанционният съд вече се е произнесъл, тъй като съгласно чл. 161, ал. 1 АПК то се дължи за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,