Решение № 8459 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2984/2010 г.

Решение № 8459 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2984/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция за приватизация - София, представлявана от изпълнителния директор Тодор К. Николов срещу решение № 205 от 8.12.2009 г. по адм. д. № 576/2009 г. на Административен съд - гр. Добрич. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като на основание чл. 221, ал. 3 от АПК се иска обезсилване поради изтекла давност за предявяване на иска. Поддържат се доводи също за необоснованост на решението и допуснати нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Йовка Цвяткова Добрева в писмено становище по делото оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1, АПК. С обжалваното решение съдът в производството по чл. 203, ал. 1 АПК във връзка с чл. 1 ЗОДОВ, образувано по искова молба на Йовка Цвяткова Добрева от гр. Добрич, с която е предявила иск за 750 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на административния орган Агенция за приватизация - София, при изпълнение на служебната им дейност е уважил предявения иск като основателен и доказан. Приел, за установено, че вредите произтичат от фактически действия на служители на административния орган, изразяващи се в извършена административно разпоредителна дейност - прехвърляне на инвестиционните бонове, регистрирани на нейно име на друго лице като получател, действал с пълномощно, което не е било подписано от нея. Като последица от прехвърлянето на тези бонове, боновия баланс по сметката след 02.10.2003 г. е станал нула (0,00) инвестиционни бона. Прехвърлянето на боновете не е извършено по реда на чл. 17, ал. 2 във връзка с ал. 7 от Наредбата за условията и реда за реализиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции - собственост на държавата, по искане на притежателя им чрез подаване на нареждане за прехвърляне на инвестиционни бонове - обр. № 1 от Приложение № 2 и с приложено към нареждането изрично нотариално заверено пълномощно. Съдът приел също, че служители на АП (като администрация към МС, която организира и осъществява процеса на приватизация) при извършване на правно регламентирана административна дейност са нарушили реда за прехвърляне на инвестиционни бонове, уреден в Наредбата и в инструкция на АП за прилагането й, като не са извършили проверка дали са изпълнени изискванията на Наредбата за представяне на документите и правилното оформяне на формулярите при прехвърлянето на инвестиционните бонове и титуляря на боновата сметка на лицето, представила се като пълномощник. В резултат на това, ищцата е претърпяла реална имуществена вреда, която е настъпила в резултат на незаконосъобразни действия, извършени от длъжностни лица като служители на ответника, които действия представляват административна дейност, установена е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия (бездействия) и настъпилата вреда, т. е. ищците са доказали отговорността на ответника по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ. Обжалваното решение е неправилно. От доказателствата по делото е установено, че ищцата е била собственик на 750 инвестиционни бонове, регистрирана по реда на чл. 11 от Наредбата в регионалното бюро, в което е регистрирана сметката в обслужващо звено № 240500. Впоследствие установила, че на 2.10.2003 г. боновете и са прехвърлени на друго лица в регионално бюро в гр. София за което тя не е упълномощавала никого, нито е подавала молба за промяна на избраното от нея обслужващо сметката и бюро. При приетите за установени фактически обстоятелства по делото правния извод на съда, че искът е основателен и доказан е обоснован и законосъобразен. Обосновано съдът е приел, че прехвърлянето на инвестиционни бонове е служебна дейност на АП, която е административен орган, и дейността, която се осъществява от нейните служители по реда на Наредбата, е административна по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Редът за регистрация, разпореждане и прехвърляне на инвестиционните бонове е уреден в Наредбата и административната дейност се извършва в звената, обслужващи регистрацията и посочени в чл. 3 от Наредбата, като промяната на обслужващото звено е по реда на чл. 4 от Наредбата. Съдът обстойно е посочил реда, документите и необходимата служебна проверка на приложенията, за да се приеме от обслужващата звеното администрация, че е направено валидно искане от притежателя на боновете чрез подаване на нареждане за прехвърляне на инвестиционни бонове - образец № 1 от приложение № 2 към чл. 17, ал. 2 от Наредбата. За конкретния административен иск съдът обосновано е приел, че ищцата не е променил обслужващото звено (няма доказателства по делото) и на основание разпоредбата на чл. 4 и чл. 16, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредбата прехвърлянето на инвестиционни бонове на друго физическо лице следва да се извърши само чрез звеното на АП, което се явява обслужващо звено на основание регистрацията на лицето и откриването на личната му бонова сметка. Този извод съдът законосъобразно е направил и от изричната разпоредба в указанията за попълване на формуляра, използван при прехвърлянето на инвестиционни бонове - образец № 1 от приложение № 2 към чл. 17, ал. 2 от Наредбата (формуляр № 31 - нареждане за прехвърляне), в който формуляр изрично е отразено в частта "забележка" - т. 1. "документът се подава в регистрационното бюро (звено), обслужващо подателя". Изложените съображения за допуснатите нарушения на Наредбата от служители на АП са достатъчно основание, за да се приеме за установено, че е налице неизпълнение на служебна дейност по глава пета и шеста от Наредбата - нарушен е редът за прехвърляне на инвестиционни бонове и не е осъществен необходимият административен контрол, като са причинени имуществени вреди на ищцата, изразяващи се в неправомерно прехвърляне на непарични платежни средства - инвестиционни бонове, на друго лице. Съдът законосъобразно е приел, че за процесния случай имуществените вреди са в размер на нормативно определените стойности на 1 инвестиционен бон за 1 лв. на основание чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове (ЗПФ), тъй като към датата на прехвърлянето (на увреждането) - след 28.08.2003 г., за инвестиционните бонове няма пазарна цена и тези инвестиционни бонове могат да се използват по реда на този закон. Отговорността по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ на държавата, за конкретния случай на АП, е невиновна, обективна отговорност за вредите, причинени от чужди незаконни действия или бездействия на служители при и по повод изпълнение на възложена им административна дейност, и когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тази вреда. За да възникне правото на иск по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетение за вреди, законосъобразно съдът е приел, че следва да са налице няколко изброени кумулативни предпоставки, но основната преценка за отговорността за обезщетение е наличието на вреда и причинна връзка между незаконни действия на органи на държавата и на длъжностни лица и претърпяната вреда. За конкретния случай наследодателят е регистрирал лична бонова сметка в определено звено на АП и на основание разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Наредбата като лице, което има открита сметка в инвестиционни бонове по реда на Наредбата, следва да се счита за регистрирана за участие в централизирани публични търгове. Към датата на прехвърлянето от служители на АП на инвестиционните бонове на трето лице - след 28.08.2003 г., регистрираните инвестиционни бонове са валидни и след тази дата в резултат на извършения трансфер към друго физическо лице боновият баланс на сметката на ищцата е станал нула инвестиционни бонове. След прехвърлянето на инвестиционните бонове ищцата е престанала да бъде регистрирано лице за участие в централизирани публични търгове и на основание чл. 2 от Наредбата не е могла да придобие поименен регистрационен талон за участие в тези търгове и да бъде регистриран в единната база на АП. Увреждането на ищцата е настъпило към 2.10.2003 г. (когато са регистрирани на другото лице боновете), защото в резултат на незаконните действия за прехвърляне на инвестиционните бонове на друго лице са прекратени нейните права за участие в централизирани публични търгове - т. е. тя е заличена като титуляр на бонова сметка към АП. Самия факт, че представеното пълномощно е без дата на издаване, без попълнени пълни данни за упълномощителя и броя на боновете които ще се прехвърлят е следвало да заостри вниманието на служителите за да извършат проверка на исканото прехвърляне, което те не са сторили. Основателно обаче е възражението за изтекла погасителна давност. ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на лицата, твърдящи увреда на техните законни права и интереси. За неуредените в закона хипотези, включително погасителната давност, се прилагат общите разпоредби на ЗЗД. В тази връзка, съгласно чл. 110 от ЗЗД давността за предявяване на иск по ЗОДОВ с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е 5 години. Досежно началния момент на забавата при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган е момента на преустановяването им съгласно ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС и от този момент тече погасителната давност която в конкретния случай е 2.10.2003 г. - датата на извършване на трансфера на боновете. Искът е предявен на 6.10.2009 г. а давностния срок е изтекъл на 2.10.2008 г. Неправилен е извода, че е налице прекъсване на давността по смисъла на чл. 116 б. "б" ЗЗД, според която разпоредба давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение или на искане за почване помирителното производство, ако искът или възражението или искането за помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната. В разпоредбата на чл. 116 ЗЗД изчерпателно са изброени основанията за прекъсване на давността и не е възможно тяхното разширяване, както в случая е направил първоинстанционния съд, тъй като се касае до процесуални действия и ограничен брой факти, изрично посочени от закона. Ноторно известно е, че давността се прекъсва с предявяването на иск - първоначален, насрещен или обратен или чрез възражение срещу предявен иск, а подобни правни действия в рамките на цитираното производство не са предприети. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице законовите изисквания за приложението на чл. 116, ал. 1, б. "б " ЗЗД за прекъсване на давностния срок. Като е приел обратното, първоинстанциония съд е постановил неправилно решение в разрез с материалния закон, което следва да бъде отменено и се постанови ново с което предявения иск да се отхвърли. По изложените съображения касационната жалба е основателна и следва да се уважи. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,