Решение № 588 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3513/2013 г.

Решение № 588 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3513/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милена Генчова Добрева против решение № 182 от 08.01.2013 г. по адм. дело № 5791/2012 г. на Административен съд - София- град, с което жалбата й против заповед рег. № Л - 3961/22.05.2012 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, е отхвърлена. Жалбоподателката поддържа, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, тъй като не са съобразени допуснатите при издаване на заповедта нарушения на формата, на административнопроизводствените правила и на материалния закон, а изводите на съда не съответстват на събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерство на правосъдието (МП) оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Претендира и заплащане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) орган и е подписана от него. Спазени са и формалните изисквания на закона. Заповедта съдържа посочените в нормата на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити, като действията на Добрева са изяснени подробно по характер, време и място на извършване, както в административния акт, така и в съпътстващите неговото издаване документи (обобщена справка, становище и др.). След като действията на служителката са описани подробно и е посочено на кои етични и правни норми противоречат, следва да се приеме, че изискванията на закона са изпълнени. Ето защо квалификацията на извършеното от Добрева по реда на Наказателния кодекс не е необходимо за описание на дисциплинарното нарушение, поради което доводите на касатора в този смисъл, както и за допуснати нарушения във формата на заповедта са неоснователни. Законосъобразно е и заключението, че заповедта е постановена при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС дисциплинарното производство е образувано със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието и е определена комисия като дисциплинарно - разследващ орган, която да извърши проверка (заповед № Л - 2559/06.04.2012 г.). Заповедта за образуване на дисциплинарно производство съдържа данните, послужили за издаването й, посочени са извършителят, дисциплинарното нарушение, разследващия орган, сроковете на разследването. Резултатите от извършената по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР проверка са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителката нарушения. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), след приемане на писмените обяснения и възраженията на служителката, представени съответно на 05.04.2012 г., на 20.04.2012 г. и на 16.05.2012 г. съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и след отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. Възражението, че обясненията на служителката от 05.04.2012 г. не могат да бъдат взети предвид за изясняване на случая, тъй като са дадени преди образуване на дисциплинарното производство, са неоснователни. Обясненията са във връзка с действията на Добрева, за които по-късно е образувано дисциплинарно производство и е наложено дисциплинарно наказание, написани са саморъчно и са подписани от нея и липсват данни или твърдения да са дадени под въздействие на оказан натиск. Освен това същите кореспондират с останалите събрани доказателства като протокол за обиск и изземване, протокол за оглед на местопроизшествие и констативен протокол, съставени на същата дата, както и с обясненията на служ. Георгиев и Конакчийска, а и липсват доказателства, които да ги опровергават. В последвалите възражения след запознаване с обобщената справка и обясненията пред дисциплинарнонаказващия орган от страна на служителката не е изложена различна версия за това как белязаните банкноти на служ. Георгиев са попаднали у нея, а и не са ангажирани доказателства, които да опровергават първоначалните обяснения на Добрева по случая. Поради всичко изложено настоящата инстанция, така както и съставът на Административен съд - София - град приема, че доводите на касатора за допуснати при издаването на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорения акт, са неоснователни. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателката с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст, дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение, а по смисъла на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено, че жалбоподателката, държавен служител кат. Е, полицай, надзирател в затвора в гр. Бобов дол, по време на дежурство на 05.04.2012 г., без предварително разрешение и съгласие на собственика взема от портфейла на инспектор Кристиян Георгиев 4 банкноти по 10 лв. и се разпорежда с една от тях, като пазарува за лични нужди. При последвалите обиск и изземване три от банкнотите от портфейла на Георгиев, предварително белязани, са открити в джоба на панталона на служителката Добрева, а при изследването с ултравиолетова лампа по ръцете й са констатирани следи от допира с белязаните банкноти. Това поведение на жалбоподателката, станало обществено достояние и отразено в новинарски интернет сайтове, правилно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителката действия са в противоречие с правилата на чл. 13, чл. 14 и чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието, които задължават държавния служител да пази доброто име на институцията, която представлява, да не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави и при изпълнение на служебните си задължения следва поведение, което не уронва престижа на службата. В случая поведението на жалбоподателката е неприемливо от нравствена гледна точка, тъй като създава основание да се направи извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона и на изискванията на службата, а се мотивира от фактори и подбуди, при които съблюдаването на служебните задължения, между които са противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, защита на правата и имуществото на гражданите (чл. 6, т. 2 и т. 3 от ЗМВР), не е от значение. Това несъмнено води до уронване престижа на полицейската институция и дава основание действията на жалбоподателката да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Възражението, че не са налице основания за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителката, тъй като същата не е призната за виновна в отнемането на паричната сума с влязла в сила присъда, е неоснователно. Жалбоподателката е наказана за нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавния служител в ГДИН и ГДО, посочени по-горе, а не за извършване на престъпление, поради което липсата на влязла в сила присъда за деянието е ирелевантна. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - София град е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото писмени доказателства аргументират становището на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на формалните и процесуални изисквания на закона. В съответствие с данните от обобщената справка, представените обяснения, включително тези на служителката и други писмени доказателства закономерно е преценено, че от страна на Добрева е допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от жалбоподателката нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и е обоснован, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателката следва да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,