Решение № 12714 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7490/2009 г.

Решение № 12714 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7490/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 395/1.04.2009 г., постановено по адм. дело № 303/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменен РА № 1602252/26.11.2007 г., издаден от старши инспектор по приходите, потвърден с решение № 54/25.01.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив за непризнато право на приспадане на данъчен кредит (частичен) в размер на 27 696, 60 лв. за данъчен период 23.01.2007 г. - 30.04.2007 г. на "Марица Гардънс" ЕАД - гр. Пловдив. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че в хода на делото от страна на ревизираното дружество не е имало оплакване относно начина на определяне на пазарната цена на услугите от ревизиращите органи, както и че в ревизионният акт е допусната техническа грешка при цифровото и словесно изписване на приложения метод на определяне на пазарната цена, като цифровата квалификация е вярната - § 1, т. 10, б. "а" от ДР на ДОПК, а словесният израз е погрешен. Касаторът твърди, че при съпоставка между определения в правната норма на чл. 18 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени и словесно изписания в ревизионния акт метод, се стига до извода, че именно това е използвания метод. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което жалбата бъде отхвърлена, а алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Иска се присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Марица Гардънс" ЕАД - гр. Пловдив, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозирано писмено възражение срещу жалбата от адв. Диана Илиева, в което се съдържа и искане за присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че приходните органи не са определили пазарната цена на спорните доставки чрез методите на определяне на пазарните цени по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и съгласно разпоредбите на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С РА № 1602252/26.11.2007 г. на "Марица Гардънс" ЕАД е отказано право на приспадане на данъчен кредит частично на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС в размер на 27 696, 60 лв. за данъчен период 23.01.2007 г. - 30.04.2007 г. по 4 бр. фактури, издадени от "Албис мениджмънт сървисис" ЕООД с предмет "договор за управление" във връзка с изграждане на жилищен комплекс върху закупени от дружеството земеделски земи. Съдът е обсъдил констатациите на ревизията, която е приела, че пазарната цена на услугите, като се има предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС следва да бъде определена по § 1, т. 10, б. "а" от ДР на ДОПК, който според ревизиращите органи е метода на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма от независим партньор, намалена с разходите на търговеца и обичайната печалба. Съдът за да постанови обжалвания пред настоящата съдебна инстанция резултат е възприел констатациите на изслушаната от него съдебно-счетоводна експертиза и е счел, че приложимия за процесния случай метод на определяне на пазарната цена е метода на увеличената стойност, регламентиран в Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Съдът е констатирал от една страна различие при словесното изразяване на метода на пазарните цени от приходните органи и цифровото изражение, а от друга страна е приел, че така определената от ревизията пазарна цена не съответства на нито един от регламентираните в Наредбата начини. Приемайки заключението на вещото лице съдът е приложил след извършен анализ методът на увеличената себестойност на продукцията, който се увеличава с обичайната печалба съгласно § 1, т. 10, б. "в" от ДР на ДОПК, като вещото лице е определило месечният размер на контролираната сделка, която възлиза на сума от 153 122, 15 лв., а данъчните основи на всяка една от 4 бр. фактури, издадени от "Албис мениджмънт сървисис" ЕООД е 195 583 лв. (по 48 895, 75 лв. всяка една от тях и с ДДС по всяка една от фактурите 9 779, 15 лв.). При така установената фактическа обстановка и направени правни изводи съдът е приел, че не е налице правното основание на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Обжалваното решение правилно е постановено. Оплакването на касатора, че в хода на делото от страна на ревизираното дружество не е имало възражение относно начина на определяне на пазарната цена на услугите от ревизиращите органи е неоснователно. В жалбата до първоинстанционният съд изрично "Марица Гардънс" ЕАД е направила оплакване, че пазарната цена неправилно е определена от приходния орган. В тази връзка спорът между страните се свежда до това, как да се определи пазарната цена на предоставената от "Албис мениджмънт сървисис" ЕООД услуга на "Марица Гардънс" ЕАД, като се има предвид, че дружествата са свързани лица, поради което данъчната основа на доставките между тях по силата на чл. 27, ал. 3 ЗДДС следва да бъде пазарната цена. Правилно първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно приходният орган е установил размера на тази услуга и че за определянето й трябва да се ползват методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. Съдът правилно е определил размера на услугата, позовавайки се разпоредбите на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. във връзка с § 1, т. 10, б. "в" от ДР на ДОПК - метода на увеличената стойност. Съгласно Наредба № Н-9/14.08.2006 г. този метод е регламентиран в чл. 28 и при него се съпоставя нормата на надбавка, реализирана при продажбата произведени продукти или оказани услуги (в процесния случай се касае за услуги) по контролирана и съпоставима неконтролирана сделка. За надбавката изрично в наредбата е уточнено, че тя представлява съотношението между разликата между приходите от продажби и себестойността на продукцията или оказаните услуги. Именно себестойността на предоставените услуги и надбавката, изчислена в посоченото съотношение е метода, използван от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, която е възприета от съда, постановил обжалвания съдебен акт. Правилно съдът е констатирал, че в ревизионният акт е посочено като правно основание за определяне на пазарната цена на услугата § 1, т. 10, б. "а" от ДР на ДОПК, но при словесното изписване тази цена на услугата съответства на метода по § 1, т. 10, б. "б" от ДР на ДОПК. Това несъответствие в ревизионния акт правилно е отчетено от съда като използване от страна на приходния орган на метод за определяне на пазарна цена, който не съществува в цитираната наредба. Законосъобразни са изводите на съда, че посочването на конкретен метод за определяне на пазарна цена, без реално този метод да е приложен съобразно разпоредбите на наредбата, не могат да обосноват извод за спазване на разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗДДС. Оплакването на касатора, че в случая в ревизионния акт е допусната техническа грешка е неоснователно, тъй като това се е отразило върху констатациите на ревизията за приложимостта на чл. 70, ал. 5 ЗДДС при отказването на частичен данъчен кредит. В голямата си част касационната жалба е насочена към оспорване заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, което е недопустимо в касационното производство. Нещо повече при изслушване на заключението пред първоинстанционният съд процесуалният представител на данъчната администрация не е оспорил това заключение, поради което правилно съдът обсъждайки го наред с останалите писмени доказателства по делото е направил законосъобразен извод за приложимия метод за определяне цената на процесната услуга. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени от касатора и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане в писменото възражение на адв. Диана Илиева за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, то не следва да се уважава, тъй като първоинстанционният съд е присъдил разноски на тази страна, а за касационното производство не са ангажирани доказателства такива да са направени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,