Решение № 10725 от 30.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1294/2017 г.

Решение № 10725 от 30.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1294/2017 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на З. А. М., гр. С. Загора, против Решение № 321/15.12.2016 г., постановено по адм. дело № 430/2016 г. по описа на Административен съд- С. З.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от З. А. М. против Заповед № 10-00-1806/29.08.2016 г. на кмета на О. С. З., с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: "масивна жилищна сграда № 30", находящ се в ПИ 68850.303.808 по КК на гр. С. Загора, м. "Карасиврия". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Обосновано, в съответствие с установените по делото факти, административният съд е приел, че както оспорената заповед, така и констативният акт, въз основа на който е издадена, са съставени от компетентни органи и лица и че изложените в заповедта данни относно вида, местонахождението и характеристиките на процесния обект, представляващ масивна жилищна сграда, позволяват същият да бъде идентифициран по недвусмислен начин и определен като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Във връзка с изложеното в касационната жалба, настоящият съдебен състав намира, че при липса на данни за извършителя на строежа, непосочването на същия в заповедта не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила и не води до незаконосъобразност. Правилен е изводът на административният съд относно търпимостта на строежа. Неизследването на този въпрос в заповедта по чл. 225, ал. 2 ЗУТ води до незаконосъобразност само когато при съдебното обжалване е установено и доказано по несъмнен начин, че строежът е търпим при условията на § 16 от ЗР на ЗУТ, респективно, § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр. 82 от 2012 г./. Доказателствата по делото сочат, че обектът е изграден в земеделска земя и с начин на трайно ползване - пасище, представляващ земеделска земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. В случая основателно първоинстанционният съд е приел, че строежът не е търпим по смисъла на § 16 ПР и § 127 ПЗР на ЗУТ, тъй като е построен върху земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ - собственост на общината, без да има одобрен ПУП и без да е променено предназначението на земята. При тези данни строежът е недопустим както по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му - чл. 26 ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), така и съгласно чл. 12, ал. 2, чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав