Решение № 8417 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10171/2016 г.

Решение № 8417 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10171/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция "Земеделие" - П. на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез пълномощник юрк. К. Н. - Гърова, против решение № 417 от 20.07.2016 г. по адм. д. № 115/2016 г. на Административен съд - П., с което е отменена нотариална покана с изх. № 01-163-6500/196 от 27.03.2015 г. издадена от Директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. П., с която се отказва да бъде изплатена финансова помощ по дог. № 13/112/02204 от 19.10.2009 г., като е изпратена преписката на директора на ОД ДФ "Земеделие" - П. за ново произнасяне в 1 месечен срок от влизане в сила на съдебното решение, както и е осъдена Областна дирекция при Д. фонд "Земеделие" - П. да заплати на А. Д. Н. от гр. С. направените по делото разноски в размер на 2 867,84 лева. Излага доводи, че решението е неправилно на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е съобразил всички факти и обстоятелства по делото, посредством които се установява по несъмнен начин, че ползвателят на подпомагането не е създал насаждение, което може да обоснове нарастване на икономическия размер на земеделското му стопанство в договорения и нормативно установен размер. Излага, че съдът не е съобразил Контролен лист за посещение на място, от който се установява, че инвестицията не е извършена и не функционира по предназначение. Моли, да се отмени обжалваното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. Д. Н. от гр. С., чрез пълномощник адв. Ангелова, с писмен отговор и в проведеното открито заседание оспорва жалбата и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се остави в сила решението и се присъдят направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за основателност на жалбата. Счита, че нито в хода на административното производство, нито при съдебното обжалване са ангажирани от жалбоподателя доказателства, установяващи по несъмнен начин положителния факт на проведени агротехнически мероприятия, необходими за създаване и отглеждане на лешникови насаждения, от който факт същият черпи за себе си благоприятни правни последици. Пренебрегнати са данните, отразени в официални документи на контролни органи, изготвени след извършени проверки, както и заключенията на съдебно-агротехническата и съдебно-икономическата експертизи. Фактическите констатации и правни изводи са основани главно на свидетелски показания, които следва да се ценят в съвкупност с останалия доказателствен материал и по отношение, на които основателно може да се приеме липса на достоверност. Счита, че решението на първоинстанционния съд, с което е отменена нотариалната покана и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на нотариална покана за доброволно изпълнение изх. № 01-163-6500/196 от 27.03.2015 г. от ДФЗ - РА, с която се отказва изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по договор № 13/112/02204 от 19.10.2009 г. както и се иска връщане на изплатената първа част в размер на 24446,00 лева. Като мотиви за отказа е посочено, че бенефициентът не е изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес-плана - да създаде годно лешниково насаждение и по този начин да докаже нарастването на икономическия размер на земеделското си стопанство. Констатирано е неточно изпълнение на поетите с договора задължения, както и че не е положена дължимата грижа за създаване на стопанство, което е годно и е в съответствие с добрата агротехническа практика. В нотариалната покана е посочено, че на основание т. 4. 4, буква "а" и "б", т. 4. 7 от Договор № 13/112/02204 от 19.10.2009 г. и чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., ползвателят дължи връщане на полученото първо плащане по договора в размер на 24 446 лв., ведно с дължимата неустойка в размер на законната лихва върху полученото първо плащане, считано от датата на получаването му до изтичане на срока за доброволно възстановяване на дължимата сума. За да отмени оспореният административен акт, съдът, позовавайки се на назначената по делото счетоводна експертиза и свидетелските показания, е приел, че жалбоподателят като ползвател по мярка 112 от ПРСР е изпълнил основните дейности и цели, залегнали в бизнес-плана, като е доказал нарастване на икономическия размер на земеделското си стопанство. В случая доказателствената тежест да докаже, че същият не е създал годно лешниково стопанство, е на административния орган, който въпреки указанията на съда, не представи доказателства, които по безспорен начин да установят, че към третата година от сключването на договора жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по него. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., в срок до 4 месеца от подаване на заявката за второ плащане Разплащателна агенция одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ със заповед на изпълнителния директор на РА след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения и реализирания проект. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9, е предвидено ползвателят на помощта да възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към нея и да не получи второ плащане в случаите, когато всички инвестиции, основните дейности и цели не са изпълнени до включения в договора по чл. 21, ал. 2 срок. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В конкретния случай по делото е представен контролен лист за посещение на място от 05.12.2012 г. във връзка с направената заявка за плащане по проекта, в който експертът, извършил посещението е отбелязала, че по посадъчния материал няма ясни белези за растителен вид, а пръчките не са здраво засадени в земята. Тези изводи на експертът се подкрепят и от заключението на вещото лице по допусната съдебна агротехническа експертиза, което сочи, че към датата на проверката липсва лешниково насаждение. Лешникът като овощен вид е многогодишно растение, което има младенчески период от 6 години и при добри условия и грижи на отглеждане, може да плододава 40-50 години. Вещото лице е посочило, че имотът прилича на ливада, силно обрасла с многогодишни плевели и ненужна храстовидна многогодишна растителност - шипка, къпина. Не са положени необходимите грижи за създаване на рентабилно лешниково насаждение. Състоянието на имота е далеч под нивото на обгрижвано земеделско стопанство. Вещото лице е заключило, че от вида на имота може да се направи извод, че в предходните две, три години имотът не е обгрижван, не личи нито междуредова, нито вътрередова обработка. Изводът, който се налага, че от съвкупния доказателствен материал по делото безспорно се установява, че бенефициентът не е изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес-плана - да създаде годно лешниково насаждение и по този начин да докаже нарастването на икономическия размер на земеделското си стопанство, което е послужило като основание административният орган да откаже изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по договор № 13/112/02204 от 19.10.2009 г. както и да се иска връщане на изплатената първа част в размер на 24446,00 лева съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 33 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на А. Д. Н. срещу нотариална покана с изх. № 01-163-6500/196 от 27.03.2015 г. издадена от Директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. П. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Ответникът по касационната жалба следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" гр. П. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение