Решение № 2583 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12995/2008 г.
ВАСII отделение24.02.2009 г.докладчик т Георги Ангелов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 1.08.2008 г. по адм. д. № 312/08 г. на Софийския областен административен съд в отменителната част и в частта за връщане на преписката за решаване по същество. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2583 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12995/2008 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов КМЕТЪТ на община Божурище е обжалвал решението от 1.08.2008 г. по адм. д. № 312/08 г. на Софийския областен административен съд в частта, в която е отменен негов отказ за издаване на удостоверение за търпимост на ламаринен навес и преписката му е върната за преценка допустим ли е бил строежът по подробните планове и по нормите на ЗТСУ (отм.) или ЗУТ. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК. ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба я оспорва, прокурорът дава заключение, че е неоснователна. КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е неоснователна. 1. Неоснователно е касационното оплакване за необоснованост на установяването за времето на извършване на строежа. Кадастърът има положителна, не и отрицателна доказателствена сила - чл. 2, ал. 5 ЗКИР, поради което неотразяването на строежа в него не може еднозначно да обори писмените декларации от трети лица по административната преписка и гласните доказателства пред съда, че е направен до м. март 1987 г. Констативните актове за незаконно строителство, на които се позовава касаторът, не съдържат данни относно времето на извършване на строежа, за да опровергават извода на съда. 2. Касационното оплакване за допустимостта на строежа от гледна точка на съгласията на съседите е неотносимо към правилността на решението, тъй като с указанията си съдът е предоставил преценката за изискуемостта и наличието на тези съгласия на самия орган при решаването по същество на въпроса следва ли да бъде издадено удостоверение за търпимост. При неоснователността на касационните оплаквания решението следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд