Решение № 6480 от 29.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Гюзелева, действаща като ЕТ Звезда Т. Гюзелева против решение 383 от 10.12.2021 г., постановено по адм. д. 537/2021 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК, без да сочи конкретни доводи в подкрепа на твърденията си. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Елена, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Велико Търново отхвърля жалбата на Т. Гюзелева, действаща като ЕТ Звезда Т. Гюзелева против заповед РД.02.05-539/30.07.2021 г. на кмета на Община Елена, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Пристройки към павилион с търговска цел , разположени в УПИ І За кметство, поща, РПК и земеделска кооперация по плана на [населено място]. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че въпреки, че не може да се определи като пристройка на допълващото застрояване, предвид липсата на основен строеж (първоначалният обект е преместваем павилион, който не подлежи по естеството си на пристрояване), съгласно заключението на вещото лице изграденото представлява строеж, който е шеста категория и за същият е необходимо разрешение за строеж. Констатира, във връзка с възражението, че описаните в заповедта пристройки представляват преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а ЗУТ, че разрешението за поставяне на преместваемо съоръжение 1/08.05.2002 г. е за ползване на 32 кв.м. общински терен, за поставяне на временно съоръжение с търговска цел, каквото има на мястото, но не и за пристройките около него. Приема, че от доказателствата по делото е установено, че изградените постройки не могат да бъдат отделени от повърхността и да останат в цялост. Излага съображения, че съгласно дадените от жалбоподателката данни и заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза строежът, предмет на заповедта, е изграден през 2020 г. и с оглед годината на построяване същият не е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗУТ. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл.225а, ал.1 ЗУТ, а именно кмета на общината, предвид факта, че процесния строеж е шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършеното незаконно строителство без разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Касаторката е присъствала при извършването на проверката, което е удостоверено с подписа й, поради което изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Със съставения констативен акт и приложената скица е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение и параметри. Констативният акт има доказателствена сила за съществуването, местоположението и вида на строежа, като доказателства, които да опровергават фактите, установени в акта не са ангажирани. По делото не е спорно, че Т. Гюзелева е извършител на строежа. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесните три постройки с обща площ от 114,00 кв.м. представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за тях следва да бъдат издадени строителни книжа. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена отстраните, е установено, че процесните постройки, изградени върху общинска земя, не съответстват и на предвиждането на ПУП. Следователно оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е и изводът на Административен съд гр.Велико Търново, че с оглед времето на извършване процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127 от ПЗР ЗИД на ЗУТ. Неоснователен е доводът на касаторката, че в обжалваната заповед УПИ-то, в което се намира незаконният строеж е погрешно посочено. От направеното по делото пояснение от вещото лице в открито съдебно заседание, проведено на 17.11.2021 г. (л. 88) е уточнено, че процесния имот е в УПИ І по действащия план, а не УПИ V, поради което не е налице твърдяната грешка. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени, следва да се осъди Т. Гюзелева, действаща като ЕТ Звезда Т. Гюзелева да заплати на Община Елена сумата 900 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,