Решение № 15408 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2639/2019 г.

Решение № 15408 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2639/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Директора на Районна здравноосигурителна каса- Пловдив, подадена чрез гл. юрисконсулт Е. Дилов против решение № 201 от 29.01.2019 г. по адм. дело № 2455/2018 г. на Административен съд-Пловдив, с което по жалба на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД-Пловдив, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Пещерско шосе" № 66, представлявано от изпълнителния директор К. Джамбазов, е отменена негова Заповед за налагане на санкция № 161331-1177/06.07.2018 г., и са присъдени разноски. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че са налице предпоставките за налагането на санкцията- десет броя "финансова неустойка" в общ размер на 2300,00 /две хиляди триста/ лева. Счита, че заповедта е издадена при спазване разпоредбите на ЗЗО и НРД за 2018 г. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу наложената санкция. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД-Пловдив чрез пълномощника адвокат Р. Владимирова изразява становище за неоснователност на оплакванията. Счита, че заповедта не е мотивирана и издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество оплакванията са основателни, по следните съображения: В производството пред административния съд е установено, че със заповед № РД-IV-13-1177/28.05.2018 г. на директора на РЗОК–Пловдив е разпоредено извършването на планова, тематична, самостоятелна проверка за месец април 2018 г. по изпълнение на индивидуален договор /ИД/ № 161331/19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки на изпълнител на болнична медицинска помощ УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД. В хода на проверката са установени нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, изразили се в неспазване на медицински критерии за дехоспитализация, нарушаване на установения ред за работа с епикризи, изготвяне на епикризи, касаещо непопълнен реквизит по КП. За извършената проверка е съставен Протокол от 28.05.2018 г., в който са описани подробно проверените случаи и крайният извод на проверяващия екип е, че не са спазени разпоредбите на чл. 373, ал. 1 от НРД 2018, чл. 287, ал. 1, т. 1, ал. 3, т. 22, чл. 286, т. 8 от НРД 2018 за МД във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЗО. Към протокола е приложена докладна записка, в която се излагат подробно извършените от страна на проверяващите действия и констатираните нарушения. На 04.06.2018 г. е издаден Протокол за неоснователно получени суми при извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители на медицинска помощ № РД-IV-13-1177 от проверяващия екип. Протоколът е връчен на ЛЗ с обратна разписка на 05.09.2018 г. В законоустановения срок от страна на ЛЗ не е депозирано възражение срещу протокола. При така установените констатации и на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 408, ал. 1 от НРД 2018 г. за МД е издадена Заповед за налагане на санкция № 161331-1177/06.07.2018 г., с която на УМБАЛ "Свети Георги" АД е наложена санкция "финансова неустойка" за следното: за два отчетени случая по КП № 137 "Оперативно лечение на заболявания в областта на ушите, носа и гърлото с голям обем на сложност" - на основание чл. 400, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на 300 лв. и на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв.; за четири отчетени случая по КП № 182 "Оперативни процедури при хернии" - на основание чл. 400, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на общо 600 лв. и на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на общо 400 лв.; за един отчетен случай по КП № 198 "Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките костни тъкани" - на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв.; за два отчетени случая по КП № 181 "Хирургични интервенции на ануса и перианалното пространство" - на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на общо 400 лв.; за един отчетен случай по КП № 158 "Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани" - на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв. Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е приел, че заповедта за налагане на санкция не е мотивирана от директора на РЗОК, който е действал в условията на обвързана самостоятелност. Така постановеното решение е постановено в нарушение на материалния закон с оглед на събраните по делото доказателства. Процесната заповед е издадена при точно спазване разпоредбите на ЗЗО и НРД 2018 г. за медицинските дейности. В случая извършените нарушения са безспорно установени и същите не са оспорени от здравното заведение пред директора на РЗОК. В този случай директорът на РЗОК, в хипотезата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО издава заповед за налагане на санкция, позовавайки се на констатациите на извършилите проверката длъжностни лица. Директорът на РЗОК може, но не е задължен да излага допълнителни мотиви във връзка с налагане на санкцията. Такива мотиви директорът на РЗОК дължи в друга хипотеза- по чл. 418, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2018 г. Това е хипотезата, когато констатациите от проверката са оспорени пред директора на РЗОК, случаят е отнесен до арбитражната комисия и арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 от ЗЗО или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение. В случая първоинстанционният съд е допуснал смесване на двете хипотези. Разпоредбата на ал. 5, чл. 74 от ЗЗО е нова, в сила от 01.01.2016 г., поради което цитираната в обжалваното решение съдебна практика е неотносима към настоящия случай. Това налага решението на първоинстанционният съд да бъде отменено, като се постанови ново по същество съгласно чл. 222, ал. 1 АПК, с което да се отхвърли оспорването по жалба на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД-Пловдив, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Пещерско шосе" № 66, представлявано от изпълнителния директор К. Джамбазов, против Заповед за налагане на санкция № 161331-1177/06.07.2018 г. на директора на РЗОК – Пловдив. Издателят на оспорената заповед е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя РЗОК- Пловдив за заплащане на разноски е основателна. Искането за разноски е направено с касационната жалба. На страната следва да се присъди сумата от 200, 00/двеста лева- заплатена държавна такса за касационното производство, и по 100, 00/сто/лева юрисконсултско възнаграждение за всяка една от двете съдебни инстанции, определена на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, или общо сумата от 400, 00 /четиристотин/ лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение