Решение № 373 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10613/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК (Административнопроцесуалния кодекс). Образувано е по касационна жалба на Г. Л. М. против Решение 17452/19.09.2024 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 3532/2024 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на Г. Л. М., срещу Заповед РД-04-02-1396/22.03.2024 г. на и.ф. Административен ръководител Районен прокурор на Софийска районна прокуратура. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението на административния съд, като се позовава на основанията по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК и иска отмяна на съдебния акт, както и отмяна на процесната заповед. Ответникът - Административният ръководител на Софийска районна прокуратура не изразява становище. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт, достигайки до обосновани изводи за неоснователност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София град е Заповед РД-04-02-1396/22.03.2024 г. на и.ф. Административен ръководител Районен прокурор на Софийска районна прокуратура, с която е разпоредено да не се актуализира, считано от 01.01.2024 г., трудовото възнаграждение на Г. Л. М. съгласно актуализирана Таблица 1, с която считано от 01.01.2024 г. са определени максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, по решение на Пленума на ВСС по Протокол 9/06.04.2023 г. в частта по т. 2. От фактическа страна първоинстанционният административен съд е приел за установено, че Г. Л. М. е заемал длъжността прокурор в Апелативна специализирана прокуратура, с ранг прокурор във ВКП и ВАП, а след влизане в сила на ЗИД на ЗСВ ( ДВ. бр. 32 от 26 Април 2022 г.), на основание § 45, ал. 2 и § 46 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, по негова молба е преназначен на длъжност прокурор в Софийска районна прокуратура, със запазване на придобития ранг и размер на възнаграждението. Видно от Протокол 9/06.04.2023 г. от проведено заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет по т. 2 от дневния ред относно Бюджет и финанси, последният е приел решение, съгласно което преназначените магистрати по § 44, ал. 1 и § 45, ал. 1 и ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ запазват размера на придобит ранг и размера на възнаграждението, съгласно § 46 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ до следващи изменения на възнаграждението за длъжност и/или ранг, което трябва да отговаря на заеманата от тях длъжност и е посочено в Таблица 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи. По делото не е било спорно, че от 01.04.2023 г. е влязла в сила актуализирана Таблица 1, с която са определени максималните възнаграждения за основна заплата и ранг на съдии, прокурори и следователи, утвърдена с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет от 17.08.2023 г. по т. 4.1. от протокол 22. На основание посочените писмени доказателства и при съобразяване на становището на Главния секретар при администрацията на Главния прокурор на Република България, и.ф. Административен ръководител Районен прокурор на Софийска районна прокуратура С. Д., е издала Заповед РД-04-02-1396/22.03.2024 г., с която е разпоредено да не се актуализира, считано от 01.01.2024 г., трудовото възнаграждение на Г. Л. М. съгласно решение на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет по Протокол 1/07.03.2024 г. - т. 6 и утвърдена актуализирана Таблица 1, с която считано от 01.01.2024 г. са определени максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи. При вярно установени фактически обстоятелства, релевантни за правния спор и при осъществяване на дължимата проверка по реда на чл. 168 АПК, на основанията по чл. 146 АПК, първоинстанционният административен съд приема, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт и отхвърля оспорването срещу нея. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са релевираните касационни възражения от жалбоподателя, относими към неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост чл. 209, т.3, предл. първо и пред. трето АПК. По силата на чл. 133 от Конституцията на парламента е възложено да уреди със закон въпросите, свързани с организацията и дейността на ВСС, на съдилищата, на прокурорските и следствените органи, статута на съдиите, прокурорите и следователите, условията и реда за тяхното назначаване и освобождаване от длъжност, както и за осъществяване на тяхната отговорност. В обхвата на това негово правомощие е и материята, предмет на уредба в разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от Конституцията, поради което не съществува конституционна пречка за законодателя, на когото чл. 133 от Конституцията възлага уредбата на организацията и дейността на съдебната власт, както да създаде със закон специализирани съдилища и съответстващи им прокуратури, ако прецени това за необходимо, така и да ги закрие - отново със закон, съобразно съществуващите социални и икономически потребности. Видно от § 45, т.1 (в сила от 26.04.2022 г.) от ПЗР на ЗИД на ЗСВ прокурорите от Специализираната прокуратура и Апелативната специализирана прокуратура се преназначават при условията и по реда на чл. 194, ал. 1. Съгласно ал. 2 на същия параграф в 14-дневен срок от обнародването на този закон лицата по ал. 1 могат да подадат заявление до прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, в което да заявят своето желание да бъдат възстановени на длъжността прокурор, която са заемали преди назначаването си в Специализираната прокуратура, съответно Апелативната специализирана прокуратура. В конкретния случай касационният жалбоподател е сезирал компетентната ПК на ВСС с молба да бъде преназначен на длъжност прокурор в Софийска районна прокуратура с ранг прокурор във ВКП и ВАП. Същият на основание чл. 126, ал. 1 вр. с чл. 1 вр. с чл. 119, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 45, ал. 2, § 46 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ е бил преназначен на поисканата от него длъжност. Лицето е запазило достигнатото възнаграждение в размер на 4974 лева на заеманата преди това длъжност и за придобития от него ранг прокурор във ВКП и ВАП съответно сумата от 310 лева. Съгласно чл. 129 ал.1 от Конституцията на Република България съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност само от съдийската, съответно от прокурорската, колегия на ВСС. В своето Решение 7 от 14 юли 2022 г. по конституционно дело 9 от 2022 г. (обн. ДВ. бр.56 от 19 юли 2022 г.) Конституционният съд на Република България приема, че именно това правомощие на ВСС като орган на съдебната власт е една от гаранциите за нейната независимост (Решение 8 от 1994 г. по конституционно дело 9/1994 г.). То произтича пряко от Конституцията и условията за неговото осъществяване, които законодателят определя, изискват внимателна преценка. Упражняването му не може да бъде ограничавано със закон в случаи, които не са предвидени в Конституционният съд е имал вече възможност да посочи, че съществена гаранция за независимостта на съдебната власт е нейното право сама да назначава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите (Решение 6 от 2021 г. по конституционно дело 15/2020 г.). За тази цел е създаден ВСС като специфичен орган на съдебната власт с точно определени административни и организационни правомощия (Решение 8 от 1994 г. по конституционно дело 9/1994 г.). Като е утвърдил принципа на независимост на съдебната власт, Конституционният съд основателно е приел, че "съдиите се назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет, без да е предвидена каквато и да е възможност за ограничаване на правомощията му в това отношение" (Решение 3 от 1992 г. по конституционно дело 30/1991 г.). Това разбиране е потвърдено и в по-новата практика на съда, според която ВСС е създаден, за да осъществява самостоятелно кадровата политика в съдебната власт (Решение 9 от 2014 г. по конституционно дело 3/2014 г.). Правилно първоинстанционният административен съд е приложил § 45, ал. 2, § 46 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ и е приел, че по отношение на жалбоподателя е изпълнен фактическият състав на цитираните разпоредби. Видно от доказателствата по делото жалбоподателят е бил преназначен по реда на чл. 194, ал. 2 ЗСВ по негово желание в СРП, което се потвърждава в жалбата му. По делото е представена утвърдената и влязла в сила на 01.01.2024 г. актуализирана Таблица 1, с която Общото събрание на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет определя максималните възнаграждения за основна заплата и ранг на съдии, прокурори и следователи. Съгласно нея, основното месечно възнаграждение на прокурор в Софийска районна прокуратура е определено на 4694 лева, а за ранг прокурор във ВП - 570 лева или общо максимална сума в размер на 5264 лева при достигнати от касатора 5284 лева. Съгласно хипотезата на § 46 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, лицата по § 44, ал. 1 и § 45, ал. 1 и 4 се преназначават, без да се засягат придобитият ранг и размер на възнаграждение". В случая административният орган е съобразил заповедта с материалноправните разпоредби на ПЗР на ЗИД на ЗСВ, цитирани по-горе, запазил е придобития ранг и размер на възнаграждението. Следователно, получаваното от касатора месечно възнаграждение (основно такова и ранг) е по-високо от максималното съгласно приетото от Пленума на ВСС за заеманата от него длъжност. Със своето решение Пленумът на ВСС по Протокол 9/06.04.2023 г. в частта по т. 2 е приел стандарт, съгласно който магистратите по § 44, ал. 1 и § 45, ал. 1 и ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ запазват размера на придобития ранг и размера на възнаграждението съгласно § 46 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ до следващи изменения на възнаграждението за длъжност и/или ранг, което следва да отговаря на заеманата от тях длъжност и е определено с Таблица 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи. Заповедта е била издадена в съответствие със законовите разпоредби на Конституцията, ЗСВ и приетото решение на Пленума на ВСС. Индивидуалните месечни трудови възнаграждения на магистратите са в рамките на утвърдените такива с Таблица 1 от Пленума на ВСС и това е негово законово правомощие на основание чл. 30, ал. 2, т. 10 ЗСВ. При установените данни първоинстанционния съд основателно е приел, че с процесната заповед не е налице фактическо намаление на индивидуалното възнаграждение на касатора, а същото е съобразено с материалноправните разпоредби на закона. За пълнота на изложението, заплащането на възнаграждение на магистратите следва да бъде разгледано и в контекста на чл.19, §1, ал. 2 ДЕС, както и в контекста на принципите за тяхната независимост и на ефективна правна защита. По същество възнаграждението, което получават магистратите е с оглед значимостта на изпълняваните от тях функции, което от своя страна представлява присъща гаранция за независимостта на съдебната власт. Поддържайки тази теза се приема, че кадровият орган на съдебната система ВСС, действащ в случая чрез Пленум, е определил следващото се на магистратите възнаграждение именно като съответно на заеманата от тях длъжност в органите на съдебната власт, в това число и за прокурорите в Софийска районна прокуратура. В този аспект следва да се разглежда и решението на Пленума на ВСС по Протокол 9/06.04.2023 г. в частта по т. 2. Процесната мярка, обективирана в обжалвания административен акт, както и решението на първоинстанционния административен съд, следва да бъдат тълкувани в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Взаимосвързаните изисквания за независимост на съдебната власт и ефективна съдебна защита са само част от многобройните фактори, които основателно могат да повлияят възнаграждението на магистратите. Възнаграждението на лицата на публична длъжност и на държавните служители, включително магистратите, попада в обхвата на член 21 от Хартата и на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7). Вж. също решение от 7 февруари 2019 г., Escribano Vindel (C-49/18, EU:C:2019:106, т. 38 60). В условията на демокрация принципът на разделение на властите и необходимостта от изолиране на съдебната власт от неправомерно външно влияние, по-специално от страна на законодателната и/или изпълнителната власт, не изключват възможността самата съдебна власт да определя много от аспектите на съдебната структура на държавата, включително възнаграждението на съдиите. Оспорената Заповед РД-04-02-1396/22.03.2024 г. на и.ф. Административен ръководител Районен прокурор на Софийска районна прокуратура, урежда по подходящ, обективен и проверим критерий възнаграждението на магистрата, като е зачетен и принципът на пропорционалност. Тук не се касае за свободна преценка на кадровия орган или на административния ръководител, а до ясно определена обосновка, която е свързана с начина на формиране и размера на възнаграждението на прокурорите от Софийска районна прокуратура, измежду които и жалбоподателят. Самата Заповед РД-04-02-1396/22.03.2024 г. е с временен характер, защото в нея се отчита достигането на възнаграждението на магистрата до размера на това предвидено в Таблица 1, без да създава привилегия, произтичаща от по-рано заеманата от него длъжност в специализираната юрисдикция. За да се прецени дали са конкретно насочени към съдебната власт, такива намаления трябва да отчитат динамиката на възнагражденията на съдиите и на служителите (§3,4 и 93 от ЕКПЧ по делото Savickas на Съда по правата на човека), заемащи съпоставими публични длъжности, като по-специално се вземат предвид всякакви неотдавнашни увеличения на тези възнаграждения. За да се гарантира спазването на тези принципи и да се утвърди тяхната стабилност, правилата относно възнагражденията на съдиите/прокурорите или всяко намаляване на размера им трябва да подлежи на съдебен контрол, както е в настоящия случай (вж. по аналогия решение Savickas и решение на ЕСПЧ от 22 юни 2023 г., Kubát и др. с/у Чешка република, CE:ECHR:2023:0622JUD006172119). При тълкуването на член 19, §1, ал.2 ДЕС, съгласно което допуска законодателната и/или изпълнителната власт на държава членка да приема нормативни актове за определяне и/или намаляване на възнаграждението на съдиите, включително чрез колективни трудови договори, сключени в съответствие с националното право, следва да се приеме, че се изисква държавите членки да установят правна уредба за улесняване на определянето на възнаграждението на магистратите, която цели защита на независимостта на съдебната власт чрез гарантиране на равнище на възнаграждението им, съответстващо на значимостта на функциите им. Нормативните актове, уреждащи възнаграждението на магистратите, трябва да действат на основата на подходящи, обективни и проверими критерии, които зачитат принципа на пропорционалност. Изисква се всяка преценка на адекватността на равнището на възнаграждението на магистратите да отчита всички релевантни социално-икономически фактори и да посочва динамиката на това възнаграждение във времето, изисква се в националното право, насочено към намаляване на възнагражденията на магистратите, да бъде ясно определена обосновката за това. Такива намаления на възнагражденията на магистратите, каквито могат да произтичат от определени особености, трябва да са временни, а размерът и времетраенето трябва да са съобразени с тежестта и трайността на условията, обосновали приемането им, и да се адаптират спрямо тях. При никакви обстоятелства такива намаления не могат да бъдат насочени към магистратите, за да ги третират неблагоприятно. Приемайки съответни на изложените правни изводи, касателно оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,